ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3384/02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на седми октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 1360 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Т. С. ЕАД, чрез пълномощника му адв. Ст. Н. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 131/07.03.2025 г., постановено по в. т. д. № 828/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3 с-в, с което е потвърдено решение № 1081/30.07.2024 година, постановено по т. д. 1922/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-5 с-в, с което са уважени предявените от „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД срещу „Т. С. ЕАД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с дадена от първоинстанционния и въззивния съд правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 29600,21 лв., представляваща главница по фактура № [ЕГН]/25.08.2023 г. (доставена без правно основание електрическа енергия за периода от 23.02.2023 г. до 21.08.2023 г.), ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и за заплащане на сумата от 194,18 лв. - законна мораторна лихва върху главницата, изтекла за периода от 15.09.2023 г. до 02.10.2023 г. (като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която акцесорният иск е отхвърлен до пълния му предявен размер от 291,26 лв. и за периода от 06.09.2023 г. до 14.09.2023 г.).

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като то е постановено в противоречие с материалния закон – чл. 56, ал. 1, във вр. с чл. 51, ал. 1 и чл. 49 ПИКЕЕ. Счита, че с оглед на обстоятелството, че страните в настоящото исково производство не са били обвързани от действителен договор за доставка на електрическа енергия до процесния обект, „Т. С. ЕАД не е потребител на електрическа енергия за този имот, поради което не е пасивно материалноправно легитимиран по предявения кондикционен иск. Поддържа, че поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на наведените от въззивника правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, апелативният съд незаконосъобразно е обосновал правния извод, че в съответствие с материалния закон доставчикът на електрическа енергия е извършил едностранната корекция на сметката за минал период – по този начин той би получил цена за недоставена от него електрическа енергия.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението да е очевидно неправилно, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроса: 1. „Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения, както и всички събрани доказателства?” (твърди се противоречие както със задължителната съдебна практика – тълкувателните разяснения по т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и по т. 2 и т. 3 от ТР №1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, така и с казуалната практика по чл. 290 ГПК, формирана с решение № 50/30.03.2022 г. по гр. д. № 2149/2021 г. на IV г. о.; решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. и решение № 226/12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о.); 2. „В случай че се установи, че протоколът по чл. 47, ал. 1 ПИКЕЕ, с оглед останалите доказателства по делото, не отразява точно обективните факти, налични към момента на извършване на проверка от страна на оператора на съответната мрежа, то годен ли е същият да послужи като основание за извършване на корекционната процедура по ПИКЕЕ?”; 3. „В случай че при извършване на проверка по реда на чл. 43, 44 и 48 ПИКЕЕ се установи налично средство за техническо измерване, което операторът твърди, че не открива в масивите си, има ли задължение на основание чл. 6, ал. 3 от Закона за измерванията да се извърши метрологична експертиза на установеното техническо средство и какви са последиците, ако такава не е извършена?”; 4. „В случай че след извършена проверка по реда на ПИКЕЕ операторът на електроразпределителната мрежа твърди, че установеният на място електромер не фигурира в масивите му, върху кого пада доказателствената тежест да докаже, че обектът е присъединен в противоречие с Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи в сила от 04.04.2014 г, приета от КЕВР?” (касаторът счита, че правният отговор по тези три материалноправни и процесуалноправни въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото) и 5. „Липсата на изрично възражение от страна на ответника освобождава ли ищеца от задължението да проведе пълно и главно доказване на факти, които не са общоизвестни, не са служебно известни на съда и за тях не съществува законова презумпция/фикция?” (твърди се противоречие с решение № 109/13.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1050/2015 г., I т. о.).

Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, е изяснил, че въз основа на уредената в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ законова делегация отношенията относно измерването на енергия се уреждат от приети от КЕВР Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). В тях било уредено нормативното правило, че преизчисляването на количеството електрическа енергия при неустановяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия се извършва след проведени проверки, чиито резултати се удостоверяват в констативен протокол – той следва да бъде подписан от представител на мрежовия оператор и от ползвателя или негов представител, като при негово отсъствие или отказ да подпише, този документ се подписва и от свидетел, който не е служител на оператора, а протоколът се изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка - чл. 49, ал. 3 и 4 ПИКЕЕ. При установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване, неправомерно въздействие, повреда на СТИ или в случай на ел. енергия, измерена с показания в невизуализиран регистър на СТИ, се извършва корекция на сметка на крайния клиент по смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ – тази корекция се основава на фактурираното количество ел. енергия за предходен период, което от своя страна води до промяна в цената, дължима от клиента за предоставената му престация, както за доставената електрическа енергия по продажбеното правоотношение, така и на потребените мрежови услуги по правоотношението със съответния оператор на мрежа. Съществуващата нормативна уредба предвижда следните действия: 1) корекция, извършвана от и в полза на доставчика на енергия в случаите на чл. 56, ал. 4, във вр. с чл. 53, ал. 1 ПИКЕЕ - когато поради повреда или неточна работа на тарифния превключвател използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от ползвателя, като в тези случаи преизчислените количества енергия се заплащат от потребителя по цената за съответната тарифа и корекция, извършвана от и в полза на оператора на електроразпределителната мрежа и 2) във всички останали случаи на преизчисляване - чл. 56, ал. 1 и 2 ПИКЕЕ, като операторът предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества ел. енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото” (чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ). Определената сума се заплаща от ползвателя на мрежата на оператора на съответната мрежа (чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ), като преизчислените количества ел. енергия се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор (чл. 56, ал. 3). Преизчислените количества ел. енергия се отразяват както на дължимите суми за самата доставена енергия, така и на сумите за мрежови услуги, макар и глобалната сума да се определя на база действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологичните разходи по ал. 3.

След като е изяснил приложимото материално право, апелативният съд е разгледал първия релевиран във въззивната жалба правен довод за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, свързан с недоказване на предпоставките за съставянето на констативния протокол. Приел е, че в конкретния случай извършената от ответното дружество едностранна корекция се основава на разпоредбите на чл. 49 и чл. 51 ПИКЕЕ, като при извършваната проверка в процесния протокол е удостоверена констатацията, че монтираното след отклонението СТИ не съществува в регистрите на ищеца, т. е. прието е, че такова не е монтирано. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ при установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването. Количеството електрическа енергия се изчислява по Ѕ от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване. Това преизчисление се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Въззивният съд е счел, че удостоверените в протокола констатации се потвърждават и от показанията на разпитаните по делото свидетели, подписали протокола, поради което е обосновал фактическия извод, че материализираните в протокола обстоятелства относно установения технически нерегламентиран достъп до мрежата чрез монтиран несертифициран електромер и изведените от него проводници за пренасяне на ел. енергия и консумирането в обекта са доказани по несъмнен начин. Приел е за неоснователен правния довод, че съставилите протокола лица нямат право да извършват проверка на средствата за измерване на доставена електрическа енергия, а оправомощени за това са органи по Закона за измерванията. Апелативният съд е приел, че тези лица извършват такава проверка само когато се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент. Такива факти обаче не били удостоверени в релевантния протокол, поради което било безпредметно да се обсъжда дали процесният констативен протокол е следвало да бъде съставен от оправомощените лица по ЗИ.

Апелативният съд е приел за неоснователен и втория правен довод за неправилност на първоинстанционното решение – поради непровеждане на главно и пълно доказване на всички обстоятелства, при проявлението на които би възникнало предявеното кондикционно вземане. Изяснил е, че както в отговора, така и в допълнителния отговор на исковата молба ответникът не е оспорил факта, че не е ползвал през релевантния период електрическа енергия, поради което въвеждането на такова оспорване едва с въззивната жалба е преклудирано. От друга страна, въззивният съд е обосновал и правното съждение, че съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ корекционната процедура е приложима и когато е налице неправомерно присъединяване към електрическите мрежи, какъвто е настоящият случай – не е спорно правнорелевантното обстоятелство, че процесната абонатна станция се използва от ответника, поради което той е отговорен за неправомерното присъединяване на имота към електрическата мрежа на ищцовото дружество.

За неоснователен е приет и правният довод, че не били породени основанията за съставяне на процесния констативен протокол, тъй като от заключението на СТЕ се установявало, че е монтиран СТИ – в този смисъл, констативният протокол съдържал неверни и непълни данни, поради което не представлявал годно основание за извършване на едностранна корекция на количество електрическа енергия, респ. „Т. С. ЕАД не е собственик на това СТИ, поради което не е задължено да го поддържа в изправност. Въззивният съд е приел тези оспорвания за необосновани, тъй като корекционната процедура е извършена, след като е установено неправомерно присъединяване – в този случай е ирелевантно дали е било монтирано СТИ, респ. дали ответникът е собственик на такова СТИ. Апелативният съд е пояснил, че процесният констативен протокол съдържа достатъчните данни, потвърдени от свидетелските показания и заключението на СТЕ, които установяват твърдяното от ищцовото търговско дружество неправомерно присъединяване към електрическата мрежа, поради което този факт представлява основание за осъществяване на корекционната процедура (поставянето на СТИ, което не е регистрирано при оператора на мрежата и въз основа на което не са извършвани отчети за доставена електрическа енергия, не може да обоснове правен извод, че е монтирано годно СТИ, а не е осъществено неправомерно присъединяване).

Прието е за неоснователно и правното съждение на ответника, че той не е собственик на процесното СТИ, респ. че за него не е породено правно задължение да го поддържа в изправност, както и че ищецът незаконосъобразно не бил изпълнил задълженията си по ЗЕ да изкупи средствата за търговско измерване, които към момента на влизането в сила на този закон са собственост на потребителите. Въззивният съд е приел за изяснено, че ответникът не е установил в процеса на доказване, че е поискал такова изкупуване, ако процесното СТИ е било негова собственост. От друга страна, ако той не е бил собственик, корекционната процедура за неправомерно присъединяване е извършена законосъобразно, поради което е ирелевантно обстоятелството чия собственост е било това СТИ, респ. дали ищецът е притежавал правно задължение да го представи за измерване в БИМ.

При съвпадане на правните изводи на въззивния съд с правните съждения на първоинстанционния съд обжалваното съдебно решение е било потвърдено.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обобщени, първият и последният (петият) процесуалноправни въпроси са от значение за установяване на действителните правнорелевантни обстоятелства по делото и изграждането на правилни фактически изводи при формиране на вътрешното убеждение на съда (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК) – чрез съвкупната преценка на всички събрани по делото годни доказателствени средства (съобразно тяхната действителна доказателствена сила) и при съобразяване с наведените правни и фактически доводи във въззивната жалба и нейния писмен отговор. Именно вследствие на тази мисловна логическа дейност въззивният съд трябва да подведе приетите от него за установени по делото факти под диспозицията на приложимата материалноправна норма, за да реши правилно правния спор, предмет на исковото производство. Апелативният съд е извършил самостоятелна преценка на всички относими по делото доказателства, като подробно и последователно се е произнесъл по всеки един от релевираните във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради неговата необоснованост. При тяхното съвкупно обсъждане е обосновал фактическия извод, че в конкретния случай извършената от ответното дружество едностранна корекция се основава на разпоредбите на чл. 49 и чл. 51 ПИКЕЕ, като при извършената проверка в процесния протокол е удостоверена констатацията, че монтираното след отклонението СТИ не съществува в регистрите на ищеца, т. е. прието е, че такова не е монтирано, поради което при установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи техният операторът следва да изчисли количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването (количеството електрическа енергия се изчислява по Ѕ от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване). Въззивният съд е счел, че удостоверените в протокола констатации се потвърждават и от показанията на разпитаните по делото свидетели, подписали протокола, поради което е обосновал фактическия извод, че материализираните в протокола обстоятелства относно установения технически нерегламентиран достъп до мрежата чрез монтиран несертифициран електромер и изведените от него проводници за пренасяне на ел. енергия и консумирането в обекта са доказани по несъмнен начин. Счел е за установено, че корекционната процедура е извършена, след като е установено неправомерно присъединяване (именно този факт представлява основание за осъществяване на корекционната процедура), поради което е ирелевантно дали е било монтирано СТИ, респ. дали ответникът е собственик на такова СТИ. В този смисъл, не е доказана специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Въззивното решение не е постановено в противоречие, а в съответствие със задължителната и казуалната практика на ВКС, вкл. и тази, посочена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК.

Дали при осъществения анализ на събраните по делото доказателства апелативният съд е допуснал твърдяната в касационната жалба правна грешка, обуславяща необосноваността на въззивното решение, касационният съд може да се произнесе само при разглеждане на релевираните касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след установяване на обстоятелството, че въззивното решение подлежи на касационен контрол при общата и специалните предпоставки, уредени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Вторият процесуален въпрос не е правен, поради което не отговаря на общото нормативно изискване, уредено в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – по същество с него се поддържа правен довод за необоснованост на въззивното решение, тъй като процесният констативен протокол не удостоверявал действително породените в обективната действителност факти. От друга страна, този въпрос не е от значение за изхода на делото понеже въззивният съд, обосновавайки своята правосъдна воля, е приел за установено, вкл. и от свидетелските показания и фактическите изводи на СТЕ, че този констативен протокол вярно, а не неточно удостоверява материализираните в него обстоятелства.

Третият и четвъртият правни въпроси не отговарят на специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като техният правен отговор няма да допринесе за промяна на съдебната практика по прилагането на уредената в чл. 51 ПИКЕЕ правна норма, респ. за нейното осъвременяване, както и за развитие на правото. С формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, конкретно и с решение № 198/28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1061/2023 г., III г. о., чиито правни съждения настоящият съдебен състав изцяло възприема, е изяснено, че ПИКЕЕ урежда обществени отношения, породени както при правомерно (с договор и СТИ), така и при неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа – чл. 51 ПИКЕЕ от 2019 г. В последния случай операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването. Количеството електрическа енергия се изчислява по Ѕ от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване. Преизчисляването се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ, с уведомяване на МВР за неправомерното присъединяване към мрежата – чл. 58 ПИКЕЕ. Незаконното присъединяване може да се извърши от лице, което е в договорни отношения с електроразпределителното дружество или от лице, което не е обвързано с договор, но крайният клиент дължи заплащане на доставената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа. Следователно, разпоредбата, уредена в чл. 51 ПИКЕЕ, която урежда правната възможност за изчисляване на доставеното количество електрическа енергия при установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи, е ясна и непротиворечива.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния и процесуалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131/07.03.2025 г., постановено по в. т. д. № 828/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3 с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.