ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5770

София, 10.12.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 03.12.2025 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр. дело № 4006/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Й. С. К. и И. С. К., чрез адв. И. К., срещу определение № 909/01.04.2025 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 2642/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което e оставена без уважение молбата им по чл. 402 ГПК за отмяна на допуснатото с определение № 2521 от 10.10.2023г., постановено по същото дело, обезпечение на бъдещите искове на „Х. И. С. ЕООД срещу тях за осъждане на всеки един от ответниците да заплати на ищеца сума в размер на 83 300 лв. (частични искове от сума в общ размер на 19 625 932,60 лв.), представляваща увеличена стойност на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], в резултат на подобрения в него, чрез налагане на възбрана върху собствени на ответниците недвижими имоти.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.

Ответникът по жалбата „Х. И. С. ЕООД, чрез адв. А. С., с писмен отговор оспорва основателността на частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

В обжалваното определение е прието, че с определение № 2521/10.10.2023 г. е допуснато обезпечение на бъдещи искове на „Х. И. С. ЕООД срещу Й. С. К. и И. С. К. за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сума в размер на 83 300 лв. (частични искове от сума в общ размер на 19 625 932,60 лв.), представляваща увеличена стойност на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], в резултат на подобрения в него, чрез налагане на възбрана върху собствени на ответниците недвижими имоти. Обезпечените искове са предявени в определения срок пред Окръжен съд – Пловдив с искова молба от 09.11.2023 г. В молбата по чл. 402 ГПК на Й. и И. К. не се твърди, а и не са представени доказателства за приключване на производството пред ОС – Пловдив, образувано по тази искова молба. Доколкото производството по тези искове не е приключило, то не са налице промени в релевантните обстоятелства по отношение допуснатото обезпечение. Фактът, че Й. и И. К. са направили отказ от предявения иск за собственост срещу дружеството, няма за автоматична последица прекратяване на производството по осъдителните искове на дружеството срещу тях с предмет вземане за увеличена стойност на имота в резултат от извършени подобрения. Само при окончателно приключване на спора по предявените от дружеството осъдителни искове с окончателен съдебен акт би могла да бъде осъществена хипотезата на чл. 402 ГПК за отмяна на допуснатото обезпечение.

Частната жалба е неоснователна.

Правилни са изводите, направени в обжалваното определение за отсъствие на изрично предвидените в чл. 402, ал. 2 ГПК основания за отмяна на допуснатото обезпечение. Отпадането на причината, поради която е допуснато обезпечението, по смисъла на чл. 402, ал. 2 ГПК настъпва тогава, когато бъдещият иск, за който обезпечителната мярка е била допусната, не бъде предявен в дадения от съда срок; когато обезпеченият иск бъде отхвърлен като неоснователен с влязло в сила съдебно решение или когато производството по обезпечения иск бъде прекратено било вследствие недопустимост на иска, било вследствие оттегляне на иска или отказ от него. Следователно, развитието на друго дело между страните, касаещо процесния имот, е неотносимо към преценката за наличието на основание за отмяна на допуснатото обезпечение. В случая обезпечените искове са предявени в срок пред Окръжен съд – Пловдив, а в молбата си по чл. 402 ГПК на Й. и И. К. не твърдят, нито сочат доказателства за приключване на производството пред ОС – Пловдив.

Доводите в частната жалба, че към настоящия момент обезпеченият иск е недопустим, че вече не е налице обезпечителна нужда, че обезпеченият иск е и неоснователен, не могат да обосноват отмяна на наложеното обезпечение по реда на чл. 402 ГПК. Преценката за допустимостта и вероятната основателност на бъдещия иск се извършва към момента на допускане на обезпечението, а след допускането му, съдът, разглеждащ спора по обезпечения иск, е длъжен да съобрази отново всички факти, вкл. и новонастъпили такива, касаещи допустимостта и основателността му. Липсва правна възможност в обезпечителното производство /след влизане в сила на определението, постановено по молбата за допускане обезпечение на бъдещ иск/ съдът да преразглежда наличието на предпоставките за допускане на обезпечението и повторно да се произнася по допустимостта и вероятната основателност на вече обезпечения бъдещ иск.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 909/01.04.2025 г. по ч. гр. д. № 2642/2023 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.