Т.д. 1624/22 ВКС, ТК,Първо т. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50399
гр. София, 05.06.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 11 май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
А. Х.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №1624/22 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на „ ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК[ЕИК] е обжалвано решение № 150 от 21.03.2022 г. по в. т.д. № 940 /21 на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 65 от 04.10.2021 г., постановено на Старозагорския окръжен съд по търг. дело № 1095/2021 г., в следните части: 1. в частта, с която с която „дружеството-застраховател на ГО е осъдено да заплати на Д. Д. Р. ЕГН: [ЕГН] обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, претърпени от смъртта на нейния син Н. Р. Т., от ПТП, възникнало на 31.12.2016 год., за разликата над 20 000 лв. до 70 000 лв. , ведно със законна лихва върху сумата, начиная от 05.06.17 до окончателното изплащане; ведно със законната лихва върху сумата от 30000 лв., считано от 05.06.2017г. до 31.08.2021г.; законната лихва върху сумата от 25000 лв., считано от 05.06.2017г. до 01.09.2021г.; законната лихва върху сумата от 30000 лв., считано от 05.06.2017г. до 02.09.2021г.; законната лихва върху сумата от 45000 лв., считано от 05.06.2017г. до 06.09.2021 г.; 2. в частта, с която „ЗД ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК:[ЕИК] е осъдено да заплати на
П. Д. Д. ЕГН [ЕГН] - непълнолетен, действащ със съгласието на
своята майка Д. Д. Р. , сумата от 150 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на неговия брат Н. Р. Т., от ПТП, възникнало на 31.12.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата от 14.02.2020 г., до окончателното й заплащане;
Ответниците по жалбата Д. Д. Р. ЕГН: [ЕГН] и П. Д. Д. ЕГН [ЕГН] - непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка Д. Д. Р. чрез процесуалния си представител са депозирали писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за това по чл.280 ал.1,т.1, ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на предявения иск е в размер над 20 000 лева, т. е. над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
Въззивният съд е постановил обжалвания акт в съответната част, предмет на КЖ като го е обосновал със следните изложени в мотивите на същия съображения:
Съдът е сезиран със субективно и обективно съединени
искове с правно основание за присъждане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди, настъпили за ищците вследствие ПТП, настъпило на 31.12.2016 г., виновно причинено от Е. Н. Т. като водач на л. а. Фиат стило. с peг. [рег. номер на МПС] , за който автомобил е била налице валидна задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител, застрахован спрямо увредените лица, поради което е налице основание да се ангажира отговорността на застрахователното дружество по отношение на причинените вреди от процесното ПТП, в резултат на което е загинал Н. Р. Т. - син на Д. Д. Р. и брат на П. Д. , като в тази връзка е зачетена е задължителната сила на влязла в сила присъда по нохд No 674/19 г. на ОС Хасково.
Относно размера на претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди от Д. Р.- майка на загиналия Н. Т. въззивният съд е приел, че неговият размер по справедливост следва да бъде определен на на 200 000 лв., като предвид заплатените от
застрахователя 130 000 лв., предявеният иск е основателен за сумата 70 000 лв. или за разликата над 20 000 лв. до 70 000 лв. въззивната жалба от страна на застрахователя е неоснователна и в тази част решението следва да бъде потвърдено. Обосновал се е с това, че видно от събраните по делото доказателства е установено, че загубата на сина й се е отразила изключително тежко на ищцата. Ищцата била отгледала сама двете си деца. Била е съсипана от преживяваната загуба, мъката й – неизмерима и непреодолима; все още не можела да приеме, че го няма между живите и очаквала да се върне, говорила за него все едно е тук; много често, на всеки 3 дни, посещавала гроба му, за да бъде близо до семейството си; непрекъснато плачела.
По отношение на иска от П. Д. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия по –голям брат, отчитайки оплакванията във въззивната жалба на застрахователя за материална незаконосъобразност, доколкото не е налице основание за разширението му, вкл. по отношение на братята и сестрите на
загиналото лице, тъй като към момента на настъпване на ПТП все още не е било постановено ТР 1/2016 от 06.06.18 г. на ОСГТНК на ВКС, с което ППВС № 2/84 е обявено за изгубило силата си, въззивният съдебен състав е изложил следните свои съображения: Цитираните във
въззивната жалба решения / решение №252/17.02.20 по гр. д. №1609/19 г., решение № 170/17.9.20 по гр. д. № 2382/17 г. на ВКС, ІV гр. о., решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV гр. о./ касаят въпроси за спиране и прекъсване на давността във връзка с изпълнителното производство и се отнасят до това, от кой момент има действие отмяната на ППВС 3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №2/2013 година на ОСГТК на ВКС . Тези въпроси се явяват напълно неотносими към процесния спор.По отношение приложението на ТР 1/2016 г. е налице константна съдебна практика, в която не се отрича приложението му по отношение на ПТП, настъпили преди датата на приемане на тълкувателното решение, напр. решение № 60131 от 13.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1700/2020 г., II т. о., ТК, решение № 60143 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1796/2020 г., I т. о., ТК, определение № 97 от 1.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 819/2020 г., II т. о и редица други/.
Според съда, във връзка с исковете на П. Д. следва да бъдат съобразени задължителните указания по ТР 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС, според което на лица извън най-близкия родствен кръг, очертан в ППВС 4/61 и 5/69 също може да се признае качество на пострадал и право да получатобезщетения за претърпени морални вреди, но само когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на съответния родственик е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, като се прецени проведено ли е пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Законосъобразни са изводите, че за основателността на исковете следва да бъде доказана емоционална връзка, отличаваща се от обичайните по вид, интензитет, продължителност, при която да са изградени отношения, сходни и изключително приближаващи се до тази, съществуваща между най-близкия кръг лица, очертан в ППВС 4/61 и 5/69.
От събраните по делото доказателства, според въззивния състав, се установява, че е съществувала такава връзка между ищеца П. Д. и неговия брат Н.. Отношенията на близост между двамата братя е надхвърляла обичайните отношения в традиционното българско
семейство, характеризиращи се с обич, морална подкрепа, емоционална
близост. Това се установява предвид доказани конкретни житейски
обстоятелства: за П. починалият му брат е бил като баща; Н. е бил на 14 години, когато се родил П., който не познавал родния си баща. Последният е живял със семейството изключително кратко време, а впоследствие се дезинтересирал от детето и семейството и не поддържал връзки с него; Н. водил по-малкия си брат редовно на кино, на тенис, на М.; помагал му в ученето; П. виждал в него баща и приятел. След навършване на 18-годишна възраст Н. започнал да работи и да помага на майка си и финансово. Двамата били изключително близки, като ищецът много тежко преживял внезапната загуба на брат си. Внезапната смърт на по-големия брат се отразило изключително негативно на емоционалната сфера на П.: същият се затворил в себе си, променил се много, постоянно си спомнял за загиналия свой брат. Психическият дискомфорт продължавал и не можел да бъде преодолян. Тези фактически обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите и се потвърждават от данните в изготвения с оглед непълнолетието на ищеца социален доклад /.
За неоснователни са приети от съда оплакванията във въззивната жалба, че необосновано са кредитирани показанията на част от свидетелите като са изложени съображенията на съда в тази насока, че не са налице вътрешни противоречия в свидетелските показания, както и противоречия между тях и останалите събрани по делото доказателства, както и изготвения социален доклад, каквито противоречия биха могли да бъдат основание за дискредитиране на показанията. С оглед сумарна преценка на свидетелските показания въззивният съд е приел за установено, че починалият по-голям брат е участвал в значителна степен при отглеждането на П., като е служел за
пример, замествал е в семейството фигурата на липсващия баща, поради
което между двамата братя била изградена изключително силна емоционална връзка, надхвърляща по интензитет характерната за този вид родствено отношение, която е обусловила и сериозни по вид, съдържание, продължителност морални страдания. Ето защо, според съд, определеният в първинстанционното решение размер на обезщетението от 150 000 лв. е в съответствие с принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, съобразно конкретно установените обстоятелства по делото
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят–застраховател сочи противоречие на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да отчете всички обективно съществуващи обстоятелства във връзка с критериите, от които се ръководи при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост. Поставя се и въпросът, следва ли съдът, при ангажиране на отговорността на застрахователя по риск“ГО“, да се ръководи от кръга на лицата имащи право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загинал при ПТП очертан с ППВС 4/61 и ППВС 5/69, по отношение на застрахователни събития/ПТП/ настъпили до приемането на ТР №1/2016 г. на ОСГТНК от 06.юни 2018 г., с оглед действието във времето на последния тълкувателен акт.
Първият въпрос, според настоящия състав на ВКС,Първо т. о., не се явява обуславящ изхода по конкретния правен спор, доколкото се основава на пропуски на съда, каквито не са допуснати: въззивният съд е изложил детайлно и изчерпателно всички факти и обстоятелства от значение за изхода по конкретния спор, при подробен анализ на доказателствата за всеки от тях. Съдебният състав е отчел всички релевантни към размера на претендираните обезщетения обстоятелства, преценени в тяхната конкретика откъм значимостта им за размера на вредите. Следователно отговор на този въпрос не би се отразил на крайния резултат по спора .
По отношение на останалите въпроси страната не установява наличието на противоречие в отговорите застъпени от въззивния съд в обжалваното решение с практиката на ВКС, с оглед позоваването на основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК. Точно обратното: по отношение приложението на ТР 1/2016 г. е налице константна съдебна практика, в която не се отрича приложението му по отношение на ПТП, настъпили преди датата на приемане на тълкувателното решение, напр. решение № 60131 от 13.12.2021 г. на ВКС по т. д. 0 1700/2020 г., II т. о., ТК, решение № 60143 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1796/2020 г., I т. о., ТК, определение № 97 от 1.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 819/2020 г., II т.
о и много други/. Некоректно от страна на касатора е позоваването на решение №252/17.02.20 по гр. д. №1609/19 г., решение № 170/17.9.20 по гр. д. № 2382/17 г. на ВКС, ІV гр. о., решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV гр. о., които касаят въпроси за спиране и прекъсване на давността във връзка с изпълнителното производство и се отнасят до това, от кой момент има действие отмяната на ППВС 3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №2/2013 година на ОСГТК на ВКС. Ето защо, посочените съдебни решения по тези въпроси се явяват напълно неотносими към процесния спор.
От изложеното следва, че жалбоподателят не е обосновал основание за допускане до касация.
Дължат се разноски по КЖ в размер на 3397,50 лева-възнаграждение на адв. Ж. С. З. от САК за изготвяне на отговор на КЖ от името на П. Д. , съобразно чл. 9 ал.3 във връзка с чл.7 ал.2 т.5 от НМРАВ в приложимата редакция – ДВ бр.84/25.10.2016 г. и на основание чл.36 във вр. с чл.38 ал.1,т.2 от ЗАдв.
Дължат се разноски в полза на ответника Д. Д. Р. в размер на 2030 лева-уговорено и платено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, с отбелязване а извършеното плащане.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 150 от 21.03.2022 г. по в. т.д. № 940 /21 на Пловдивски апелативен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113да заплати на адв. Ж. С. З. от САК сумата от 3397,50 лева-възнаграждение, съобразно чл. 9 ал.3 във връзка с чл.7 ал.2 т.5 от НМРАВ в приложимата редакция – ДВ бр.84/25.10.2016 г. и на основание чл.36 във вр. с чл.38 ал.1,т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „ ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113да заплати разноски в полза на ответника Д. Д. Р. в размер на 2030 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.