ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3387/02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 1602 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Диагностично-консултативен център ХІ-София“ ЕООД, чрез адв. Л. И.-Т. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 2818/08.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 6497/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-Е въззивен състав, с което е потвърдено решение № 6434/27.03.2024 г., постановено по гр. д. № 16431/2023 г. по описа на СРС, 66 с-в, с което са отхвърлени предявените от „Диагностично-консултативен център ХІ-София“ ЕООД срещу „Електрохолд продажби“ ЕАД (предпочитан ответник) и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (евентуален ответник) кумулативно обективно и пасивно субективно съединени под евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 24384 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за настъпили имуществени вреди, причинени от увреждане на системата за дигитализиране на рентгенови образи, вследствие на внезапни прекъсвания на подаването на електрическа енергия на 12.12.2022 г. в периода 08,00 ч. до 12,00 ч. в сградата, намираща се в [населено място], [улица], ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба - 30.03.2023 г., до окончателното заплащане и за заплащане на сумата от 731,52 лв. – законна мораторна лихва, изтекла за периода от 12.12.2022 г. до 29.03.2023 г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като необосновано – в противоречие с правилата на логическото мислене, градският съд е достигнал до неправилния фактически извод, че в процеса на доказване ищецът не е установил причинно-следствената връзка между настъпването на процесното увреждане и противоправното поведение на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението му да доставя качествена електрическа енергия, както и да осигурява и поддържа изправни средствата за техническо измерване. Въззивният съд е обосновал този неправилен фактически извод поради допуснато от него съществено нарушение на съдопроизводствените правила – без да е изследвал задълбочено всички събрани по делото доказателства и без да е извършил анализ на всички релевантни факти.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на решението, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. „Когато съдът е приел, че за разрешаване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, длъжен ли е сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача? Съответно ако представеното заключение не отговаря ясно и точно на поставените задачи следва ли съда по свой почин да назначи повторно или допълнително или тройно такова?“; 2. „Може ли съдът да основе решението си на заключение на вещо лице, изградено основно на вероятности, без експертното заключение да е било преценено от съда във връзка с всички други доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл. 202 ГПК?“; 3. „Ползва ли се с приоритет заключението на вещото лице пред останалите събрани по делото доказателства?“; 4. „Следва ли съдът да назначи (по искане на страната или по свой почин) повторна или допълнителна експертиза или тройна експертиза, когато пред него във въззивната жалба са наведени доводи, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, както и за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение?“; 5. „Може ли съдебното решение да бъде постановено на база предположения?“; 6. „Необосновано ли е съдебно решение, което почива на вероятности без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото, вкл. без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, изискваща специални знания и наложила ползването на експертно заключение?“; 7. „Като се има предвид, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ СТИ е собственост на доставчика на електрическа енергия, има ли последният задължение да осигури правилното и коректно функциониране на СТИ?“; 8. „Как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуалната заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК?“; 9. „Как следва да се преценяват свидетелски показания на служител на една от страните, които не се подкрепят от данни по приет по делото писмен документ?“; 10. „Как следва съдът да извърши преценка на събраните по делото доказателства и по-специално свидетелските показания, при наличието на противоречие, както между показанията на различните групи свидетели, така и между тези показания и данните за правнорелевантни факти, съдържащи се в други писмени доказателства?“; 11. „Подлежат ли на пълно и главно доказване отрицателните факти в правото?“ (по тези въпроси се твърди противоречие както със задължителната практика - тълкувателните разяснения по т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и с казуалната практика на ВКС - решение № 113/28.02.2011 г. по гр. д. № 1062/2010 г., IV г. о.; решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о.; решение № 142/20.06.2017 г. по гр. дело № 3673/2016 г., IV г. о.; решение № 12/25.02.2019 г. по гр. д. № 1456/2018 г.. III г. о.; решение № 130/13.11.2018 г. по гр. д. № 4807/2017 г., III г. о., решение № 25/02.07.2020 г. по гр. д. № 2976/19 г., II г. о.; решение № 163/03.02.2021 г. по гр. д. № 123/2020 г., III г. о.; решение № 117/22.01.2021 г. по т. д. № 1409/2019 г., I т. о.; решение № 487/29.11.2012 г. по гр. д. № 1750/2011 г., IV г. о. и решение № 60173/15.12.2021 г. по гр. д. № 1431/2021 г., I г. о). Касаторът счита, че отговорите на тези правни въпроси ще допринесат както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото.

Ответниците по касационната жалба „Електрохолд продажби“ ЕАД и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД са подали в законоустановения срок писмени отговори, в които развиват правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба ЗАД „Б. В. И. Груп“ ЕАД – трето лице-помагач на евентуалния ответник „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, не е подал в законоустановения срок писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изяснил, че съгласно тълкувателните разяснения по ТР № 4/29.01.2013 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС прекъсването на снабдяването с електроенергия в нарушение на нормативните изисквания, предписани в чл. 122-124 ЗЕ и в общите условия, е неизпълнение на договора (снабдяването с електроенергия е определено в закона като услуга в обществен интерес и доставката се осъществява по силата на договор), като по въпроса кой следва да носи отговорност за това неизпълнение, е формирана практика на ВКС, която е обобщена в Решение № 50176/19.04.2023 г. по гр. д. № 4349/2021 г., III г. о. След извършен анализ на приложимите материалноправни норми е достигнал до правния извод, че в случаи като процесния отговорност може да носи само електроразпределителното предприятие, тъй като е установено, че преустановяването в електрозахранването е вследствие на изключване на електромера в процесния обект, който е собственост на електроразпределителното предприятие. Следователно, предявеният иск срещу предпочитания ответник „Електрохолд продажби“ ЕАД е неоснователен, поради което не трябва да се изследват останалите правопораждащи предявеното срещу този правен субект субективно материално право юридически факти.

Градският съд е съобразил клаузата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, съгласно която електроразпределителното предприятие е поело правно задължение да осигурява на клиентите до границата на собственост на електрическите съоръжения електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество, приети от КЕВР и изискванията за безопасност съгласно действащото законодателство. Счел е, че по делото не е спорно обстоятелството, че страните са обвързани от действително облигационно правоотношение за процесния период - по договор за използване на електроразпределителната мрежа на ответника, като ответникът се е задължил да доставя на ищеца качествена електрическа енергия – без отклонение от допустимите показатели за качество и без прекъсвания.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е обосновал фактическото съждение, че ищецът не е установил по несъмнен начин (чрез пълно доказване) причинно-следствената връзка между настъпването на процесната вреда и неправомерно поведение на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението му да доставя качествена електрическа енергия, както и да осигурява и поддържа изправни средства за техническо измерване. Приемайки за достоверни показанията на свидетелите Й. и М. – при извършената преценка по правилата на чл. 172 ГПК, градският съд е приел за изяснено, че в релевантния ден се е наблюдавало завишена консумация на електрическа енергия. Отоплението в сградите на ищцовото дружество се е извършвало само на ток, като обстановката била много тежка, тъй като е било много студено. При измерването на фазите на едната фаза имало прекалено натоварване, докато на другите две нямало почти никакво натоварване и това е главното влияние за изключването на електромера. Съобразно субективните възприятия на свидетеля Лакев, извършил преглед на рентгеновата система, процесната повреда на този апарат е вследствие на пренапрежение. Установените правнорелевантни факти от свидетелските показания се потвърждават от приетото като компетентно изготвено заключение на допуснатата СТЕ – вещото лице изяснява, че при претоварване електромерът изключва, както и че неравномерното разпределение на фазите може да доведе до проблеми. Градският съд е взел предвид правния довод на въззивника, наведен във въззивната жалба, че в тази част експертизата се основава на хипотеза, почиваща на предположение, но то не се опровергава от останалите доказателства - нито от показанията на свидетелите, нито от констативните протоколи, а с оглед изминалия период от време причината за уврежданията не би могла да се установи с категоричност. Въззивният съд е счел за обосновани фактическите изводи, до които е достигнала СТЕ, тъй като вещото лице ги е изградил въз основа на изложените пред съда субективни възприятия на свидетелите за правнорелевантните факти. Разгледал е поддържания и във въззивната жалба правен довод, че причина за прекъсванията в електрозахранването в процесния обект на 12.12.2022 г. представлява смяната на СТИ от стария вид с такова за дистанционно отчитане, като е приел, че не е спорно между страните обстоятелството, а то се установявана и от събраните по делото доказателства, че на 28.11.2022 г. в процесната сграда е сменен електромерът с такъв за дистанционно отчитане. На 12.12.2022 г. след спиране на електричеството новият електромер е заменен със стар. Съдът е счел за неоснователно фактическото съждение на ищцовото дружество, че смяната на електромера с такъв от нов вид е причина за смущенията в електрозахранването, тъй като той не твърди, а и не се установява от събраните по делото доказателства, че от първоначалната смяна с нов електромер от 28.11.2022 г. до момента, в който е настъпило процесното събитие - 12.12.2022 г., са били налице прекъсвания в електрозахранването при експлоатацията на новото СТИ. Напротив, доказано е, че такива смущения са се проявили на 12.12.2022 г., когато е установена прекомерна консумация на електрическа енергия в процесния обект, като този факт в съчетание с неправилното разпределение на фазите е бил причина за изключването на електромера, респ. за прекъсване в електрозахранването. Наред с това както фактическите изводи на СТЕ, така и субективните възприятия на свидетеля Й. са еднопосочни - новите електромери са по-чувствителни и над определен ампераж изключват сами. Вещото лице е пояснило, че в случай че електромерът не е изключил, е било възможно нещо да се запали, т. е. тези СТИ имат своя определена характеристика, но те не са били неизправни, за което електроразпределителното дружество би отговаряло. При така приетите за установени правнорелевантни обстоятелства въззивният съд е обосновал категоричния фактически извод, че недоказано се явява твърдението на ищеца, че причините за прекъсване на захранването се дължат на неизправност на СТИ.

Градският съд е счел за неоснователен и правния довод, че ищцовото дружество не следва да носи отговорност за разпределението на фазите, доколкото сградата на ДКЦ е проектирана в началото на миналия век. От друга страна, в клаузата на чл. 18, т. 12 от договор за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа, сключен между „ЧЕЗ Р. Б. АД (с ново търговско наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД) и „Диагностично-консултативен център ХІ-София“ ЕООД, страните по породеното облигационно правоотношение са постигнали съгласие именно ползвателят да инсталира, поддържа и експлоатира технически правилно и безопасно собствените си електрически уредби и съоръжения след границата на собственост съгласно действащото законодателство. В чл. 47, ал. 1 от договора е изключена отговорността на разпределителното предприятието за вреди, когато електрическите уредби и инсталации на ползвателя не отговарят на нормативните изисквания и/или на българските стандарти. В този смисъл, въззивният съд е достигнал до правния извод, че не е доказано и неизпълнението на „Е. П. ЕАД да изготви прогноза на очакваното потребление, тъй като неразпределението на фазите при превишена консумация на електрическа енергия е вероятната причина за изключване на електромера. С оглед на обстоятелството, че процесуалното задължение (тежестта за доказване) за установяване на причинно-следствената връзка принадлежи на ищеца, както е изяснил и първоинстанционният съд в доклада по делото, то дори и при проведеното насрещно доказване от ответника, което за него се явява непълно, при недоказване на тези взаимовръзки по несъмнен, безспорен начин от въззивника, съдът е длъжен да приеме за неосъществен този правопораждащ предявеното спорно материално право юридически факт. В този смисъл е изяснил, че по правилата на гражданския процес главното доказване трябва да бъде винаги пълно и да създава абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение. Само категоричното установяване на конкретна причина и изключването на останалите като възможни (в конкретния случай възможното неизпълнение на задължението на ищеца да поддържа електрическите си уреди и инсталации) би съответствало на нормативното изискване за пълно доказване, а следователно, да се приеме за осъществен фактическият състав, при чието проявление да бъде породено предявеното притезателно право за заплащане на компенсаторно обезщетение за причиняване на твърдените имуществени вреди. При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи и въззивният съд е обосновал правното съждение за недоказаност на причинно-следствената връзка между настъпилия вредоносен резултат и твърдяното от ищеца договорно неизпълнение от ответника, поради което предявените срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД кумулативно обективно съединени осъдителни искове се явяват неоснователни. Съобразно обстоятелството, че въззивният съд е достигнал до тъждествени правни изводи с първоинстанционния съд, обжалваното решение е потвърдено.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Обобщени, поставените процесуалноправни въпроси от т. 1 до т. т. 6, вкл. и от т. 8 до т. 10, вкл. са от значение за установяване на действителните правнорелевантни обстоятелства по делото и изграждането на правилни фактически изводи при формиране на вътрешното убеждение на съда (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК) при изследване на взаимовръзките между правнорелевантните факти, настъпили в обективната действителност - чрез съвкупната преценка на всички събрани по делото годни доказателствени средства (съобразно тяхната действителна доказателствена сила). Именно вследствие на тази мисловна логическа дейност въззивният съд трябва да подведе приетите от него за установени по делото факти под диспозицията на приложимата материалноправна норма, за да реши правилно правния спор, предмет на исковото производство. Апелативният съд е извършил самостоятелна преценка на всички относими по делото доказателства, като се е произнесъл по релевираните във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, както предписват процесуалните правила, уредени в ГПК, и установената казуална съдебна практика на ВКС, вкл. посечената от касатора. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и способи за установяване на взаимовръзките между фактите и явленията в природата (чрез използване на специалните знания на вещо лице) въззивният съд е обосновал фактическото съждение, че в процеса на доказване ищецът не е установил по несъмнен начин (чрез пълно доказване) причинно-следствената връзка между настъпването на процесната вреда и неправомерно поведение на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението му да доставя качествена електрическа енергия, както и да осигурява и поддържа изправни средства за техническо измерване. За да приеме, че в релевантния ден се е наблюдавало завишаване на консумацията на електрическа енергия, тъй като отоплението в сградите на ищцовото дружество се е извършвало само на ток, а при измерването на фазите на едната фаза е установено прекалено натоварване, докато на другите две почти липсвало, което е причината за изключването на електромера, градският съд е извършил подробен анализ както на субективните възприятия на свидетелите, така и на фактическите изводи на СТЕ, обосновани именно с тези свидетелски показания, и професионалните познания и опит на вещото лице. Разглеждайки правния довод на въззивника, наведен във въззивната жалба, че в тази част експертизата се основава на хипотеза, почиваща на предположение, съдът е разяснил, че фактическият извод на вещото лице за причината за изключването на електромера не се опровергава от останалите доказателства - нито от показанията на свидетелите, нито от констативните протоколи. Въззивният съд е счел за неоснователно фактическото съждение на ищцовото дружество, че смяната на електромера с такъв от нов вид е причина за смущенията в електрозахранването, тъй като той не твърди, а и не се установява от събраните по делото доказателства, че от първоначалната смяна с нов електромер от 28.11.2022 г. до момента, в който е настъпило процесното събитие - 12.12.2022 г., са били налице прекъсвания в електрозахранването при експлоатацията на новото СТИ. Напротив, доказано е, че такива смущения са се проявили на 12.12.2022 г., когато е установена прекомерна консумация на електрическа енергия в процесния обект, като този факт в съчетание с неправилното разпределение на фазите е бил причина за изключването на електромера, респ. за прекъсване в електрозахранването. При така приетите за установени правнорелевантни обстоятелства въззивният съд е обосновал категоричния фактически извод, че недоказано се явява твърдението на ищеца, че причините за прекъсване на захранването се дължат на неизправност на СТИ. Съдът не е длъжен да възприеме приетото заключение на вещото лице, дори и когато липсват съмнения за неговата обоснованост и правилност, а следва фактическите му изводи да се преценяват с оглед на всички събрани по делото доказателства, както предписва чл. 202 ГПК. Именно тези правомощия е упражнил въззивният съд при изграждане на своето фактическо съждение за причината за възникване на твърдените неблагоприятни последици, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства. В този смисъл, по действащия ГПК, по чиито процесуални правила се развива и настоящото съдебно производство, не всяко оспорване на фактическите изводи, до които е достигнала съответната съдебна експертиза, е основание за допускане изслушване на повторна съдебна експертиза (единична или в разширен членствен състав). Съгласно правната норма, уредена в разпоредбата на чл. 201, предл. 2 ГПК, съдът е длъжен да допусне повторна съдебна експертиза, само когато са налице следните кумулативно установени предпоставки - фактическите изводи, до които е достигнало вещото лице, да не са обосновани чрез съпоставка и анализ на осъществените в обективната действителност факти с опитните правила, техническите и научните достижения, като логически окончателният фактическите извод да не се подкрепя от събраните по делото доказателства, т. е. когато възниква съмнение за правилността на заключението на допуснатата съдебна експертиза. При преценката за достоверност на свидетелските показания, извършена по правилата на чл. 172 ГПК, въззивният съд е изяснил, че те са логични, последователни и съответстват на останалите събрани по делото доказателства, вкл. и с фактическите изводи, до които е достигнало вещото лице от СТЕ. От друга страна, прилагайки правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, решаващият съд е изяснил, че ищецът, на когото принадлежи процесуалното задължение да установи всички правопораждащи предявеното спорно материално право юридически факти – от обективно естество, не е доказал по несъмнен начин противоправното поведение на служител при ответното дружество, което да е в причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат.

Следователно, градският съд е обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и способи за изясняване на взаимовръзките на обстоятелствата и явленията в природата, поради което въззивното решение не е постановено в противоречие, а в съзвучие с формираната задължителна и казуална практика на ВКС, вкл. и с тази, която е цитирана от касатора.

Дали при осъществения анализ на събраните по делото доказателства и на изложените във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение градският съд е допуснал твърдяната в касационната жалба правна грешка, обуславяща необосноваността на въззивното решение, касационният съд може да се произнесе само при разглеждане на релевираните касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след установяване на обстоятелството, че въззивното решение подлежи на касационен контрол при общата и специалните предпоставки, уредени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Седмият (материалноправният) въпрос не съответства на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като той не е от значение за изхода на правния спор и не обусловил правните изводи на съда – предявените искове са отхвърлени, не само защото доставчикът на електрическа енергия е изпълнил своето задължение да осигури правилното функциониране на СТЕ, а и защото в процеса на доказване ищецът, комуто принадлежи процесуалното задължение (съгласно правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК), не е установил, че причина за причиняване на твърдения вредоносен резултат е неизправността на СТЕ. Напротив, въззивният съд е счел, че прекомерната консумация на електрическа енергия в процесния обект в съчетание с неправилното разпределение на фазите е била обективната предпоставка за изключването на електромера, респ. за прекъсването на електрозахранването.

По тъждествени правни съображения въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване и по единадесетия (процесуалноправния) въпрос – въззивният съд не е приел, че ищецът трябва да установява отрицателни факти, а напротив по безспорен начин (при пълно доказване) положителните факти, обуславящи възникването на договорната отговорност на доставчика на електроенергия, а именно причинно-следствената връзка между твърдяното неизпълнение на договорното задължение за доставка на качествена електроенергия и вредоносния резултат. Поради неустановяване в процеса на доказване на този правопораждащ юридически факт, за който ищецът носи доказателствена тежест, въззивният съд е приел за неоснователен иска за заплащане на претендираното компенсаторно обезщетение.

По всички поставени въпроси, които отговарят на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, е формирана константна практика на ВКС, поради което произнасянето по тях от настоящия състав на касационната инстанция не би допринесло за промяна на създадената съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването на правните норми, уредени в чл. 154, ал. 1 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 201 ГПК и чл. 202 ГПК, респ. за развитие на правото - разпоредбите, които регламентират тези класически процесуалноправни институти, са ясни и непротиворечиви.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния и процесуалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП в полза на ответниците трябва да се присъди сумата от по 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС (съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото).

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2818/08.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 6497/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-Е въззивен състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР ХІ-СОФИЯ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] сумата от по 100 лв. (за всеки един от тях) - юрисконсултско възнаграждение в производството пред ВКС.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД – трето лице-помагач на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.