Чл. 29. (1) Хората с увреждания имат право на рехабилитация, която е комплексна и може да е:

1. медицинска;

2. професионална;

3. социална;

4. трудова;

5. психологическа.

(2) Медицинската рехабилитация е лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване, и включва:

1. идентификация на уврежданията;

2. медицинска и функционална диагностика;

3. физикална терапия;

4. говорна и зрителна терапия;

5. кинезитерапия;

6. хидротерапия;

7. ерготерапия;

8. психотерапия;

9. поддържаща медикаментозна терапия;

10. назначаване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания.

(3) Медицинската рехабилитация е насочена към:

1. постигане на максимална функционална годност и успешна ресоциализация;

2. подпомагане на медико-биологичното възстановяване и профилактика на усложненията;

3. поддържане на функционалното състояние и ограничаване на патологичните последствия;

4. компенсиране по различни начини и чрез различни средства на загубата на функционална годност на увредените органи и системи.

(4) Професионалната рехабилитация е процес, който дава възможност на хората с увреждания за преодоляване на бариерите на достъп и връщането на работа към определена професия.

(5) Професионалната рехабилитация има за цел развитие на знанията и уменията на хората с увреждания за полагане на труд, подготовка за работа и осигуряване на работа, съответстваща на здравословното им състояние, образование и квалификация.

(6) В процеса на професионална рехабилитация се извършват следните дейности:

1. оценка на професионалната пригодност на хората с увреждания;

2. професионални консултации, които се основават на комплексна оценка на професионалната пригодност;

3. професионално обучение;

4. осигуряване на услуги за подкрепа и трудова асистенция;

5. осигуряване на подходяща подкрепа за преодоляване бариерите на функционалните ограничения за упражняване на усвоена професия, пригодено работно място и условия на труд съобразно потребностите на човека с увреждане и други.

(7) Социалната рехабилитация е създаване на умения за водене на независим живот в обществото чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, психо-социално консултиране, трудова и професионална дейност, предоставяне на социални и рехабилитационни услуги и други дейности.

(8) Дейностите, които се извършват в областта на социалната рехабилитация, са свързани със:

1. изграждане на умения и способности за справяне при осъществяването на дейностите в живота;

2. изграждане на подкрепяща среда за човека за водене на независим живот;

3. създаването на условия за социални контакти, творчество и художествено-творчески изяви, рекреационни дейности, информация и други.

(9) Трудовата рехабилитация насърчава правото на заетост на хората с увреждане чрез:

1. трудова терапия;

2. социално приобщаване чрез трудова дейност;

3. осигуряване на услуги за насочване към заетост в специализирана, защитена или обичайна работна среда;

4. обучение в специализирана, защитена или обичайна работна среда;

5. осигуряване на подходяща форма на заетост в специализирана, защитена или обичайна работна среда;

6. адаптиране на трудовата среда за осигуряване на заетост на хората с увреждания.

(10) Психологическата рехабилитация е насочена към възстановяване и поддържане на психическото равновесие и възможности за дейност.

(11) Участие в различните видове рехабилитация по ал. 1 може да вземат и семействата на хората с увреждания в съответствие с идентифицирани потребности.