ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5465

гр.София, 27.11.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 3329 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Варненската апелативна прокуратура против решение рег. № 117 от 13.6.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело № 125 по описа за 2025 г. на Варненския апелативен съд, в частите, с които е потвърдено решение рег. № 4 от 6.01.2025 г. по гр. д. № №1199 по описа за 2024 г. на Варненския окръжен съд, ГО, XII състав, за осъждане на Прокуратурата на Р. Б. да заплати на В. С. Т. 35 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в престъпление, за което е оправдан, отменено е първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди над 35 000 лв. до 50 000 лв. и е постановено друго за присъждане на разликата от 15 000 лв.

Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд в обжалваните части е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Следва ли да съществува пряка причинно-следствена връзка между увреждането и претендираните вреди?

2. Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и следва ли определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се извърши от съда след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното приложение на чл. 52 от ЗЗД?

Ответникът по касационната жалба В. С. Т. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В. С. Т. е работил като координатор по здравословни и безопасни условия на труд на обект „Ремонт, реконструкция и модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „Вероника“ в курортен комплекс „Св. св. Константин и Елена“, когато на 8.4.2015 г. в резултат от трудова злополука на обекта са загинали четирима души. На 23.04.2015 г. той е бил привлечен към наказателна отговорност за това, че е причинил смъртта на лицата поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност-престъпление по чл. 123, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Предвиденото наказание за това престъпление е от 3 до 10 години лишаване от свобода и лишаване от права по чл. 37, т. 6 и т. 7 от НК. В течение на наказателното производство срещу него на два пъти е била постановена осъдителна присъда, но в крайна сметка с решение на ВКС от 2.09.2022 г. по к. н.д. №9/2022 г. е бил окончателно оправдан. За причинените му неимуществени вреди от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение той е предявил иск срещу Прокуратурата на Р. Б. за обезщетение в размер на 50 000 лв. Варненският окръжен съд е присъдил на ищеца 35 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и е отхвърлил иска до пълния предявен размер. Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителната част, а в отхвърлителната го е отменил и е присъдил допълнително 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че след оправдаването на ищеца на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Р. Б. носи отговорност за всички неимуществени вреди, които са закономерен резултат от воденото наказателно производство. От събраните по делото комплексни експертизи, гласни и писмени доказателства безспорно е установено, че В. Т. е претърпял неимуществени вреди-страх, безпокойство и притеснение, засягане на доброто име и чест, влошаване на здравословното състояние, за обезщетяването на които като справедлив еквивалент е счетена сумата от 50 000 лв. За да определи този размер, въззивният съд е отчел в съвкупност конкретно установените по делото относими обстоятелства. С оглед продължилото повече от седем години наказателно производство страхът, притесненията и чувството на срам са били значителни по продължителност и интензитет, предвид чистото му съдебно минало, установените характеристични данни за отговорна и уважавана личност. Привличането му като обвиняем се е явило като психотравмено събитие, дало отражение върху психическото му състояние с присъщите му клинични симптоми-плачливост, безсъние, негативни мисли, депресивност, на моменти раздразнителност, която картина е била налице още към 2015 г. Поради продължителния период на наказателното производство тревожната и депресивна симптоматика се е увеличавала, хронифицирала се е и е довела до посттравматично стресово разстройство. Т. е ползвал психиатрична помощ през цялото времетраене на наказателния процес. Негативните последици за психоемоционалното му състояние не са преодолени и към настоящия момент-той продължава с терапевтично медикаментозно лечение/изрично вещото лице-психиатър е посочило, че се касае за терапевтично лечение, а не за поддържащо/, необходимо е и провеждането на психологическа терапия. Съдът е допълнил, че характерът и тежестта на повдигнатите обвинения, както и продължителността на хода на наказателното производство, развило се през всички фази с двукратно разглеждане на делото пред въззивна и касационна инстанция, през които фази е била постановена и осъдителна присъда, също обуславят по-висок интензитет на горепосочените негативни изживявания. За престъплението по повдигнатото обвинение се предвижда наказание от лишаване от свобода за срок от 3 до 10 години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 или т. 7 от НК. Предвиденото наказание е именно при форма на вината-непредпазливост. През продължилия седем години и четири месеца процес Т. двукратно е бил привличан като обвиняем, разпитван е в това му качество в досъдебното производство, явявал се е лично във всички проведени съдебни заседания, значителни на брой. Въззивният съд е отчел при определяне размера на обезщетението, че повдигнатите обвинения са свързани с професионалната реализация на ищеца. Той се е ползвал сред колегите си като авторитет с доказани професионални качества, организиран и отговорен към работата си. След като наказателното производство е започнало, Т. е станал неуверен, притеснявал се да взема решения, поради което и вече предпочитал да не работи на терен. Освен това към момента на повдигане на обвинението бил на 54 години с утвърдени професионални умения в сферата, в която е работил, поради което едно неоснователно обвинение в още по-голяма степен засяга доброто му име на компетентен професионалист, а предвидената възможност за лишаване от права във връзка с това обвинение поражда основателен страх за бъдещата му професионална реализация. Съдът е изтъкнал също, че дадената гласност на случая в средствата за масова информация с посочване на името на Т. като един от обвиняемите също е дало отражение върху интензитета на неимуществените вреди. Предявяването на граждански искове в наказателното производство, които са били обусловени от евентуалното признаване на вината, също е въздействало негативно върху състоянието на ищеца и интензитета на причинените неимуществени вреди. Въззивният съд е съобразил размера на присъденото обезщетение с обществено-икономическото развитие на обществото към периода на деликта. Посочил е, че средната месечна минимална работна заплата за страната за периода на наказателното производство е 536,36 лв., като определеното обезщетение се равнява на 555,56 лв. на месец за периода на наказателното преследване-малко над средната месечна минимална работна заплата.

От така изложените мотиви на обжалваното решение съставът на ВКС констатира, че няма основания за допускане на касационно обжалване. Всички неимуществени вреди, за които въззивният съд е определил обезщетение, представляват установени по делото последици от повдигнатото обвинение и в този смисъл са в причинно-следствена връзка с незаконно повдигнатото и поддържано обвинение, поради което не е налице твърдяното от касатора противоречие с т. 11 на ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълкувателно дело №3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Мотивите на въззивния съд по съдържанието си отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, поради което няма противоречие и с т. 19 на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК.

Въззивният съд е разрешил втория поставен от касатора въпрос относно определяне на размера на неимуществените вреди по справедливост в съответствие с практиката на ВКС. Съобразил е както указанията на т. II на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. за преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, обуславящи този размер, така и множеството решения на ВКС, включително и тези, които са цитирани в изложението, касаещи значимите критерии при формиране на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство. Въззивният съд подробно и детайлно е посочил установените по делото и приложими за случая критерии, въз основа на които е определил размера на обезщетението. Отчел е продължителността на наказателното производство, постановените осъдителни присъди, предявените граждански искове в наказателното производство, трайните последици върху психическото здраве на ищеца, установени от експертизата по делото, непреодолени до момента, разгласата на обвинението, въздействието върху професионалната реализация на ищеца. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не е пропуснал да съобрази и обществено-икономическите условия към момента на деликта. Невярно е твърдението в изложението за несъобразяване на обстоятелството, че повдигнатото обвинение е било за престъпление, извършено по непредпазливост. Съдът изрично е отчел каква е формата на вината, но е изтъкнал тежките последици от това обвинение-предвиденият срок на наказанието лишаване от свобода и възможността ищецът да бъде лишен от права.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на В. С. Т. 2500 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение рег. № 117 от 13.6.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело № 125 по описа за 2025 г. на Варненския апелативен съд в обжалваните от Прокуратурата на Р. Б. части.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на В. С. Т.-[ЕГН], сумата 2 500/две хиляди и петстотин/ лв. разноски.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: