РЕШЕНИЕ

№ 334

София, 02.12.2025г.

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Е. А. като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 1119 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 247 ГПК, образувано по молба, вх.№ 20934/12.11.2025г., на „Веселец“ ООД, чрез адв.М. К. от САК, за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на определение № 3000/24.10.2025г. по т. д.№ 1119/2025г. на ВКС и за прогласяване недопустимостта му.

Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна.

Производство по чл. 248 ГПК, образувано по съвместна молба, вх.№ 19580/27.10.2025г., с дата на постъпване в ЕПЕП - 26.10.2025г., на И. П., А. П. и Д. П., действащи чрез майка си Р. И. П., чрез адв.В. В. от САК, за изменение в частта за разноските на определение № 3000/24.10.2025г. по т. д.№ 1119/2025г. на ВКС, с искане в полза на „Веселец“ ООД да не бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба, евентуално – по релевираното за първи път в молбата възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК – разноските на „Веселец“ ООД за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба да бъдат намалени на 1500лв., евентуално –на 5000лв.

С писмен отговор ответникът по касация „Веселец“ ООД, чрез адв.М. К. от САК, оспорва молбата.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

С постановеното по чл. 288 ГПК определение № 3000/24.10.2025г. по т. д.№ 1119/2025г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение № 720/10.12.2024г. по възз. т.д.№ 104/2024г. на САС в частта, с която е потвърдено решение № 685/29.05.2023г. по т. д.№ 1881/2021г. на СГС в обжалваните части за отхвърляне на предявените от И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез майка си Р. И. П., против „Веселец“ ООД, [населено място], искове за разликата над 16 071.42лв. до 32 577.07лв. и касаторите И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез майка си Р. И. П., тримата общо, са осъдени да заплатят на „Веселец“ ООД, [населено място], направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в общ размер от 6000лв. с вкл.ДДС.

По молбата по чл. 247 ГПК:

Последователно съдебната практика на касационния съд приема, че очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда в мотивите и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт. В производството по чл. 247 ГПК съдът следва да прецени дали е налице такова несъответствие и в зависимост от това да постанови крайния акт, като в мотивите си не може да изхожда от други съображения, например от изложените в мотивите по съществото на правния спор. Недопустимо е чрез поправка на ОФГ да се замести вече формираната воля на съда. Не представляват очевидни фактически грешки и не могат да бъдат поправени по реда на чл. 247 ГПК грешките, които съдът е допуснал при формирането на своята воля, както и пропускът да се вземе становище по част от иска или по някой от исковете. Тези грешки могат да бъдат отстранени само по пътя на обжалването или на допълнителното решение, защото те изискват да се замести неправилно формираната или липсващата воля на съда с ново решение, поради което е и недопустимо да се отстраняват служебно от съда. По реда на поправянето на очевидна фактическа грешка не може да се изменя или отменя вече формираната воля на съда.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Не е налице приложното поле на основанието по чл. 247 ГПК, тъй като не е поддържано и при служебната проверка не се констатира несъответствие между формираната в мотивите и изразената в диспозитива на определението воля на съда. Ирелевантни за предмета на производството по чл. 247 ГПК са релевираните доводи за грешка при формиране на волята на съда в мотивите относно цената на исковете и допустимостта на касационната жалба. Меродавна за преценката на достъпа до касационно обжалване, според сега действащата редакция на чл. 280, ал. 3 ГПК, е цената на иска, а не обжалваемия интерес.

Поради изложеното, молбата за поправка на очевидна фактическа грешка се оставя без уважение.

По молбата по чл. 248 ГПК:

Същата е допустима, като подадена от надлежна страна в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, започнал да тече на датата на постановяване на неподлежащото на обжалване определение, чието изменение се иска.

Липсва основание за ревизиране на приетото в определението по чл. 288 ГПК, че е доказано реалното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на съвместната касационна жалба в размер на 6000лв.

Тъй като в производството по чл. 288 ГПК не се извършва двойна размяна на книжа и не се провежда открито заседание, направеното за първи път с молбата по чл. 248 ГПК възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на разноските на насрещната страна за адвокатско възнаграждение е допустимо и следва да се постави на разглеждане.

При преценка на направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция следва да се съобрази, че същите са за изготвяне и подаване на отговор на съвместната касационна жалба на ищците, без явяване в открито заседание, обжалваемите интереси/ размерите над 16 071.42лв. до 32 577.07лв./ са значително по-ниски от цената на исковете, на база на която са преценявани разноските за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, а производството по чл. 288 ГПК не се характеризира с висока правна сложност, тъй като в него се преценява единствено наличието на основанията за допускане на обжалване и настоящото производство не прави изключение. Налага се извод, че направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора в размер на 6 000лв. са прекомерни и следва да бъдат намалени при приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК до размера от 1500лв.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:РЕШИ:

Оставя без уважение молба, вх.№ 20934/12.11.2025г., подадена от „Веселец“ ООД, чрез адв.М. К. от САК, за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 3000/24.10.2025г. по т. д.№ 1119/2025г. на ВКС.

Изменя определение № 3000/24.10.2025г. по т. д.№ 1119/2025г. на ВКС в частта за разноските, като осъжда И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез майка си Р. И. П., тримата общо, да заплатят на „Веселец“ ООД, [населено място], направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в общ размер от 1500лв. с вкл.ДДС, вместо - 6000лв. с вкл.ДДС.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: