ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3425

[населено място] 03.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, първо търговско отделение, пети състав, в закрито заседание на двадесети ноември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното от Росица Божилова търговско дело № 1749 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Кредит плюс“ ООД против решение № 3003/16.05.2025 г. по гр. д.№ 7665/2024 г. на Софийски градски съд, с което, след отмяна на решение № 7031/17.04.2024г. по гр. д.№ 46508/2023г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявеният от касатора против Я. С. Я. иск, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 17 198,58 лева – мораторна лихва върху усвоена и непогасена от ответника главница от 54 733 лева, по договор за кредит № [ЕГН]/20.11.2017г. и анекс към същия от 20.11.2018г., за периода 18.08.2020г. – 17.08.2023г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Непочиващ на законово основание касаторът намира извода на съда, че нормата на чл. 23 от Закона за потребителския кредит / ЗПК / се явява специална спрямо нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД и изключва дължимостта на мораторна лихва за забава върху дължимата на кредитодателя чиста сума по кредита, в случаите когато договорът за кредит е прогласен за недействителен. Според касатора, чл. 23 ЗПК е частна хипотеза на принципа за реституция на полученото по нищожен договор, уреден с чл. 34 ЗЗД, но нито чл. 34 ЗЗД, нито чл. 23 ЗПК изключват правото за обезщетяване на вреди от забавено изпълнение на подлежащото на реституция. Да се приеме противното би означавало да се лиши длъжника по задължението за реституция на даденото от стимула да изпълни доброволно, оставяйки...