ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3389/02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 1609 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Подадена е частна жалба от адв. П. К. от САК – пълномощник на ищците А. Г. Ю., А. И. Ю., А. И. Ю., Я. И. Ю. и Запрян И. Ю., срещу определение № 169/27.05.2025 г., постановено по в. т. д. № 465/2024 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 1 граждански с-в, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на адв. П. К. от САК за изменение на решение № 24/29.01.2025 г. в частта му за разноските – за присъждане на основание чл. 38, ал. 2 ЗА допълнително на сумата от 10140 лв. с ДДС.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като неправилен се явява правният извод на въззивния съд, че не следва да се прилагат нормативните изисквания, уредени в чл. 7, ал. 2 и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Счита, че дори и да се приеме, че при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство може да се присъди по-нисък размер от установения в този подзаконов нормативен акт, това намаление следва да е в разумни предели, а не в пъти по-ниски размери. Развил е подробни правни съображение за неправилността на правното съждение на въззивния съд, че делото пред него не се е отличава със значителна правна и фактическа сложност.

Ответникът не е подал в законоустановения срок писмен отговор.

Частната жалба е предявена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимиран правен субект в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Изяснява се, че с решение № 24/29.01.2025 г., постановено по в. т. д. № 465/2024 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 1 граждански с-в, частично са уважени предявените от А. Г. Ю., А. И. Ю., А. И. Ю., Я. И. Ю. и Запрян И. Ю. срещу „Дженерали застраховане“ АД активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща – И. И. Ю., починал вследствие на настъпило на 09.02.2021 г. ПТП, по суми и ищци, както следва: 1) за А. Г. Ю. (преживяла съпруга) – за сумата от 60000 лв. и 2) за А. И. Ю., А. И. Ю., Я. И. Ю. и Запрян И. Ю. (деца на починалия) – за сумата от по 40000 лв. (за всеки един от тях), ведно със законната лихва върху всяко едно главно парично притезание от 22.02.2021 г. до окончателното им заплащане. Тези искове са отхвърлени до пълния им предявен размер от по 140000 лв., предявени частично от по 200000 лв. (за всеки един от тях).

Тъй като въззиваемите-ищци са били представлявани от адвокат, който е осъществявал от тяхно име безплатно процесуално представителство, за частта, за която предявената въззивна жалба, предявена от ответното застрахователно дружество, е отхвърлена (общо за сумата от 180000 лв., представляваща материалния интерес по делото пред апелативния съд), за него - срещу насрещната страна в исковия процес, се поражда субективно право на адвокатско възнаграждение, чийто размер съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА се определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА.

Установява се, че, за да се произнесе по молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, апелативният съд е взел предвид, че съобразно задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на правото на Европейския съюз, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, съдът не е обвързан от установените с подзаконов нормативен акт минималния размери на дължимото адвокатско възнаграждение, поради което е счел, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не следва да се прилага, а определените в нея минимални размери могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнаграждения. При съобразяване на обстоятелството, че делото е било изяснено от фактическа страна пред първоинстанционния съд, поради което въззивното производство се е развило с провеждане на едно открито съдебно заседание без събиране на нови доказателства, апелативният съд е приел, че присъденото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. П. К. от САК адвокатско възнаграждение за осъществената от нея безплатна правна помощ на въззиваемите – в общ размер от 6000 лв. с ДДС, съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото, предмет на въззивното производство.

Съгласно задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на правото на ЕС, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Следователно, приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Р. Б. Н. № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение при предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА, във вр. с ал. 1 на този член съдът трябва да извърши преценка на действителната правна и фактическа сложност на всяко конкретно дело. Тези критерии определят нормативния предел, до който съответната страна отговаря за осъществената безплатна правна помощ на ответната страна.

В конкретния казус пълномощникът на въззиваемите-ищци е подал отговор на въззивната жалба, предявена от ответното застрахователно дружество, в който подробно е обосновал своите правни доводи за нейната неоснователност, участвал е в проведеното пред апелативния съд едно о. с. з., като в устните състезания е изразил своето правно становище за неоснователност на въззивната жалба на застрахователя. Правният спор, предмет на въззивното производство, е било изяснено от фактическа страна пред първоинстанционния съд, поради което от страните не са наведени нови доказателствени искания. Следователно, съобразно материалния интерес на делото по петте кумулативно активно субективно съединени осъдителни искове, при разглеждането на които са установявани общи за тяхната основателност правнорелевантни факти, действителната правна и фактическа сложност на делото и действително осъществените процесуални действия от процесуалния представител на въззиваемите присъденото адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред въззивния съд в размер на сумата от 6000 лв. с ДДС отговоря на установените в чл. 36, ал. 1 ЗА нормативни изисквания за разумност на адвокатското възнаграждение – то е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото.

Поради тези правни съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно трябва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:ПОТВЪРЖДАВА определение № 169/27.05.2025 г., постановено по в. т. д. № 465/2024 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 1 граждански с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.