ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5796

гр. София, 11.12.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 24.11.2025г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №3818 по описа на съда за 2025г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Р. Б. чрез К. Г.- прокурор в Апелативна прокуратура- София, и В. М. П., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. А. Т., против Решение №580 от 08.05.2025г. по в. гр. д. №2885/2024г. по описа на Апелативен съд- София.

С жалбата на Прокуратурата на Р. Б. решението се обжалва в частите му, с които е потвърдено Решение № 4800 от 12.08.2024г. по гр. д. №13030/2022г. по описа на СГС, ГО, 12 състав, с което Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на В. М. П., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение за престъпления по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 220, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което е водено наказателно производство, по което ищецът е оправдан с Присъда №260003 от 02.02.2021г. по НОХД № 2377/2019г. по описа на СпНС /потвърдена с решение № 2 от 26.10.2021 г. по ВНОХД № 212/2021 г. по описа на АСпНС/, влязла в сила на 30.11.2021г., ведно със законната лихва от 30.11.2021г. /датата на влизане на присъдата в сила/ до окончателното изплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в посочената му обжалвана част - касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което размерът на присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от В. М. П., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. А. Т., с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

С жалбата на В. М. П., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. А. Т., въззивното решение се обжалва в отхвърлителната му част, с която е било потвърдено Решение № 4800 от 12.08.2024 г. по гр. д. № 13030/2022 г. по описа на СГС, ГО, 12 състав,, в частите му, с които са били отхвърлени искът му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 30000 лв. до пълния му предявен размер от 380000 лв., както и исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи, както следва: за сумата от 126 335.70 лв.- пропуснати ползи от неполучаването на трудово възнаграждение за длъжността „областен управител“ в периода от 14.10.2016г. до 12.05.2021г. и за сумата от 350000 лв. - пропуснати ползи поради нереализиране на международен проект „Глобална технология с практическо приложение и мултиплициране на бизнес-модели, базирани на комуникационна мрежа - IC чрез система за генериране, съхранение и дистанционно предаване на свръх слабо електромагнитно излъчване и въздействие върху водата“, чрез дружеството „ГЛОБАЛ АЙ СИ ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД, в което дружество ищецът В. М. П. е бил съдружник и управител. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение - касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, като се иска отмяната му в обжалваните му отхвърлителни части и постановяване на ново решение, с което предявените искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди да бъдат изцяло уважени. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 от ГПК.

Срещу подадената от В. М. П. касационна жалба не е постъпил отговор от Прокуратурата на Р. Б.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което са процесуално допустими.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното въззивно решение Апелативен съд - София е приел следното:

С постановление от 14.10.2016 г. по ДП № 135/2016 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 15510/2016 г. по описа на СГП, ищецът В. П. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 220, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Наложена му е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 20 000 лв., намалена на 15 000 лв. с определение № 3418 от 25.10.2016 г. по ч. н. д. № 4650/2016 г. по описа на СГС, НО. С постановление на прокурор от СГС от 14.10.2016г. му е наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“. С определение № 429 от 01.08.2018 г. по в. ч. н. д. № 995/2018 г. на САС е отменена наложената мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“, а с постановление от 07.09.2018г. на прокурор при СГП е отменена и взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 15 000 лв. По внесения от Специализираната прокуратура обвинителен акт е образувано НОХД № 2377/2019 г. по описа на СпНС. С присъда № 260003 от 02.02.2021г. по НОХД № 2377/2019 г. по описа на СпНС ищецът П. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения, както следва:

1. За невиновен в това, че в периода от неустановена дата след 30.12.2015 г. до 20.04.2016 г. в [населено място], [улица], като длъжностно лице по чл. 93, ал. 1, б. „а“ НК – областен управител на област София, назначен с решение на МС № 781/26.11.2014 г., при условията на продължавано престъпление– с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество - предоставените на областна администрация на област София бюджетни средства за 2016г. и имот – държавна собственост, в резултат на което са последвали разпиляване на имуществото – пари на областна администрация на област София в размер на 13 339.20 лева с ДДС и значителни щети за българската държава в размер на 105 100 лева, или всичко на обща стойност 118 439.20 лева, като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, както следва:

- В периода от 30.12.2015 г. до 30.04.2016 г. в [населено място], [улица], като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ НК – областен управител на област София, назначен с Решение на Министерски съвет на България № 781/26.11.2014 г., при упражняване на нормативно възложените му стопанско-разпоредителни правомощия за финансово управление на бюджетните средства за 2016 г., предоставени на областна администрация на област София, не положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и на чл. 7, ал. 1, т. 25 от У. правилник на областните администрации, като без да е необходимо за нуждите на областна администрация на област София, на 30.12.2015г. е сключил договор за „Осигуряване на транспортна услуга чрез предоставяне на високопроходим автомобил“ – марка „Тойота“, модел „HIGLANDER AIBPIP“ и шофьор между Областна администрация на област София и „Р. Инженеринг“ ЕООД с цена 2 779.00 лева месечно без ДДС /годишна стойност на услугата в размер на 19 453.00 лева/, от това е последвало разпиляване на имущество– пари в размер на 13 339.20 лева с ДДС от бюджета на областна администрация на област София, представляващи изплатени „Р. Инженеринг“ ЕООД суми по договора, както следва: за месец 01.2016г. – 3334.80 лева с ДДС; за месец 02.2016г. – 3334.80 лева с ДДС; за месец 03.2016г. – 3334.80 лева с ДДС; за месец 04.2016г. – 3334.80 лева с ДДС, като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление;

- В периода от 04.02.2016г. до 26.04.2016г. в [населено място], [улица], като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ НК– областен управител на област София, назначен с Решение на Министерски съвет № 781/26.11.2014г., не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, съгласно разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 3 от ЗА, чл. 7, ал. 1, т. 4 от У. правилник на областните администрации и чл. 14, ал. 2 ЗДС, като в Протокол № 5 от 04.02.2016г. не е утвърдил оценката по оценителския доклад и е положил резолюция „да се превъзложи оценката“ без никакви мотиви за това, като с протокол без номер от 10.02.2016г. е утвърдил оценката по оценителския доклад на Консултантска къща „А.“ ООД, възложен със Заповед РД-15-023/08.02.2016г., съобразно който доклад пазарната стойност на имота, предмет на оценката, възлиза на 226 700 лева, за която оценка е знаел, че не отразява действителната пазарна оценка, издал е Заповед от 19.02.2016 г. за откриване на процедура за провеждане на търг с явно наддаване по чл. 43, ал. 2 вр. чл. 42, ал. 1 от ППЗДС за държавен имот, актуван с А. № 09005 от 12.10.2015 г. и представляващ апартамент № 25 със застроена площ от 179,52 кв. м. /със 100% балкони/, състоящ се от две стаи, дневна, столова, дрешник, кухня и сервизни помещения, заедно с 3,084% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, находящ се в [населено място], [улица], бл. 156/1, ет. 13, в която е определил начална тръжна цена в размер на 226 700.00 лева, която е по-ниската пазарна стойност измежду определените от независими оценители стойности, и от това са последвали значителни щети за държавата в размер на 105 100 лева, съставляващи разликата между действителната пазарна стойност на имота и продажната цена на имота, съобразно сключения договор № ДИ-008-03-004/26.04.2016 г. за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ЗДС и ППЗДС със страни: българската държава, чрез областния управител на област София – В. М. П. /продавач/, и В. И. П. /купувач/, като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление– престъпление по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

2. За невиновен в това, че на 08.07.2016 г. в [населено място], [улица], като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ НК – областен управител на област София, назначен с Решение на Министерски съвет на България № 781/26.11.2014г., от името и за сметка на българската държава, при условията на продължавано престъпление– с 3 (три) деяния, които осъществяват поотдeлно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, съзнателно сключил три неизгодни сделки, по силата на които е прекратена съсобственост между държавата и юридическо лице чрез транслация на притежаваната от държавата част в полза на юридическото лице, а не чрез обособяване на реални дялове със статут на частна държавна собственост и при най-благоприятния за българската държава ред, като продал на „Евротрансбилд“ ЕООД три недвижими имоти– частна държавна собственост, за сумата общо от 658 870.00 лева без ДДС при обща пазарна стойност на имотите към същата дата в размер на 10 989 000.00 лева без ДДС, от които са произлезли значителни вреди за Българската държава в общ размер на 10 330 130.00 лева, представляващи разликата между продажната цена и пазарната стойност на имотите, като деянието представлява особено тежък случай, както следва:

- На 08.07.2016г. в [населено място], [улица], като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ НК– областен управител на област София назначен с Решение на Министерски съвет № 781/26.11.2014г., от името и за сметка на българската държава, съзнателно сключил неизгодна сделка - Договор № 017-03-015 от 08.07.2016г. за прекратяване на съсобственост между държавата и юридическо лице, сключен по реда на чл. 45а ЗДС и чл. 36 ЗС, по силата на който е прекратена съсобственост между държавата и юридическо лице чрез транслация на притежаваната от държавата част в полза на юридическото лице, а не чрез обособяване на реален дял със статут на частна държавна собственост и при най-благоприятния за българската държава ред, като продал на „Евротрансбилд“ ЕООД недвижим имот– частна държавна собственост, съставляващ 8414/10000 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.406.2 с площ от 1376 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], за сумата от 135 433.00 лева без ДДС при пазарна стойност към същата дата 2 189 000.00 лева без ДДС и от това произлязла значителна вреда за българската държава, която представлявал, в размер на 2 053 567.00 лева, представляваща разликата между продажната цена и пазарната стойност на имота;

- На 08.07.2016г. в [населено място], [улица], като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ НК– областен управител на област София, назначен с Решение на Министерски съвет № 781/26.11.2014 г., от името и за сметка на българската държава, съзнателно сключил неизгодна сделка– Договор № 018-03-016 от 08.07.2016г. за прекратяване на съсобственост между държавата и юридическо лице, сключен по реда на чл. 45а ЗДС и чл. 36 ЗС, по силата на който е прекратена съсобственост между държавата и юридическо лице чрез транслация на притежаваната от държавата част в полза на юридическото лице, а не чрез обособяване на реален дял със статут на частна държавна собственост и при най-благоприятния за българската държава ред, като продал на „Евротрансбилд“ ЕООД недвижим имот– частна държавна собственост, съставляващ 8414/10000 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.406.1 с площ от 4 762 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], за сумата от 391 219 лева без ДДС при пазарна стойност към същата дата 7 119 000 лева без ДДС и от това произлязла значителна вреда за българската държава, която представлявал, в размер на 6 727 781 лева, представляваща разликата между продажната цена и пазарната стойност на имота;

- На 08.07.2016 г. в [населено място], [улица], като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ НК – областен управител на област София, назначен с Решение на Министерски съвет № 781/26.11.2014 г., от името и за сметка на Българската държава, съзнателно сключил неизгодна сделка – Договор № 016-03-014 от 08.07.2016 г. за прекратяване на съсобственост между държавата и юридическо лице, сключен по реда на чл. 45а ЗДС и чл. 36 ЗС, по силата на който е прекратена съсобственост между държавата и юридическо лице чрез транслация на притежаваната от държавата част в полза на юридическото лице, а не чрез обособяване на реален дял със статут на частна държавна собственост и при най-благоприятния за българската държава ред, като продал на „Евротрансбилд“ ЕООД недвижим имот – частна държавна собственост, съставляващ 8414/10000 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.406.3, с площ от 1191 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], за сумата от 132 218 лева без ДДС при пазарна стойност към същата дата 1 681 000 лева и от това произлязла значителна вреда за българската държава, която представлявал в размер на 1 548 782 лева, представляваща разликата между продажната цена и пазарната стойност на имота – престъпление по чл. 220, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

С решение № 2 от 26.10.2021 г. по ВНОХД № 212/2021 г. по описа на АСпНС присъдата на СпНС е потвърдена изцяло. Решението не е било протестирано и е влязло в сила на 30.11.2021 г.

С оглед на така установените факти по делото от правна страна съдът е приел, че са налице всички изискуеми предпоставки съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди, тъй като ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпления по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 220, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за които с влязла в сила присъда е бил оправдан.

При произнасянето по претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за причинените му в резултат на повдигнатите обвинения неимуществени вреди съдът е съобразил, че наказателното производство е продължило повече от 5 години, с което е надхвърлен разумният срок за провеждането му; наложените на ищеца мярка за неотклонение „парична гаранция“ и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“, които са били с продължителност от около 2 години; характерът на повдигнатите обвинения- за две тежки престъпления; проведените по делото повече от 15 открити съдебни заседания, на които ищецът се е явявал лично; възрастта на ищеца, която към датата на повдигане на обвинението е 54 г., а към датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 59 г.; обстоятелството, че ищецът се е занимавал с активна политическа дейност, както и че е заемал висша държавна длъжност до обвинението (бил е областен управител на София), като обвинението е за престъпление по служба и е било широко отразено в медиите. Посочил е, че тъй като ищецът е бил известен политик с контакти, възможности и извоюван авторитет, то широкото разпространяване в медиите на воденото срещу него наказателно производство предпоставя претърпените от него вреди да са по-големи. Освен обичайното притеснение от несправедливо осъждане, в случая при ищеца настъпило и типично затваряне в себе си, поради което обвинението му се е отразило безспорно негативно и в социален план. Ищецът е търпял вреди в по-висок интензитет, заради публичното оповестяване на повдигнатото му обвинение за престъпление, свързано с професионалната му дейност и заеманата от него длъжност на областен управител. От друга страна, съдът е отчел, че на ищеца е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“, която е относително лека и не засяга свободата му на придвижване. Освобождаването му от длъжност е било следствие на снетото политическо доверие от органа, който го е назначил - Министерски съвет, което предхожда повдигането на обвинението и следва да бъде свързано не с прокуратурата, а с автора на сигнала, който е подаден срещу ищеца за извършени от него престъпления по служба. Не се установяват увреждания на здравето, свързани с незаконното обвинение, каквито не се и твърдят от ищеца, с изключение на артериосклерозата, от която ищецът вече е страдал към датата на повдигане на обвинението, както е посочено и в исковата молба, и следователно появата й не би могла да се намира в причинна връзка с него, а единствено с главното заболяване, от което е страдал- хипертонична болест на сърцето. За недоказани са приети и твърденията за неимуществени вреди, притеснения и негативни емоционални изживявания, свързани с парични проблеми, продажба на имот и на колекционирани картини заради липсата на парични средства. Според съда в тази им част показанията на св. К. представляват оценъчно съждение, а не свидетелстване за факти. От друга страна, след като ищецът е могъл да инвестира значителни средства в международен проект (според показанията на св. К.), той очевидно е разполагал и със средства за издръжка - на себе си и на семейството си. Обвинението не го е лишило от правото му на труд, което той е и упражнявал в периода до оправдаването му. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната. По така изложените съображения за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от процесното наказателно преследване, съдът е приел за справедливо обезщетение в размер на 30 000 лв., до който размер е уважил предявения иск, като за разликата до пълния размер на претенцията от 380000 лв. е приел същия за неоснователен.

По предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучени трудови възнаграждения, съдът е изложил съображения, че ищецът е бил освободен от длъжността „областен управител“ на област София на основание чл. 143, ал. 2 от КРБ и чл. 29, ал. 3 от Закона за администрацията поради подадено от него заявление за освобождаване от длъжност с решение № 757 от 13.09.2016г. на МС, което предхожда по време образуването на досъдебното производство с постановление от 17.09.2016г. Оставката му е продиктувана от снемането на политическото доверие от страна на МС (както се твърди и в исковата молба) и разразяването на скандал около действията на ищеца, за които впоследствие е повдигнато и обвинение. Тази последователност на събитията във времето изключват обвинението да е причина за напускането на поста. Всяка политическа фигура упражнява дейността си в управлението, докато се ползва от политическо доверие. Причината за оставката е загубата на такова от тогавашния министър-председател и МС порази разразилия се скандал, а не проверката в областната управа, предшестваща обвинението. Следователно, оставката на ищеца от поста областен управител се намира в причинно-следствена връзка със сезирането на прокуратурата и с медийното отразяване на този факт, но не и с последвалите обвинения, за които е бил оправдан. На следващо място съдът е посочил и че твърдените от ищеца пропуснати ползи - неувеличаването на имуществото му със заплатите на областен управител за посочения от него период от време, не са доказани по делото. От събраните доказателства не се установява, нито има основание да се предположи със сигурност, че за целия исков период до 12.05.2021г. при липса на обвинение ищецът е щял да заема поста на областен управител. Тази вреда се явява хипотетична, поради което съдът е приел, че претенцията за сумата 126 335.70 лв., представляващи пропуснати ползи от неполучаването на трудово възнаграждение за длъжността областен управител в периода от 14.10.2016г. до 12.05.2021г., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По същите съображения, за липса на причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и за недоказаност на сигурността в увеличението на имуществото на ищеца, съдът е приел, че следва да бъде отхвърлена и претенцията му за сумата 350 000 лв., представляващи пропуснати ползи от нереализиране на международен проект „Глобална технология с практическо приложение и мултиплициране на бизнес-модели, базирани на комуникационна мрежа - IC чрез система за генериране, съхранение и дистанционно предаване на свръх слабо електромагнитно излъчване и въздействие върху водата“. Посочил е, че липсва каквато и да е доказана причинна връзка между повдигнатото обвинение и нереализирането на проекта. Твърденията, че международните партньори и инвеститори са се отдръпнали от търговски взаимоотношения поради обвинението, се явяват пряко опровергани от факта, че както регистрирането на дружеството и на полезния модел, така и подписването на меморандума през 2018г. са настъпили след повдигане на обвинението и след широкото медийно отразяване на това обстоятелство. От друга страна, не е било доказано тези пропуснати ползи да са били реална и закономерна последица, която е щяла да настъпи със сигурност, ако не бе повдигнатото обвинение. По делото не се установява нито наличие на конкретни договорни обвързаности между „ГЛОБАЛ АЙ СИ ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД и Тъчстоун кепитал партнърс, нито какви парични средства би получило „ГЛОБАЛ АЙ СИ ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД, вкл. каква би била евентуалната му печалба, нито какви парични средства би получил всеки един от съдружниците на „ГЛОБАЛ АЙ СИ ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД като дивидент при реализирането на проекта, и в частност, че ищецът би получил именно сума в размер на 350 000 лв. Представеният меморандум не съдържа договорни задължения и не обвързва страните по него, а единствено указва на техните бъдещи евентуални намерения. Обстоятелството, че проектът е бил обект на интерес от чуждестранни инвеститори, все още не означава че от него би настъпила сигурна печалба.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът Прокуратурата на Р. Б. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като твърди, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС правните въпроси за приложението на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение, за задължението на съда да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, както и да установи наличие на причинно - следствена връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът В. М. П. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като твърди, че постановеното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд по присъждането на обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ в случаи на накърняване името на лице, което е заемало високопоставена длъжност, както и че при определяне на размера на обезщетението въззивният съд не е съобразил критериите, които са от значение за приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като са цитирани съдебни актове, в които на други лица са били определени обезщетения в по - висок размер. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

В случая поставените от касаторите в изложението въпроси /за съдържанието на понятието „справедливост“ и за правилното приложение на принципа на справедливост и критериите по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди/ са от значение за формиране на решаващата воля на съда и обуславят изхода на делото, поради което по отношение на тях е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице обаче допълнителното условие по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като същите не са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касаторите задължителна и казуална съдебна практика. Съгласно задължителните указания, дадени в т. ІІ от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/68г. понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Така дадените в постановлението указания са доразвити във формираната практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД в случаите на ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2 от ЗОДОВ за дейност на правозащитните органи /Решение №281 от 30.11.2018г. по гр. д. № 582/2018 г. на ІV ГО на ВКС, № 233 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 1482/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 50077 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 937/2022 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС и много други/. Съгласно същата, за да определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно предприето наказателно преследване, съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения, за предишни осъждания, за начина му на живот и обичайната среда; за тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението; за продължителността на наказателното производство и наложените мерки на процесуална принуда, за отражението върху личния, обществения и професионалния живот на лицето; за разгласата и отзвука в общественото пространство; за това стигнало ли се е до разстройство на здравето и ако има такова - трайно ли е увреждането и каква е медицинската прогноза за развитието му, както и обществено - икономическите условия в страната и стандарта на живот. Отчитайки посочените критерии, съдът е длъжен да определи обезщетение само за тези неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от конкретния деликт се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, но като се има предвид, че във всяко решение размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на конкретните, различни за всеки случай обстоятелства, относими към търсената обезвреда. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от обществено-икономическите условия в страната, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. Размерът на присъденото обезщетение не може да служи като източник за неоснователно обогатяване, а трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, което не е абстрактно понятие, а се базира винаги на конкретни факти и на конкретна преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното.

В случая при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с така формираната съдебна практика, като е обсъдил всички установени по делото факти, които са от значение за определяне на размера на обезщетението, и въз основа на същите е направил извода си каква сума да присъди на ищеца. Взел е предвид възрастта му, заеманата от него длъжност, характера и тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността на воденото наказателно производство, извършваните по същото процесуални действия с негово участие, както и негативното отражение на последното върху здравословното и емоционалното му състояние, социалните контакти и професионалната му дейност. Съдът е отчел и социално- икономическите условия в страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Не е допуснато нарушение на разясненията, дадени в т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. на ВКС по т. д. № 3/2004г., отнасящи се до задължението на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да изследва и да установи пряката и непосредствена причинна връзка между незаконно повдигнатото обвинение и настъпването на вредите. Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е изложил мотиви кои вреди са установени, както и по отношение на кои от тях е налице причинно-следствена връзка с незаконното обвинение, като така изложените мотиви съответстват на указанията, дадени в т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. При съобразяване на посочените обстоятелства съдът е достигнал до извода, че на ищеца следва да се определи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 30000 лв. Правилността на посочения извод не е предмет на проверка в настоящото производство, в което се преценява само наличието на основанията по чл. 280 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, а именно - произнасянето на съда по правен въпрос в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК или основанията по ал. 2 на същата разпоредба. Независимо от това следва да се посочи, че по отношение на определения размер на обезщетението липсва противоречие между обжалваното решение и цитираните в изложенията съдебни актове на ВКС. В случая фактите по посочените от касаторите дела не са аналогични на фактите по настоящия казус, поради което и не може да се направи извод за наличието на различна практика на ВКС във връзка с определяне на справедлив размер на обезщетението съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД. Предвид горното обжалваното решение е в съгласие с установената съдебна практика по приложението на повдигнатите от касаторите правни въпроси, поради което искането за допускането на касационното му обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователно.

С оглед липсата на формулиран правен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, неоснователно е и искането на касатора В. П. за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията и на чл. 280, ал. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор или при преценката на събраните по делото доказателства представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

С оглед неоснователността на подадената от Прокуратурата на Р. Б. касационна жалба в полза на адв. А. Т., която е оказала безплатна правна помощ на ответната страна по нея В. М. П. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. При определяне на размера на същото настоящият състав на ВКС съобрази, че съгласно постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет, а дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено като се съобразят вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №580 от 08.05.2025г. по в. гр. д. №2885/2024г. по описа на Апелативен съд- София.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на адв. А. М. Т., с адрес- [населено място], [улица], сумата от 1000 лв.- адвокатско възнаграждение по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.