ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3539 [населено място], 11.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч. т. д. № 2267 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК.

ВКС е сезиран с частна касационна жалба от Е. Т. Т. срещу определение N 2954/21.10.2025 г. по т. д. N 730/2025 г. на ВКС, ТК, II T.O., за връщане на неговата искова молба, с която е предявил срещу Профи кредит България ЕООД иск по чл. 47 ал. 2 ЗА за прогласяване нищожността на арбитражно решение № 34/29.03.2012 г. по арб. д. № 34/2012 г. на арбитър Б. Г., както и евентуални искове по чл. 47 ал. 1, т. 2, предл. 1-во ЗА, чл. 47 ал. 1, т. 2, предл. 2-ро ЗА и по чл. 47 ал. 1, т. 4 ЗА. Сочи се от частния жалбоподател, че обжалваното определение е неправилно, защото от разписката за връчване на поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 20138410407139 на Н. М. не се установява заедно с поканата да е бил връчен и екземпляр от изпълнителния лист от 11.12.2012 г., издаден по гр. дело N 8822/12 г. на СГС. В поканата се съдържа отбелязване за приложен към нея изпълнителен лист, но в разписката за връчване е удостоверено, че е връчена само поканата. Няма доказателства, че изпълнителният лист е бил връчен като приложение към поканата. Поддържа се, че в закона не е предвидена презумпция, според която при извършено връчване на един документ следва да се считат за връчени и всички документи, за които в текста на връчения документ /поканата/ е посочено, че са били приложени към него.

Оспорва се от частния жалбоподател поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 20138410407139 на Н. М. да е била редовно връчена. Поканата не е била връчена на „М М. К. ЕООД - работодателя на частния жалбоподател, а е връчена на лицето И. Д., който не е работодател. По отношение на това лице се сочи, че няма данни то да е било представител на работодателя, имащо правото да получава съдебни книжа. В разписката за връчване не е отбелязано, че И. Д. е „счетоводител“ именно на работодателя „М М. К. ЕООД, поради което това лице не попада сред кръга от лица по чл. 46 ал. 2 ГПК. Потвърждаването от работодателя, че е получил запорното съобщение по изп. дело на ЧСИ Н. М. доказва узнаването, но не и редовното връчване на поканата за доброволно изпълнение. Дори и да е била редовно връчена поканата за доброволно изпълнение, частният жалбоподател не е разбрал от нея за процесното арбитражно решение, защото то не е споменато никъде в поканата. В поканата не са посочени договорът за кредит и арбитражното решение, което е основание за издаване на изпълнителен лист. Частният жалбоподател е разбрал за процесното арбитражно решение едва на 11.03.2025 г., когато му е била връчена поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 20207240400444 на ЧСИ В. Т., в която е посочено решение по арб. дело N 34/2012 г.

Иска се от частния жалбоподател да се отмени обжалваното определение.

По допустимостта. Частната жалба е подадена от надлежна страна в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, преграждащ развитието на делото, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 Закон за арбитража, който на основание пар. 26 от ПЗР към ЗИД на ЗМТА се прилага и за иска за нищожност по чл. 47 ал. 2 ЗА. Прието е, че новата норма на чл. 48 ал. 3 ЗА, която не предвижда срок за предявяване на иска за нищожност на арбитражно решение, се прилага само при атакуване на арбитражни решения, постановени след 01.08.2025 г., когато влиза в сила новият закон. Процесното арбитражно решение № 34/29.03.2012 г. по арб. д. № 34/2012 г. на арбитър Б. Г. е постановено преди 01.08.2025 г., поради което искът за нищожност не попада в обхвата на чл. 48 ал. 3 ЗА. Изложени са съображения, че ищецът е узнал за арбитражното решение на 14.11.2016 г., когато му е била връчена по реда на чл. 46 ал. 2 ГПК поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело на ЧСИ Н. М. с приложения към нея препис от изпълнителния лист, издаден въз основа на арбитражното решение. Исковата молба е подадена на 03.04.2025 г. - след изтичане на три месеца, считано от 14.11.2016 г.

По същество - частната жалба е неоснователна. Правилно е прието в обжалваното определение, че на 14.11.2016 г. е било извършено редовно връчване по реда на чл. 46 ал. 2 ГПК на поканата за доброволно изпълнение, към която е приложен и изпълнителният лист, издаден по процесното арбитражно решение. От този момент е започнал да тече преклузивният срок от три месеца по чл. 48 ал. 1 ЗА, поради което предявените на 03.04.2025 г. искове са недопустими.

На първо място следва да се спомене, че процесното арбитражно решение № 34 по арб. д. № 34/2012 г. на арбитър Б. Г. е постановено на 29.03.2012 г., т. е. преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗМТА /обн. - ДВ, БР. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г./. Случаят попада в хипотезата на пар. 26 от Прех. и закл. разпоредби на ЗА, която предвижда, че искът за нищожност на арбитражно решение, постановено преди влизането в сила на този закон, може да бъде предявен до изтичането на срока по чл. 48, ал. 1 и само на основанията, предвидени в закона към датата на постановяване на решението. Преклузивният срок по чл. 48 ЗА следва да се прилага както за исковете за отмяна, така и за иска за нищожност.

По повдигнатите от частния жалбоподател възражения. В поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 20138410407139 на ЧСИ Н. М. е посочено, че срещу длъжника Е. Т. Т. е издаден изп. лист от 11.12.2012 г. по гр. дело 8822/12 г. на СГС, както и че препис от този изпълнителен лист е приложен към поканата. Удостоверителната част на поканата, сочеща приложените към нея документи, не е оспорена от частния жалбоподател.

Поканата за доброволно изпълнение е била изпратена до местоработата на длъжника – чл. 49 ГПК, и е била получена на 14.11.2016 г. от лицето И. Е. Д., което в разписката за връчване е посочено като „счетоводител“ при работодателя на длъжника - „М М. К. ЕООД. Пасивната представителна власт на служителя Д., намиращ се в канцеларията на „М М. К. ЕООД, за получаване на адресираните до неговия работодател книжа произтича от закона – чл. 50 ал. 3 ГПК.

Длъжностното лице по призоваване не е необходимо да отбелязва в разписката за връчване всички документи, които при връчването физически предава, когато тези документи представляват приложение към връчвания документ. Направеното от връчителя удостоверително изявление за връчването на поканата за доброволно изпълнение обхваща и връчването на приложения към нея изпълнителен лист.

В поканата за доброволно изпълнение не е посочено, че изпълнението срещу жалбоподателя е образувано за принудителното събиране на суми, присъдени с процесното арбитражно решение, но това е ирелевантно. Към поканата е бил приложен препис от изпълнителния лист от 11.12.2012 г. на СГС, съдържащ вземането и кредитора по него, а в титулната част на изпълнителния лист е посочено процесното арбитражно решение, поради което съдът намира, че от момента на получаване на поканата от жалбоподателя /длъжник/ той е узнал и за арбитражното решение.

При тези факти се налага изводът, че частният жалбоподател е узнал за арбитражното решение на 14.11.2016 г., когато му е била връчена поканата за доброволно изпълнение с приложения към нея препис от изпълнителен лист, в титулната част на който е посочено процесното арбитражно решение. От този момент е започнал да тече срокът по чл. 48 ал. 1 ЗА. В този смисъл е формираната константна съдебна практика на ВКС, в която е прието, че при липса на предходно редовно уведомяване за арбитражното решение, получаването на поканата за доброволно изпълнение, съдържаща точно описание на размера на вземането, неговото основание, кредитора по същото, може да служи за начало на преклузивния срок - определение № 613 от 24.09.2013 г. по ч. т.д. № 3099/2013 г. на II т. о., определение № 17 от 20.01.2016 г. по ч. т.д. № 3579/2015 г. на I т. о., определение № 31 от 22.01.2016 г. по ч. т.д. № 1982/2015 г. на I т. о., определение № 153 от 04.02.2016 г. по т. д. № 930/2015 г. на II т. о., определение № 132 от 23.02.2018 г. по ч. т.д. № 464/2018 г. на II т. о., определение № 175 от 10.07.2018 г. по т. д. № 1308/2017 г. на I т. о.

Следва да се спомене, че на 18.11.2016 г. работодателят „М М. К. ЕООД, е изпратил до съдебния изпълнител писмо за потвърждаване, че е получено запорното съобщение, което също на 14.11.2016 г. е било връчено на И. Е. Д. - „счетоводител“. Този факт е в подкрепа на доказателствения извод, че поканата за доброволно изпълнение е била редовно връчена по реда на чл. 46 ал. 2 ГПК - няма съмнение, че лицето И. Е. Д. е служител на „М М. К. ЕООД, който е работодател на длъжника по изпълнението.

Подаването на исковата молба по чл. 47 ЗА на 03.04.2025 г. е след изтичане на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗА, поради което предявените с нея искове са недопустими.

Поради изложеното определението на ВКС, II т. о. следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение N 2954/21.10.2025 г. по т. д. N 730/2025 г. на ВКС, ТК, II T.O.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: