ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5556

София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател:МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове:МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ

гр. дело №4291/2022 г.

Постъпило е искане от Е. И. С., със съдебен адрес – [населено място], подадено чрез пълномощника му адвокат Р. М., да бъде изменено решение №227 от 18.12.2023 г. по гр. д. №4291/2022 г., на ВКС, ІII г. о., като му се присъдят деловодни разноски за всички инстанции – 945 лв. и адвокатско възнаграждение за адвокат Р. М. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 8 991 лв. с вкл. ДДС за осъщественото процесуално представителство на Е. И. С. пред всички инстанции.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт М. В., оспорва искането. Твърди, че върху определеното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв не се дължи ДДС.

Съдът констатира, че с определение №1908 от 18.04.2024 г. е спряно производството по чл. 248 ГПК по гр. дело №4291/2022 г. на ВКС, ІII г. о. до приключване на дело С-744/23 г. на Съда на Европейския съюз. С решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/23 г. на Съда на Европейския съюз е прието следното: „Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката...