ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3407

гр. София, 02.12.2025 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 401 по описа за 2025г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ф. Н. А., представлявана от адв. Н. Д., срещу решение № 246 от 05.09.2024г. по в. т.д. № 88/2024г. на Апелативен съд В., поправено с решение № 234 от 25.09.2025г., с което след частични отмяна и потвърждаване на решение № 111 от 28.11.2023г. по т. д. № 23/2022г. на Окръжен съд Търговище са отхвърлени предявените от касатора против ЗАД „Армеец” искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди вследствие причинените й телесни увреждания при ПТП, настъпило на 15.02.2017г. в Р. У. както следва: 1/ за разликата над 2000 лева до 5613,70 лева ежемесечно – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в ежемесечни разходи за придружител – болногледач, и медицинско лице пожизнено до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или погасяване на правото на това обезщетение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от 15-то число на месеца, за който се дължи присъдената месечна сума; 2/ за сумата 50 000 лева, представляваща необходим разход за закупуване на приспособено стандартно МПС /автомобил/ за управление от лице с пълна парализа на долните крайници, както и в частта за разноските.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, тъй като е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Намира за неправилен извода на въззивния съд, че е налице едновременно изменение на основанието и петитума на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за придружител – болногледач, като сочи, че с исковата молба е предявена претенция за бъдещи разходи за придружител-болногледач при 12 часов работен ден с изрично посочване, че придружителят следва да е лице от мъжки пол, а медицинското лице – от женски пол, т. е. са заявени услугите на две, а не на три лица. Излага и доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че вземането за увеличения размер на първоначалната искова претенция е погасено по давност, както и че разходите, предмет на иска над предявения размер от 2000 лева са установими по размер, но не е сигурно бъдещото им настъпване, тъй като са обусловени от волята на касатора да се възползва от публично предоставените и обезпечени възможности за подпомагане по реда на Закона за личната помощ и Закона за хората с уврежданията. Намира за неправилен и извода, че претендираното закупуване на специализиран лек автомобил не само не е сигурна, но не е и непосредствена вреда от процесния деликт, доколкото липсват данни, че без катастрофата касаторката непременно би си закупила автомобил, с който да се придвижва.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни и материалноправни въпроси:

1. Направеното от ищеца пояснение и допълнение на исковата молба с посочване на релевантните факти относно предмета на спора в първото съдебно заседание по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, респ. дали изменението на иска досежно неговия размер, представляват същинско изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК и дали процесуалните действия по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК и чл. 214 ГПК са допустими за извършване в първото по делото заседание? Твърди се произнасяне на въззивния съд по въпроса в противоречие с решение № 55 от 27.04.2015г. по гр. д. № 5558/2014г. на ВКС, I г. о., решение № 214 от 22.01.2018г. по гр. д. № 1213/2017г. на ВКС, III г. о.

2. Преклудира ли се правото на ответника да се позове на изтекла погасителна давност спрямо сумите, с които по реда на чл. 214 ГПК е бил увеличен предявеният иск, при положение, че тази страна не се е позовала на същата в допустимия за това процесуален момент, с което е и преклудирала тази възможност по отношение на първоначално предявената искова претенция? Касаторът твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

3. Наличието на правна възможност лице с трайни увреждания да се ползва от предвидените в Закона за личната помощ възможности за личен асистент съставлява ли основание да се счете, че имуществените вреди, претендирани от застрахователя/делинквента като разходи за чужда помощ не са сигурни с оглед бъдещото им настъпване поради зависимостта им от волята на пострадалия да се възползва от публично предоставените му възможности?

4. Предпоставена ли е сигурността с оглед бъдещото им настъпване на вредите, изразяващи се в необходим разход за закупуване на приспособено стандартно МПС /лек автомобил/ за управление от лице с пълна парализа на долните крайници от доказаността на факта, че и без процесното ПТП същото непременно би си закупило автомобил, с който да се придвижва, за да задоволява различни свои потребности и нужди?

5. Съставлява ли наличието на СУМПС предпоставка за сигурността с оглед бъдещото им настъпване на вредите, изразяващи се в необходим разход за закупуване на приспособено стандартно МПС /лек автомобил/ за управление от лице с пълна парализа на долните крайници? Касаторът твърди, че последните три въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество „Армеец”” АД, представляван от юрисконсулт Б. Д., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, като сочи, че първият въпрос е абстрактен и касае правилността на въззивното решение, вторият и третият въпроси не са обусловили правните изводи на въззивния съд, а последните два въпроса няма характера на правни въпроси и касаят правилността на въззивното решение. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че спорният предмет във въззивното производство е размерът на дължимата обезвреда за настъпилото застрахователно събитие и съответно наличието на сигурни бъдещи вреди за закупуване на лек автомобил, приспособен за управление от пострадалата (който все още не е закупен), и необходими разходи за осигуряване на придружители и болногледач, който да е медицинско лице. Приел е за безспорни фактите и обстоятелствата около наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество, настъпването на застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, както и претърпени неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП от 15.02.2017г., които са в причинна връзка с виновното поведение на застрахования водач. Посочил е още, че заключението по допуснатата СМЕ е категорично относно понесените от пострадалата увреждания, както и че те са в причинно-следствена връзка с процесното произшествие, като вещото лице подробно е проследило получените от ищцата увреждания, множество на брой, в различни области на тялото, основната част от които тежки и сериозни, довели до инвалидизиране на пострадалата поради невъзможност да се грижи сама и за най-елементарните си ежедневни нужди, необратимо и пожизнено. Взел е предвид, че ищцата е изписана на 16.03.2017г. с пълна загуба на основните функции на долните крайници, изправен стоеж и ходене, като според вещото лице осакатяването на двата долни крайника е завинаги и от увреждането на гръбначния мозък тя не може да задържа урина и чревно съдържание. Вещото лице е пояснило, че за личния преглед ищцата на 09.08.2023г. тя е дошла с количка, с двама придружители - мъжа й, с когото живее, както и нейния син, които я бутат и качват; ищцата е била с катетър и буркан, който събира урина, а чревната съдържимост с памперси и през определен период от време се чисти (поради гръбначно-мозъчната травма). Посочил е, че според вещото лице ищцата ще бъде за постоянно с пълна парализа на долните крайници и незадържане на урината и чревното съдържание, не може да се придвижва сама от леглото в инвалидната количка и обратно и при нейното състояние тя трябва да бъде постоянно с придружител и болногледач, като с напредването на възрастта състоянието й няма да се подобрява, а ще се влошава. При така установените факти въззивният съд е намерил за неоснователно възражението за липсата на доказателства относно необходимостта за ищцата да бъдат полагани ежедневни медицински грижи от медицинско лице, както и че тази необходимост е отпаднала с времето, като в тази връзка е съобразил по реда на чл. 172 ГПК и гласните доказателства.

Въззивният съд е изложил съображения, че принципът на чл. 51 ЗЗД за пълна обезвреда изисква възстановяване на всички реално претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи, щом са в пряка и непосредствена последица от увреждането, като претърпените имуществени и неимуществени вреди са както вече настъпилите, така и бъдещите, които са следствие от деликта и са естествено продължение на обективния процес на вредоносното проявление на самото увреждане и които със сигурност ще настъпят в бъдеще време /касаят все едно и също по правния си характер задължение, следващо от фактическия състав на деликтната отговорност/. Посочил е, че съгласно трайната практика на ВКС не съществува пречка да бъдат обезщетявани бъдещи вреди, респективно за периодичното им обезщетяване, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът – установим. Приел е за установено изключително тежко увреденото общо състояние на ищцата, което с течение на времето няма медицински изгледи да се подобрява, а напротив – да се влошава, както и необходимостта от полагани ежедневни грижи и съдействие на ищцата дори за най – обичайните и рутинни всекидневни действия. Заключил е, че няма никакво съмнение, че необходимостта от тези грижи е следствие от деликта и те ще изискват разходи, които са сигурни, необходими и извършващи се продължително време всеки месец. Посочил е, че исковата претенция по т. 1 от исковата молба е заявена като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за три лица: придружител – болногледач, придружител от мъжки пол и медицинско лице от женски пол при 12 часов работен ден, седем дни в седмицата, както и през празнични и официални дни, заедно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, като първата е, считана от датата на исковата молба, до окончателното им изплащане, първоначално заявена за сумата от 2000 лв., ежемесечно. Приел е, че с оглед наведените в исковата молба фактически твърдения ищцата не претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди, които са в резултат на влошаване на здравословното й състояние, а които представляват разходи за поддържането на живота и ежедневното й обслужване във връзка с трайното тежко здравословно състояние, в което е изпаднала вследствие ПТП на 15.02.2017г. Посочил е, че в ОСЗ на 21.09.2023г. на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на първоначално предявената искова претенция по п. 1 от исковата молба по размер, като претендираната сума е увеличена до размера на 5613,70 лв. месечно, и при направеното искане по реда на чл. 214 ГПК процесуалният представител на ищцата е посочил, че се претендира посочената увеличена сума за две лица, едното от които болногледач, а другото придружител. Въззивният съд е приел, че пълномощникът на ищцата е допълнил исковата претенция с уточняване на вида на извършваните от тези две, а не три, както е по формулирания петитум в исковата молба, лица, допълнително посочвайки, че всеки от тях следва да е с 12 – часов работен ден, и двамата общо с 24 часа, за да може през целия ден всеки да изпълнява по различно време на денонощието своите функции /стр. 1240 от том 5 на първоинстанционното дело/, диференцирал е и техните функции. Поради това е достигнал до извод, че ищцата е добавила нови основания и е изменила недопустимо своя иск не само по размер, като по същество са променени и броя на лицата, от чиито услуги се твърди, че има необходимост ищцата, сочат се техните нови и конкретни функции, визира се различна от първоначално заявената продължителност на времето, за което се иска ползването им.

За пълнота на изложението въззивният съд е съобразил и процесуалната позиция и предприетата от дружеството - ответник защита срещу предявения по същество нов иск и направеното възражение за погасени по давност вземания за увеличения размер на първоначалната исковата претенция, което възражение е намерил за основателно. Посочил е, че в случая настъпилите имуществени вреди се претендират поради настъпилото на 15.02.2017г. събитие, поради което погасителната давност е изтекла дори преди предявяване на исковата молба – 18.04.2022г., но процесуалният пълномощник на ответното дружество не се е позовал на същата в допустимия за това процесуален момент, с което е и преклудирал тази възможност по отношение на първоначално предявената искова претенция. Съобразил е, че в настоящия случай не става въпрос за изменение в състоянието на увредения или за изменение в стойността на престацията.

Въззивният съд е приел, че от заключението по допуснатите по делото експертизи, както и от всички доказателства, разгледани в тяхната съвкупност се установява необходимостта от ежедневна грижа за ищцата, като средномесечните разходи за възнаграждение на лицата, които ще обслужват ищцата са общо в размер на 5613,70 лв. за 24 общо, или по 12 часа всеки. Приел е, че предвид петитума по посочения пункт претенцията следва да се разглежда за 12 часа общо или средномесечните разходи би следвало да са 2 807 лв. Заключил е, че претенцията по п. 1 от исковата молба за заплащане на ежемесечни суми, представляващи обезщетение за имуществени вреди поради разходи за придружител – болногледач, придружител от мъжки пол и медицинско лице от женски пол при 12 часов работен ден, седем дни в седмицата, както и през празнични и официални дни, в предявения размер от 2000 лева се явява доказана и като такава следва да се уважи, считано от 15.04.2022г. (датата на извънсъдебната претенция, съвпадаща с датата на исковата молба) пожизнено и до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или погасяване на правото на това обезщетение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от по 2000 лв., считано от 15-то число на месеца, за който се дължи присъдената месечна сума.

За пълнота на изложението въззивният съд е посочил, че според заключението на допуснатата СИЕ и обясненията на вещото лице, дадени в ОСЗ на 21.09.2023г., както и от всички събрани по делото доказателства, ищцата не е подавала в РЗИ – Търговище, РЗОК – Търговище или в Агенция за социално подпомагане искания за подпомагане на нито едно нормативно основание, като липсват каквито и да са твърдения, още по – малко доказателства ищцата да е подавала и искане за освидетелстване с експертно решение от ТЕЛК. Изтъкнал е, че всичко това би й дало възможността тя да се ползва с оглед на изключително увреденото й общо състояние от предвидените възможности за хора с нейните нужди по Закона за личната помощ /в сила от 2019г./ и от Закона за хора с увреждания /в сила от 2019г./, като би могла да се възползва от възможността, визирана в чл. 72 във вр. с чл. 69, т. 2 от ЗХУ и да получи целева помощ и/или право на рехабилитация по чл. 29 ЗХУ. Посочил е, че извън тези възможности ищцата като човек с трайни увреждания по легалната законова дефиниция има своите нормативно закрепени права да се ползва от предвидените в Закона за личната помощ възможности за личен асистент, като с оглед на индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания броят на часовете за лична помощ би могъл да бъде до 168 часа месечно. Предвид изложеното въззивният съд е достигнал до извод, че разходите по първата искова претенция над предявения размер от 2000 лв. са установими по размер, но не са сигурни с оглед бъдещото им настъпване, най – малкото защото извършването им зависи от самото поведение на увреденото лице и от волята му да се ползва от публично предоставените му и обезпечени възможности за подпомагане като човек с трайни увреждания.

По пункт 2 от исковата молба, свързана с претенция за обезщетение за бъдещи имуществени вреди във връзка със закупуване на приспособено стандартно МПС (лек автомобил) за управление от лице пълна парализа на долните крайници, въззивният съд е приел, че в случая тази вреда не само не е сигурна, но не е и непосредствена последица от процесния деликт. Намерил е, че увреждането на гръбначен прешлен, довело до парализа на долните крайници, може би причинява известна вреда, свързана с осуетена възможност на пострадалата ищца да си закупи и управлява лек автомобил, но тази вреда е хипотетична, тъй като нищо не показва, че без катастрофата същата непременно би си закупила автомобил, с който да се придвижва, за да задоволява различни свои потребности и нужди. Изтъкнал е, че ищцата дори не притежава свидетелство за правоуправление и нито се твърди, нито е доказано, че към момента на катастрофата същата се е обучавала в специалните теоретично-практически курсове за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, което е още един аргумент за хипотетичността и несигурността на твърдяната бъдеща материална вреда, чието обезщетяване се претендира. Съобразил е и заключението на СМЕ и дадените устни разяснения при изслушването на вещото лице, представляващи част от заключението му (чл. 200, ал. 2 ГПК), че в седнало положение ищцата може да стои в кола, но трябва да бъде полегнала на седалката и здраво фиксирана, защото съществува възможност при завой и при рязко спиране или потегляне тялото да падне, което според въззивния съд е допълнителен аргумент за извода, че тази претендирана за обезщетяване бъдеща вреда е хипотетична и крайно несигурна.

Настоящият състав намира, че е налице основание за частично допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Първият процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 214 ГПК, е относим към извода на въззивния съд, че с допуснатото в ОСЗ на 21.09.2023г. изменение на иска е направено изменение едновременно на основанието и на петитума на предявения иск по пункт 1 на исковата молба и следователно въпросът касае допустимостта на въззивното решение в частта по този иск. Настоящият състав, като съобрази мотивите на въззивния съд и изложените от касатора доводи намира, че следва на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК да бъде допуснато касационно обжалване на решението по посочения иск за проверка на неговата допустимост.

Формулираните от касатора втори и трети въпроси се отнасят до изложените от въззивния съд допълнителни съображения за неоснователност на иска по пункт 1 от исковата молба в частта, която е предмет на разглеждане във въззивното производство. Доколкото въпросите са свързани с основателността на този иск, значението им за изхода на делото е обусловен от преценката за неговата допустимост. Поради това по така поставените въпроси не следва да се допуска касационен контрол.

Последните два материалноправни въпроса се отнасят до предявения от касатора иск по пункт 2 от исковата молба за обезщетение за имуществени вреди във връзка със закупуване на приспособено стандартно МПС (лек автомобил) за управление от лице с пълна парализа на долните крайници и са свързани с преценката дали настъпването на тази вреда е сигурно и дали същата е в пряка причинна връзка с процесното ПТП. По начина, по който са формулирани, въпросите се отнасят само до част от мотивите на въззивния съд. В случая обаче, за да достигне до извод, че настъпването на твърдяната вреда не е сигурно и не е в пряка причинна връзка с процесното ПТП, въззивният съд е взел предвид не само факта, че ищцата не притежава свидетелство за управление на МПС и че не е ангажирала доказателства за намерението си да закупи автомобил, а е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в това число заключение на СМЕ, и установените въз основа на тях факти относно здравословното състояние на ищцата и обусловените от него условия, при които тя може да пътува в лек автомобил. С оглед на това, доколкото въпросите се отнасят до мотиви на въззивния съд, които не са единствено обуславящи изхода на делото, по отношение на тях не е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се добави, че преценката дали настъпването на вредите, чието обезщетяване се претендира, е сигурно и дали същите са в пряка причинна връзка с процесното ПТП е винаги конкретна и е обусловена от обсъждане на събраните доказателства и установените въз основа на тях факти, което изключва възможността на поставените въпроси да се даде принципен отговор и същите да се квалифицират като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение, с което „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД е осъдено да заплати на Ф. Н. А. по иск с правно основание чл. 432 ГПК сумата над 2000 лева до 5613,70 лева месечно, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за придружител – болногледач, придружител от мъжки пол и медицинско лице от женски пол при 12 часов работен ден, седем дни в седмицата, както и през празнични и официални дни, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, които имуществени вреди са настъпили от увреждане, причинено при ПТП на 15.02.2017г. в Р. У. считано от 15.04.2022г. пожизнено и до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или погасяване на правото на това обезщетение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от 15-то число на месеца, за който се дължи присъдената месечна сума, и предявеният иск в тази част е отхвърлен, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка на допустимостта на решението.

В останалата обжалвана част въззивното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол.

Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 246 от 05.09.2024г. по в. т.д. № 88/2024г. на Апелативен съд В., поправено с решение № 234 от 25.09.2025г., с което след частични отмяна и потвърждаване на решение № 111 от 28.11.2023г. по т. д. № 23/2022г. на Окръжен съд Търговище е отхвърлен предявеният от Ф. Н. А. против ЗАД „Армеец” иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди вследствие причинените й телесни увреждания при ПТП, настъпило на 15.02.2017г. в Р. У. за разликата над 2000 лева до 5613,70 лева ежемесечно – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в ежемесечни разходи за придружител – болногледач, и медицинско лице пожизнено до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или погасяване на правото на това обезщетение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от 15-то число на месеца, за който се дължи присъдената месечна сума, както и в частта за разноските.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 246 от 05.09.2024г. по в. т.д. № 88/2024г. на Апелативен съд В. в останалата част.

Делото да се докладва на Председателя на ІІ т. о. за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: