№ 735

[населено място], 04.10.2023 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на втори октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. И. М.

А. Н.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 1458 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 18019/03.08.2023г. на Д. М., в качеството му на новоназначен, но невписан управител на дружеството „Ей У. Д. ЕООД, срещу определение № 1587 от 19.06.2023г. по в. ч.гр. д. № 1665/2023г. на Апелативен съд – С., с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу определение № 1390 от 26.04.2023г. по т. д. № 824/2021г. на Софийски градски съд.

С определението на първоинстанциония съд е била оставена без уважение молбата с вх. № 35028 от 11.04.2023г., съдържаща искане Д. М. да бъде допуснат като законен представител на „Ей У. Д. ЕООД, ответник по иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, евентуално, на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК, на дружеството да бъде назначен особен представител. Молбата е била мотивирана с това, че Д. М. е назначен за управител и за вписването му в търговския регистър по партидата на дружеството е подадено заявление образец А4 20210716164635, както и има противоречие в интересите между ответника и представляващия го вписан управител Й. К.

С обжалваното определение са изложени съображения относно основателността на исканията на жалбоподателя по молбата вх. № 35028 от 11.04.2023г., но при краен извод, че определението на Софийски градски съд не е от тези по чл. 274, ал. 1 от ГПК, подлежащи на инстанционен контрол, частната жалба срещу отказа да бъде уважена молбата от 11.04.2023г. е била оставена без разглеждане.

Оплакванията на жалбоподателя в подадената жалба са, че при този краен извод на въззивния съд „Ей У. Д. ЕООД е в невъзможност да се защити по предявената претенция за нищожност на решенията на неговия едноличен собственик на капитала, приети на 06.04.2021г. Обжалваемостта на определението, според жалбоподателя, е съответно на съдебната практика (определение № 428 от 28.07.2017г. по ч. т.д. № 1366/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.).

„МВ ЕП Р. И. Лимитид“, дружество, учредено и действащо съгласно законодателството на Р. К. ищец в първоинстанционното производство, оспорва жалбата. Според дружеството правилно и в съответствие с трайната практика на ВКС въззивният съд е приел, че атакуваното пред него определение на Софийски градски съд не попада в кръга на обжалваемите с частна жалба съдебни актове.

Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК.

По същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК (глава двадесет и първа „Обжалване на определенията“ (обжалване с частна жалба)), срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото (т. 1), и в случаите, изрично посочени в закона (т.2). По настоящото дело от първоинстанционния съд е отхвърлено направеното от името на ответника „Ей У. Д. ЕООД искане Д. М., новоназначен, но невписан в търговския регистър управител, да бъде считан за представляващ дружеството по чл. 30, ал. 1 от ГПК и чрез него да бъдат извършвани съдопроизводствени действия, както и е отхвърлено искането по чл. 29, ал. 4 от ГПК на ответника да бъде назначен особен представител. Определението на съда както в частта относно искането по чл. 30, ал. 1 от ГПК, така и относно искането по чл. 29, ал. 4 от ГПК не е преграждащо развитието на исковото производство, нито в закон е предвидено самостоятелното му обжалване, поради което не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Това е крайният извод на въззивния съд и той се споделя от настоящия съдебен състав. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния касационен съд (определение № 92 от 09.02.2023г. по ч. т.д. № 2771/2022г. на ВКС, ТК, І т. о. и посочените в него съдебни актове на състави на ВКС.).

Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на определение № 428 от 28.07.2017г. по ч. т.д. № 1366/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Съдебният акт по това дело е постановен в рамките на обжалване на определение, преграждащо развитието на делото. Същевременно преценка относно правилността на определението от 26.04.2023г. по т. д. № 824/2021г. на Софийски градски съд може да бъде направена при обжалване на крайния съдебен акт в производството, евентуално в производство по молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, поради което оплакването на жалбоподателя, че с отказа да бъде разгледана жалбата му по същество се нарушава правото му на защита в исковото производство, също е неоснователно, отделно, че самото определение на Софийски градски съд е от тези по чл. 253 от ГПК.

Поради изложеното подадената по делото частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 18019/03.08.2023г. на Д. М., американски гражданин, [дата на раждане] в Ню Йорк, САЩ, в качеството му на новоназначен, но невписан управител на „Ей У. Д. ЕООД, с ЕИК[ЕИК], чрез адв. Д. Д. Д., с адрес [населено място], район „Красно село“, [улица], вх. 1, офис 1, срещу определение № 1587 от 19.06.2023г. по в. ч.гр. д. № 1665/2023г. на Апелативен съд – С..

Определението е окончателно.

Председател:

Членове:1.

2.