ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3571

[населено място], 15.12.2025 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. А. Н.

Т. К.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 1750 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Слънчев хляб“ ООД срещу решение № 132 от 07.05.2025г. по в. т.д. № 572/2024г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 346 от 01.08.2024г. по т. д. № 744/2023г. на Окръжен съд - Варна. С потвърденото решение, по искове по чл. 74 от ТЗ на С. Я. Я., са отменени решения по т. 1 – т. 4 от дневния ред на Общото събрание на съдружниците в дружеството, проведено на 11.12.2023г.

Оплакванията на касатора „Слънчев хляб“ ООД в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно. При постановяването му от въззивната инстанция не са обсъждани и ценени събраните по делото гласни доказателства. От тях безспорно се установява, че С. Я. Я. не е работила в пекарната, в която дружеството произвежда и продава хляб, като това е единственият обект, в който дружеството осъществява дейността си. Не е било съобразено също, че тя не притежава ключ от пекарната, нито знае кода на алармената система и на 04.11.2023г. е влязла нерегламентирано в пекарната, което е активирало алармата и е била засечена от служител на СОТ, който е отразил обстоятелството в протокол от същата дата. Не е коментирано и представеното удостоверение от НАП, съгласно което ищцата е работещ съдружник и самоосигуряващо се лице. Неправилно е било прието, че доказателствената тежест за отрицателен факт - че С. Я. Я. не се е явявала на работа и не е изпълнявала длъжността си като пекар, е на дружеството. Същевременно от въззивната инстанция не е било уважено искането за издаване на съдебно удостоверение за пред Българска агенция по безопасност на храните за снабдяване с информация, че Я. е сезирала Агенцията със сигнал на 31.10.2023г., по който е извършена проверка, с което вреди на доброто име на дружеството и работи срещу целите му. По искането за издаване на такова удостоверение от другата страна не е било възразено.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Поставените въпроси са:

1. За задължението на съда по чл. 12, чл. 154, ал. 1 и чл. 235 от ГПК при формиране на правните си изводи и фактически констатации да обсъди всички доказателства, доводите и възраженията на страните и разпределението на доказателствената тежест?

Според касатора по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Постановление № 1/1953г. на ВС, т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 57 от 02.03.2011г. по гр. д. № 1416/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 37 от 29.03.2012г. по гр. д. № 241/2011г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 43 от 04.06.2014г. по т. д. № 213/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 5 от 05.02.2016г. по т. д. № 3583/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.

2. Чия е доказателствената тежест при доказване на отрицателни факти по искове по чл. 74 от ТЗ – на дружеството да докаже отрицателен факт, че съдружникът не се е явявал на работа или на изключения съдружник – че се е явявал на работа?

3. Допустимо ли е събиране на доказателства, заявени след първо открито съдебно заседание, когато страните по делото са дали съгласие за това?

Според касатора тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От насрещната страна С. Я. Я. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че С. Я. Я. е била съдружник в дружеството „Слънчев хляб“ ООД с размер на дяловото участие от 1 лев. Останалата част от капитала (99 лева) е бил притежаван от Г. Б. Г.. Той е бил и управител. Също според възприетото от въззивния съд на 11.12.2023г. е било проведено Общо събрание, в което е участвал Г. Б. Г., а С. Я. Я. е била представлявана от адвокат. За събранието е бил съставен констативен протокол № 143, том ІІ, рег. № 7279 от 11.12.2023г. на нотариус К. К., рег. № 520 на Нотариалната камара. Съгласно протокола на събранието са били взети решения по т. 1 – т. 4 от дневния ред съответно: за изключване на С. Я. Я. като съдружник; за уреждане на имуществените отношения между дружеството и изключения съдружник; поемане на дела на изключения съдружник от Г. Б. Г. и актуализиране на учредителния акт на дружеството, което продължава да функционира като ЕООД; за внасяне на необходимите документи за вписване на настъпилите промени по партидата на „Слънчев хляб“ ООД в търговския регистър при Агенция по вписванията.

Основанията за изключване на ищцата са били посочени в получена на 04.12.2023г. нотариална покана рег. № 7930 от 20.11.2023г. по описа на нотариус П. П., рег. № 224 на Нотариалната камара, с която С. Я. Я. е била поканена на общото събрание. Съгласно посоченото в поканата от около две години тя не се е интересувала от съществуването на дружеството и не е участвала по никакъв начин в дейността му. Напротив, опитвала се по всевъзможни начини да го саботира, изпращала жалби и сигнали до всякакви институции, изпращала хора да тормозят служителите в пекарната, рушила е имущество на дружеството, с които си действия се е стремила да накърни интересите на дружеството, както и да дискредитира управителя. В поканата нарушенията са били определени като системно и виновно неизпълнение на задълженията за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството (чл. 126, ал. 3, т. 1 от ТЗ), както и действия против интересите на дружеството (чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ). Също с поканата е било отправено предупреждение за преустановяване на тези действия, с които се вреди на дейността и доброто име на „Слънчев хляб“ ООД.

Според състава на Апелативен съд - Варна доколкото първоинстанционният съд е приел, че атакуваното Общо събрание е редовно свикано и проведено, предмет на произнасяне във въззивното производство се е явявала единствено материалноправната законосъобразност на взетите решения, чиято отмяна се е искала. Т.е. следвало е да бъде преценено наличието на основания по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ, при които е била изключена ищцата. В тази връзка въззивният съд е посочил, че както в самото предупреждение за изключване, така и в самото решение на Общото събрание следва да бъдат посочени конкретни факти за конкретни нарушения, които да доведат до хипотезите на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ. Сочените нарушения трябва да са точно определени и конкретно индивидуализирани, за да може съдружникът да ги отстрани в дадения подходящ срок в предупреждението, да коригира поведението си и да предотврати изключването. Ответникът, който носи доказателствена тежест за това, трябва да установи при условията на пълно и главно доказване, че изключването на съдружника е извършено при наличието на основания, посочени в предупреждението по чл. 126, ал. 3 от ТЗ.

Според въззивния съд в случая в отправеното предупреждение не са били посочени никакви конкретни факти и нарушения. Същевременно съгласно събраните доказателства неучастието на ищцата в дейността на дружеството е било сведено до неявяването й на работа в пекарната и неизпълнение на длъжността „пекар“. Това обаче не е нарушение на задълженията й като съдружник. За недоказани са били приети и останалите нарушения, с което е било обосновано изключването на съдружника. Също според въззивния съд сезирането на институции за нарушения не е неправомерно действие. В обобщение е било изложено, че взетите решения противоречат на закона, при което водените искове по чл. 74 от ТЗ за отмяната им са основателни.

Посочените от въззивния съд доказателства относно неучастието на ищцата в дейността на дружеството са били показанията на свидетелите Б. М. Б. и Т. К.. Изслушването на тези свидетели е било поискано още с отговора на исковата молба. Свидетелят Б., който е работил в пекарната на дружеството като общ работник е свидетелствал, че ищцата не е работила в там, а е идвала в пекарната „за скандали“. Между нея и Г. Б. Г., с когото живеели на съпружески начала, имало нетърпимост. Не проявявала интерес към дейността, продукцията и доставките. С. К. работила в пекарната от декември 2022г. до февруари 2024г. (след свидетеля Б.), свидетелствала, че никога не е виждала ищцата в пекарната. За Г. знаела, че е женен и има деца от С.. Г. работел в пекарната и се занимавал с документите. Поръчвал всички необходими продукти, занимавал се с доставчици и магазини.

От въззивния съд не е бил обсъден представеният с отговора на исковата молба констативен протокол от 04.11.2023г., съставен от лице, осъществявало охрана на пекарната. Съгласно протокола е било установено отваряне на обекта – пекарна „Слънчев хляб“ от ищцата. Не е било обсъждано също представено от ищцата удостоверение от НАП, съдържащо справка за история на осигуряването й като самоосигуряващо се лице (съдружник).

С въззивната си жалба дружеството - касатор е поискало издаването на съдебно удостоверение за пред Агенцията по безопасност на храните, по силата на което да се снабди с друга такова, удостоверяващо постъпвала ли е жалба или сигнал срещу „Слънчев хляб“ ООД в периода месец октомври-ноември 2023г., по които е извършвана проверка. Твърдяно е било процесуално нарушение на първоинстанционния съд (чл. 266, ал. 3 от ГПК), който не е допуснал това доказателство, въпреки че ищцата не е направила възражения. С отговора на въззивната жалба С. Я. Я. е възразила, че доказателственото искане следва да бъде оставено без уважение – първоинстанционният съд е намерил искането преклудирано. С определение от 13.01.2025г. въззивният съд е отхвърлил доказателственото искане. Счел е, че щом искането е било направено пред Окръжен съд – Варна в третото поред открито заседание по делото, то е било преклудирано и не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК.

При тези установени обстоятелства първият от въпросите на „Слънчев хляб“ ООД относно задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите и възраженията във възивната жалба и обсъди всички събрани доказателства, като мотивира решението си, в контекста на задълженията на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

Не е удовлетворено допълнителното изискване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Това е, тъй като с оглед изложените от въззивния съд мотиви за липса на конкретизация на обусловилите изключването нарушения, показанията на свидетелите Б. М. Б. и Т. К., протоколът от 04.11.2023г. и удостоверението от НАП, съгласно което ищцата е работещ съдружник и самоосигуряващо се лице, се явяват неотносими. Решаващият извод на състава на Апелативен съд – Варна е бил, че в предупреждението за изключване и в решението на Общото събрание от 11.12.2023г. не са били посочени конкретни факти за конкретни нарушения, които да доведат до хипотезите на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ.

Сами по себе си изводите на въззивния съд за необходимост от такава конкретизация на нарушенията са в съответствие със съдебната практика (решение № 3 от 19.02.2010г. по т. д. № 482/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 5 от 05.02.2016г. по т. д. № 3583/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.). Съгласно тази практика в предупреждението по чл. 126, ал. 3 от ТЗ следва да бъде посочено основанието/основанията за изключване по чл. 126, ал. 3, т. 1-4 от ТЗ. С оглед основанието следва да е налице и съответната му конкретизация – в какво се изразява неизпълнението на задължението за съдействие; кое решение/решения на общото събрание не е изпълнено; естеството на действията против интересите на дружеството. Невнасянето на допълнителна вноска е обективен факт и по отношение на него конкретизацията е с оглед размера и срока на изпълнение на задължението.

Вторият въпрос относно разпределението на доказателствената тежест при искове по чл. 74 от ТЗ, включително при наличието на отрицателни факти, не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Независимо от извода, че ответникът трябва да установи при условията на пълно и главно доказване, че изключването на съдружника е извършено при наличието на основания, посочени в предупреждението по чл. 126, ал. 3 от ТЗ, съставът на Апелативен съд – Варна е приел също, че в случая изложените в предупреждението и в решението на Общото събрание относно изключването обстоятелства не са конкретизирани, което е достатъчно взетите решения да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Дори да се приеме, че въпросът удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК, не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По въпроса има практика на ВКС, тя не се нуждае от промяна и е съобразена от въззивния съд. Съгласно решение № 26 от 02.04.2009г. по т. д. № 533/2008г. на ВКС, ТК и др., съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса ответникът по предявен иск по чл. 74 от ТЗ следва да докаже основанието, на което е изключен съдружникът. Когато изключването е по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ на доказване подлежат съответно тези две основания – неоказване на съдействие от съдружника за осъществяване на дейността на дружеството или извършване на действия против интересите му. Без значение е дали изложените в тази връзка конкретни обстоятелства съставляват отрицателни факти. Отрицателният факт също подлежи на доказване. Съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 6/2013 от 15.07.2014г. по тълк. дело № 6/2013г. на ОСГК на ВКС, по правило доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти (индиции), които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт.

Третият поставен от касатора въпрос дали могат да бъдат допускани доказателства, които са преклудирани, ако за това има съгласие на другата страна, също не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросът не е обосноваващ за изводите на въззивния съд. Той е свързан с оплакването на касатора, че от въззивния съд не е допуснато издаването на съдебно удостоверение за пред БАБХ за снабдяване с информация, че С. Я. Я. е сезирала Агенцията със сигнал на 31.10.2023г., но съгласно възприетото от въззивния съд сезирането на институции за нарушения по правило не е неправомерно действие, т. е. не би могло да обоснове основание по чл. 126, ал. 3 от ТЗ. От въззивния съд е възприета и липса на достатъчна конкретизация в предупреждението и решението за изключване. Отделно от това С. Я. Я. изрично е възразила по допускането на доказателството от въззивния съд в хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК, в която този съд се е произнасял, при което не е налице и съгласие на другата страна, което поставеният въпрос предпоставя.

Не е налице също допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, с което е обоснован въпросът. Съдебната практика, включително задължителната такава (т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), не предвижда връзка между преклузиите по чл. 133 от ГПК (чл. 370 и чл. 373 от ГПК) и съгласието или несъгласието на другата страна доказателство да бъде допуснато, въпреки непредставянето му в предвидения в процесуалния закон срок. Такова съгласие по правило не е и причина за уважаване на доказателственото искане във въззивното производство по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Варна.

От името на С. Я. Я. е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат за изготвяне на отговор на касационната жалба. Установява се платено адвокатско7 възнаграждение от 600 лева по договор за правна защита и съдействие от 22.07.2025г., сключен с адвокат С. С.. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК).

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 132 от 07.05.2025г. по в. т.д. № 572/2024г. на Апелативен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Слънчев хляб“ ООД, ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Одесос“, [улица], ет. 1, ап. 1, да заплати на С. Я. Я., с ЕГН [ЕГН] и със съдебен адресат адвокат С. С., [населено място], район „Одесос“, [улица], сумата от 600 лева (шестстотин лева), разноски за адвокат в касационното производство на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.