ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5799

гр. София, 11.12. 2025 година

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

като изслуша докладваното от съдия Борис Д. Илиев к. ч. гр. дело №4616 по описа на съда за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д., чрез неговата съпруга М. Г.-Д., притежаваща юридическа правоспособност, против определение №2452 от 24.09.2025г. по в. ч. гр. д. №1668/2025г. на Апелативен съд - София, с което е било потвърдено определение № 9570 от 19.05.2025 г. по гр. д. №3313/2025г. на Софийския градски съд за оставяне без уважение на искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото. Жалбоподателят обосновава наличие на касационните основания по чл. 281, т. 1 и 3 ГПК - твърди, че въззивното определение е било постановено от незаконен състав, тъй като съдиите, участвали при постановяването му, следвало да се отведат. Оспорва изводите на въззивния състав, че е в състояние да заплати държавна такса в размер на 15 лв. по частната си жалба и поддържа наличие на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащането й, тъй като получава пенсия за инвалидност в размер на 609,60 лв., няма договори за управление и не получава доходи за дейността си като управител или изпълнителен директор на фирми, не притежава дялове и акции в капиталови дружества, което се установявало от приложените към декларацията му доказателства. Иска отмяна на обжалваното определение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като, в противоречие с...