ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5733

Гр.София, 09.12.2025г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.3133 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура Варна срещу решение №.472/29.04.25 по гд.№.375/26 на ОС Варна, ІV с., с което е потвърдено реш.№.3448/4.10.24 по г. д.№.447/24 на РС Варна, 50с., в частта му за осъждане на касатора да плати на основание чл. 2 ал1 т. 3 ЗОДОВ 2000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на повдигнато обвинение обвинение по ДП №V111/23, ОД на МВР Варна, пр. пр.№.4176/23 на РП Варна, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска 15.01.24 до окончателното изплащане.

Ответникът по касационната жалба М. И. К. я оспорва.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че на 24.03.23г. ищецът е бил задържан за срок от 24ч. /заповед за задържане за лице от 24.03.23 на Сектор „ПП“ при ОД МВР Варна на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР/ поради управление на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози и са му били взети биологични проби (кръв и урина); издаден бил АУАН /серия GA №.895224/24.03.23-в който е конкретизирано, че на 24.03.23 ищецът е управлявал МПС в [населено място] след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство ДРЕГЕР Drug test 5000, с фабричен номер ARPK 0014, като уредът е отчел положителен резултат за употреба на амфетамин с проба №123/; наложена му е била мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца и му е било отнето СУМПС и двете регистрационни табели на автомобила, като впоследствие е постановено отнемането за СУМПС да е до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18м. /заповед за прилагане на ПАМ №.23-0819-000368/24.03.23 на Сектор „ПП“ при ОД МВР по чл. 171 т. 2а б. б ЗДвП; Заповед за прилагане на ПАМ №.23-0819-000373/27.03.23 по чл. 171 т. 1 б. б ЗДвП/; предвид огромния обем работа Лабораторията по химико-токсикологични изследвания към ВМА МБАЛ Варна е издала съдебно-химическа експертиза едва на 20.10.23 /№.Е-291/20.10.23/, видно от която в предоставените биологични проби (кръв и урина), иззети на 24.03.23 в 21:17 часа от ищеца, не е било открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити/аналози (отрицателен резултат за амфетамин), въз основа на имунохимичен и газ хроматографски анализ; наказателното производство е било прекратено с постановление от 16.11.23 на прокурор при ВРП поради това, че лицето не е осъществило състава на чл. 343б ал. 1 НК. При тези обстоятелства е намерено, при позоваване на практика на ВКС, че са налице предпоставките на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, доколкото употребеният в разпоредбата (редакция след изм. ДВ бр. 98/12) израз „обвинение в извършване на престъпление“ следва да бъде тълкуван по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния наказателно-процесуален смисъл; когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, то е осъществен съставът на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ-макар и да не е било повдигнато обвинение и лицето да не е било привличано в качеството на обвиняем по смисъла на НК. В случая от момента на проверката на полицейските органи, с която е била установена недостоверно (в крайна сметка) положителна проба за амфетамини с нарочен тест, последвана от отнемане на СУМПС, както и от образуване на ДП и разпит на провереното лице като свидетел (24-25.03.23), последният може да претендира обезщетение за всички вреди, произтекли за него от факта на образуване на НП „срещу него“ и свързаните с това мерки до прекратяването с влязлото в сила постановление (16.11.23). Като е взел предвид преживяните от ищеца емоционални и личностни неблагоприятни състояния и връзката им с действията на МВР и ПРБ, в това число отдръпването на близки и приятели, изоставянето от приятелката, която не искала да има общо с наркоман, затварянето в себе си, значителното време без право на управление на МПС и последиците от това, неудобствата, които М.К. търпял във връзка с необходимостта на стигне до работното си място за времето, през което бил с отнето СУМПС /поради невъзможността да управлява МПС родителите му го карали до работата му, до която нямало удобен транспорт/, притеснението да шофира, в това число и досега, след връщането на свидетелството му, отчитайки критерия по чл. 52 ЗЗД и практиката в аналогични случаи, съдът е приел, че дължимото обезщетение възлиза на 2000лв.

Съгласно чл. 280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно

обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

Изложението на касатора по чл. 284 ГПК не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, подадено след оставянето на касационна жалба без движение за отстраняване на нередовността й /вкл. с изрични указания да се представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК с изрично посочване кой конкретно е материалноправния или процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд/ и в уточнението в изпълнение на същото се съдържа общо позоваване на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК и се цитира практика на ВКС-без, обаче, да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, в това число дословно преповтаряйки съдържащите се в касационна жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281 т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване-при евентуално разглеждане на касационната жалба по същество - а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл. 280 ГПК /чл. 290 ал. 1 ГПК//т. 1 ТР №.1/09 от 19.02.10, ОСГТК/. От друга страна обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3 т. 1 на същата правна норма, като съдът не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т. 1 от ТР № 1/09 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.472/29.04.25 по гд.№.375/26 на ОС Варна, ІV с.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: