О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50199

гр. София, 04.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на 28 септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б.

ЧЛЕНОВЕ: К. Г.

А. Х.

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. т. д. № 1624/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от „ЗД ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 50399 от 05.06.2023 г. в частта за разноските.

В молбата се поддържа, че присъденото в полза на адв. Ж. С. З. адвокатско възнаграждение в размер на 3 397.50 лв. за оказаната от нея безплатна правна помощ на П. Д. Д. е нъдължимо, доколкото към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие Д. не е бил материално затруднено лице и е могъл да заплати дължимото възнаграждение, защото въз основа на подлежащото на предварително изпълнение въззивно решение е било образувано изп. дело № 348/2022 г. по описа на ЧСИ К. А., което е приключило на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. В условията на евентуалност моли за изменение на определението в частта за присъдените в полза на Д. Д. Р. разноски в размер на 2 030 лв. по съображения, че едновременното признаване на правото на възнаграждение на процесуалния представител на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) и на правото на разноски на ответника по касационната жалба би довело до двойно плащане на предоставената правна помощ, чието съдържание е едно и също.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозиран писмен отговор от Д. Д. Р. и П. Д. Д. – непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка Д. Д. Р., чрез процесуалния им пълномощник, с изразено становища за неоснователност на молбата. Поддържа се, че, доколкото касационно обжалване на въззивното решение не е допуснато във всичките му обжалвани от застрахователното дружество части, то всеки от ответниците по касация има право на разноски, сторени за защита на своите интереси, за което по делото са налице всички нужни доказателства.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Молбата за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С определение № 50399 от 05.06.2023 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на постановеното от Пловдивския апелативен съд въззивно решение № 150 от 21.03.2022 г. по в. т. д. № 940/2021 г., в следните части: 1. в частта, с която „ЗД ЕВРОИНС“ АД е осъдено да заплати на Д. Д. Р. обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, претърпени от смъртта на нейния син Н. Р. Т., настъпила от ПТП, възникнало на 31.12.2016 г., за разликата над 20 000 лв. до 70 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, начиная от 05.06.2017 г. до окончателното изплащане; ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лв., считано от 05.06.2017 г. до 31.08.2021 г.; законната лихва върху сумата от 25 000 лв., считано от 05.06.2017 г. до 01.09.2021 г.; законната лихва върху сумата от 30 000 лв., считано от 05.06.2017 г. до 02.09.2021 г.; законната лихва върху сумата от 45 000 лв., считано от 05.06.2017 г. до 06.09.2021 г.; 2. в частта, с която „ЗД ЕВРОИНС“ АД е осъдено да заплати на П. Д. Д. – непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка Д. Д. Р., сумата от 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от смъртта на неговия брат Н. Р. Т., настъпила от ПТП, възникнало на 31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 14.02.2020 г. до окончателното заплащане.

Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК и с оглед направеното от ответниците по касация в отговора на касационната жалба искане за присъждане на сторени разноски в производството пред ВКС, представляващи съответно – платено от Д. Д. Р. адвокатско възнаграждение и дължимо такова на адв. З. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, с определението си съставът на ВКС е осъдил застрахователното дружество да заплати: на адв. Ж. С. З. от САК сумата от 3 397.50 лв., представляваща възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба от името на П. Д., съобразно чл. 36 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от НМРАВ в приложимата редакция; на Д. Д. Р. сумата от 2 030 лв. – уговорено и платено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, с отбелязване на извършеното плащане.

С утвърдената практика на ВКС – напр. определение № 262 от 05.12.2018 г. по т. д. № 867/2018 г., І т. о., определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г., ІІ т. о., определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018 г., ІІ т. о., определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., ІІІ г. о., определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о., определение № 257 от 09.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т. о., определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч. т. д. № 2238/2018 г., І т. о., определение № 665 от 05.12.2018 г. по ч. т. д. № 2467/2018 г., ІІ т. о. и много други, е прието, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв, очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в НМРАВ по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, като осъди другата страна да го заплати. Взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал. 2 на същата разпоредба, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само при благоприятен за неговия доверител изход на спора, поради което и преценката дали да окаже безплатната правна помощ – при съществуващ потенциален риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката. Т. е., в хипотезите на чл. 38, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв законодателят е предвидил възможност определен кръг лица да не заплащат адвокатски хонорар, но същият да бъде дължим от насрещната страна, в случай че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 ГПК за осъждането за разноски, като дали е било налице материално затруднено положение е без значение, тъй като се касае за вътрешни отношения между адвокат и клиент. Този извод се подкрепя и от факта, че договорът за адвокатска услуга се подчинява на общите правила на ЗЗД в неуредените от ЗАдв случаи, като на основание чл. 9 ЗЗД във вр. с чл. 20а ЗЗД следва да се приеме, че уговорките в договора за адвокатска услуга се определят свободно от страните и имат действие във вътрешните им отношения, освен в законоустановени изключения.

Изводът за предоставена на ответника по касация П. Д. безплатна правна помощ като материално затруднено лице не се разколебава от подлежащото на предварително изпълнение невлязло в сила осъдително въззивно решение към датата на договаряне на помощта като безплатна. Представеното в тази връзка от молителя с настоящата молба доказателство – съобщение до застрахователното дружество в качеството му на длъжник, че изп. дело № 348/2022 г. по описа на ЧСИ К. А. е приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, не съдържа никакви данни, които да установяват, че това дело е образувано именно за удовлетворяване притезание на ищеца Д. по осъдителното въззивно решение, още повече, че като взискател по делото е посочена единствено Д. Д. Р., т. е. не се опровергава изводът, че той попада в кръга, очертан в чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, респ. чл. 5, т. 1 от НМРАВ, към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие.

По тези съображения и с оглед изхода от спора пред ВКС адв. З. е имала право на адвокатско възнаграждение, което е изчислено и присъдено по указания в определението по чл. 288 ГПК начин и не следва да бъде намалявано.

Неоснователно е и твърдението на молителя, че едновременното признаване на правото на възнаграждение на процесуалния представител на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв и на правото на разноски на ответника по касационната жалба води до двойно плащане на предоставената правна помощ и неоснователно обогатяване.

Както се посочи, ответници по касация в производството пред ВКС са Д. Д. Р. и П. Д. Д.. С оглед окончателния изход от спора в касационната инстанция всеки от тях има право на разноски, като съобразно представените доказателства застрахователното дружество е осъдено да заплати на Р. платеното от нея за защитата пред ВКС адвокатско възнаграждение в претендирания и доказан за заплатен размер, докато на адв. З. е присъдено адвокатско възнаграждение, дължимо за оказаната безплатна правна помощ на другия ответник по касация – Д.. Нито един от двамата ответници по касация не е бил представляван едновременно при условията на възмездна правна помощ и безвъзмездно представителство на материално затруднено лице.

По тези съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ЗД ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], за изменение в частта за разноските на определение № 50399 от 05.06.2023 г., постановено по т. д. № 1624/2022 г. по описа на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: