ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5494

гр. София, 28.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 2914 от 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от кмета Б. М., чрез адв. С. И., срещу въззивно решение № 36 от 10.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 21/2025 г. по описа на Окръжен съд – Видин, с което е потвърдено решение № 144 от 22.11.2024 г., постановено по гр. д. № 463/2014 г. по описа на Районен съд – Белоградчик, за осъждането на [община] да заплати на Б. С. Н. на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата от 15 400,02 лв., представляваща обезщетение за срок от 4 месеца поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „От кой работодател се дължи обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ – от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, при когото работникът или служителят първоначално е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, или работникът или служителят, съобразно своя интерес, може да претендира изплащане на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение от последващ работодател?“ – твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в...