РЕШЕНИЕ

№ 345

гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение,

в открито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове: Петя Хородова

И. А. при участието на секретаря С. Ш. като разгледа докладваното от съдията Ангелова т. д. № 1055 по описа за 2025 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 48 от Закона за арбитража.

Образувано е по искова молба, подадена на 23.05.2025г. от „Д. Т. АБ“, дружество, регистрирано в К. Ш. под № 556389-0614 на 07.03.1990г., чрез адв. Т. Г., против „П. С. ЕАД с ЕИК[ЕИК], [населено място], обл. Бургаска, за отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 4 и т. 6 Закона за арбитража /ЗАрб./ на Решение от 14.02.2025г. по международно арбитражно дело № 9/2023г. на Арбитражния съд при БТПП, с което е осъдено да заплати на ответника сумата от 199 131.50 евро, представляваща неплатена цена на валцдрат по договор от 09.08.2021г., както и сумата от 26 682.08 евро, представляваща неустойка за забава върху присъдената главница. Основанията по чл. 47, ал. 1, т. 4 и т. 6 ЗАрб. ищецът обосновава с твърденията, че не е надлежно уведомен за образуването на арбитражното производство; бил е лишен от правото му на избор на желания от него арбитър и правото му на защита в арбитражното производство, проведено от неправилно сформиран решаващ орган и при нарушаване на принципа на равенство между страните. Твърди се също така, че са постановени множество нищожни актове от решаващ орган в състав, който не е предвиден нито в Правилника на АС при БТПП, нито в ЗАрб., с което е нарушено съществено обезпеченото от общностното и българското законодателство право на защита на ищеца в арбитражното производство.

В постъпил от ответника „П. С. ЕАД, ЕИК[ЕИК] писмен отговор, чрез юрисконсулт Е. Н., са изложени подробни съображения по основателността на исковете. Оспорва се твърдението на ищеца, че не е надлежно уведомен за образуваното арбитражно производство. Сочи се, че липсват твърдения за факти и обстоятелства, които биха могли да се подведат под заявеното основание по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗАрб., а посочените такива са намерени за неоснователни.

В откритото съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат заявените претенции и становища.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените искове по чл. 47, ал. 1, т. 4 и т. 6 ЗАрб. за отмяна на арбитражно решение са процесуално допустими, като предявени от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗАрб., считано от узнаване на арбитражното решение.

Позовавайки се на съдържащо се в Договор от 09.08.2021г. за покупко-продажба на метални изделия, сключен между „П. С. ЕАД, като продавач, и „Д. Т. АБ“, като купувач, арбитражно споразумение, на 27.06.2023г. „П. С. ЕАД е сезирало Арбитражен съд при БТПП с искове за осъждане на ответника „Д. Т. АБ за заплащане на дължима цена на продаден в изпълнение на договора метален валцдрат, които са уважени за сумата от 199 131.50 евро и за сумата от 26 682.08 евро – неустойка по договора, и са присъдени арбитражни разноски.

По иска по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАрб.: Това основание има за цел да гарантира правото на страните да вземат участие в арбитражното производство и да се защитят срещу предявените искове. Налице е в случаите, когато при разглеждане на делото от арбитражния орган са допуснати нарушения на правилата за призоваването на страните, уведомяването им за извършваните процесуални действия и участието им в арбитражното производство.

Основното твърдение, с което ищецът обосновава този иск, е, че не е бил надлежно уведомен за арбитражното производство. В тази връзка се твърди, че на първоначално посочения неизвестно по какъв начин от ищеца в арбитражното производство адрес за връчване на съобщения на ответника, не било извършено връчване на исковата молба и книжата по делото; Към исковата молба нямало приложено удостоверение за седалище и адрес на ответника; От преписката по делото се установявало, че първото съобщение на посочения от ищеца адрес на ответника в Швеция не е било връчено поради недостатъчно данни за връчване на адреса, за което бил уведомен представителят на ищеца с писмо от Секретариата при БТПП; По повод на това уведомление пълномощникът на ищеца посочил адрес за връчване в България – [населено място], [улица], с който ответникът няма нищо общо и съответно пратката е върната с отбелязване „преместен“, и едва към това писмо било приложено удостоверение за актуално състояние на последния; На 13.09.2023г., без да изчака да се извърши надлежно връчване на ответната страна на препис от исковата молба, за да започне да тече срокът за посочване на арбитър и срокът за отговор на исковата молба, с определение на председателя на АС при БТПП е пристъпено към служебно определяне на арбитър за ответника.

Твърденията на настоящия ищец за липса на надлежно връчване на исковата молба в качеството му на ответник по арбитражното дело не съответстват на данните по приложеното към настоящото дело международно арбитражно дело № 9/2023г. на Арбитражния съд при БТПП по следните съображения: Видно от исковата молба ответникът „Д. Т. АБ“ е с посочено седалище и адрес на управление: 19, VILLAGATAN, 114 32, в Стокхолм, Швеция. На 12. 07.2023г. Секретариатът на АС е изпратил две писма на ответника на посочените с исковата молба адреси в Швеция и в България, [населено място], [улица], съдържащи преписи от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства и указание за представяне в 30-дневен срок на отговор на български език и на езика, на който е водена короспонденцията, както и за номиниране на арбитър. Писмата са изпратени чрез „Български пощи“АД като препоръчани писма с обратна разписка. Пратката до адреса в Швеция е върната в АС на БТПП с отбелязване на плика, че при опит за връчване на 03.08.2023г., получателят не е намерен. От проследяването на пратката в сайта на „Български пощи“ЕАД се установява, че на 03.08.2023г. в 10.20ч. получателят не е бил на адреса в момента на доставката; пратката е задържана и получателят е уведомен; на 09.08.2023г. пратката е изпратена обратно към България по причина, че получателят не е намерен при доставка. Второто писмо, изпратено на [улица], [населено място], е върнато в АС на БТПП с отбелязване „ недостатъчен адрес“. На 15.08.2023г. Секретариатът на АС е указал на ищеца да представи по-пълен адрес и удостоверение за актуално състояние на ответника. В изпълнение на указанията на 31.08.2023г. ищецът е представил удостоверение за актуално състояние на ответника, от което е видно, че седалището на ответника съвпада с адреса в Швеция, на който вече е изпратен препис от исковата молба и приложените към нея документи. На 13.09.2023г. председателят на АС при БТПП е назначил С. Ч. за арбитър на ответника на осн. чл. 14, ал. 5 от Правилника на АС при БТПП, който на 14. 09.2023г. заедно с посочения от ищеца арбитър П. Г. са избрали за председател на арбитражния състав Л. Т.. На 19.09.2023г. арбитражният състав е постановил определение за насрочване на открито арб. заседание на 15.11.2023г. , изпълнено от Секретариата на АС, който на 20.09.2023г. е изпратил писмо на ответника до адреса по седалището в Швеция с уведомяване за мястото, датата и часа на арб. заседание, с изпращане на копие от определението и исковата молба, заедно с приложенията. Посочено е, че исковата молба се изпраща повторно и че се дава възможност за отговор в 30-дневен срок от уведомяването. От проследяването на пратката в сайта на DHL се установява, че писмото с исковата молба е получено на адреса в [населено място] на 22.09.2023г.

При тези доказателства, неоспорени от страните по делото, настоящият състав на ВКС намира връчването на ответника, осъществено на 09.08.2023г. на адреса по седалището му в Швеция, за редовно при условията на чл. 32 ЗАрб. и чл. 12 от Правилника на АС при БТПП. В цитираните норми са установени фикции за уведомяване на получателя в посочените хипотези – когато седалището, местожителството, обичайното пребиваване или адресът не могат да бъдат намерени след старателно издирване или при удостоверен от пощенската станция отказ за получаване или неявяване за получаване на съобщението. Тези правила гарантират надлежното уведомяване на страните, като служат и за предотвратяване на недобросъвестно поведение, каквото е отказът за получаване или укриването на получател, за да се препятства развитието на арбитражния процес. Процесуалните действия на арбитражния орган във връзка с призоваването на ищеца в настоящото производство – ответник по арбитражното дело са изцяло съобразени с посочените правила. Записът в проследяването на пратката до адреса в Швеция, че след неуспешния опит за връчване на 03.08. 2023г. поради ненамиране на получателя на адреса, същата е задържана и получателят е уведомен, удостоверява надлежно, че дружеството – получател не се е явило в пощенската служба за да получи пратката, което осъществява фактическия състав на фикцията по чл. 32, ал. 5 / предишна ал. 2, изм.- ДВ, бр. 63 от 2025г./ ЗАрб. и чл. 12, ал. 2, предл. 2 от Правилника на АС при БТПП. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на ищеца по настоящото дело за посочен неизвестно по какъв начин от ищеца в арбитражното производство адрес за връчване на съобщения на ответника, че към исковата молба нямало приложено удостоверение за седалище и адрес на ответника и че първото съобщение на посочения адрес на ответника в Швеция не е било връчено поради недостатъчно данни за връчване на адреса, за което бил уведомен представителят на ищеца с писмо от Секретариата при БТПП. За приложението на горепосочената фикция е от значение дали връчването е осъществено на актуалния към този момент адрес по седалище и адрес на управление на ответното дружество, за преценката на което е без значение дали удостоверението от съответния регистър е представено с исковата молба или в по-късен момент. Връчването на адреса в Швеция на 03.08.2023г. не е било осъществено не поради недостатъчно данни за връчване на адреса, което указание на Секретариата на АС очевидно касае адреса в София, а по причина, че в момента на доставката ответникът не е намерен на този адрес. В разрез с тезата на ищеца, че посещението на адреса е станало в период, когато работещите в Швеция ползвали летните си отпуски, е вписаното в досието на пратката обстоятелство, че за връщането й в пощенската служба и задържането й, получателят е уведомен. Предвид качеството на последния – търговско дружество и неоспорения факт, че е уведомен за пратката, неуместно е позоваването на летните отпуски към процесния период. За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че за задължение за двукратен опит за доставка, каквото ищецът сочи за неизпълнено, позовавайки се в писмените бележки на практика на ВКС без посочване на такава, в практиката на ТК на ВКС такова разрешение се приема, но в случаите при липса на изобщо удостоверен „опит” за доставка по смисъла на чл. 32 ал. 1 ЗАрб., каквато не е настоящата хипотеза. По тези съображения, искът като неоснователен следва да се отхвърли.

По иска по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗАрб.: Основан на твърденията за неправилно образуване на арбитражния съд поради препятстване на страната да упражни правото си за посочване на арбитър, основателността на този иск е обусловена от решаващите изводи на съда, изложени при разглеждане на първия иск. Предприетото от председателя на АС при БТПП служебно назначаване на С. Ч. за арбитър на ответника с разпореждането от 13.09.2023г., което е след изтичането на 10.09.2023г. на 30-дневния срок за представяне на отговор на исковата молба и за посочване на арбитър, е в съответствие с правомощията му по чл. 14 от Правилника на АС при БТПП. Следователно всички атакувани от ищеца процесуални действия са предприети от надлежно конституиран арбитражен състав. За неоснователни също така се преценяват възраженията на ищеца по настоящото дело, че в рамките на арбитражното производство са постановени актове само от двама арбитри, а именно от председателя Т. и посочения от другата страна арбитър Г., с което се нарушавало правато му на защита поради неучастие на номиниран от него арбитър. Касае се за постановени в закрито заседание определения от 19.02.2024г., 06.03.2024г. и от 21.03.2024г., постановени по повод оттеглянето, считано от 16.02.2024г., на С. Ч. като арбитър, член на Президиума и председател на АС при БТПП, както и от участие във висящите дела, включително и по настоящото арб. дело. С посочените актове е предоставена възможност на ответната страна да номинира арбитър на освободеното место. Определенията са по движение на делото и са с предмет именно обезпечаване възможността на страната да упражни процесуални права, поради което твърдението за накърнени такива е неоснователно. Обусловилите искания от ответника в арбитражното производство отвод на председателя на арбитражния състав твърдения за пристрастност също не представляват обстоятелства по чл. 17, ал. 2 от Правилника на АС при БТПП, поради което отказът на арбитър Т. да се отведе също не може да обоснове уважаване на иска. Следователно, и по това основание не е налице предвиденият в чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗАрб. фактически състав за отмяна на арбитражното решение.

В заключение следва да се приеме, че в случая не се установява да са допуснати сочените нарушения при образуване и разглеждане на арбитражното дело, които да са се отразили върху ефективното упражняване на правото на защита на ищеца-ответник в арбитражния процес.

При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д. Т. АБ“, дружество, регистрирано в К. Ш. под № 556389-0614 на 07.03.1990г., чрез адв. Т. Г., против „П. С. ЕАД с ЕИК[ЕИК], [населено място], обл. Бургаска, искове за отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 4 и т. 6 от Закона за арбитража на Решение от 14.02.2025г. по международно арбитражно дело № 9/2023г. на Арбитражния съд при БТПП.

ОСЪЖДА „Д. Т. АБ“, дружество, регистрирано в К. Ш. под № 556389-0614 на 07.03.1990г., чрез адв. Т. Г., да заплати на „П. С. ЕАД с ЕИК[ЕИК], [населено място], обл. Бургаска, юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.