ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5854

гр. София, 15.12.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 2898 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ищеца С. Г. Д., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. К. С. срещу решение № 87/19.05.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 116/2025 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС). С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 1464/05.12.2024 г. по гр. дело № 1539/2024 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), като краен резултат по предявените по делото обективно кумулативно съеднени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е постановено следното: осъдена е Прокуратурата на Р. Б. (ПРБ) да заплати на жалбоподателя сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 1 и пр. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК по ДП № 436/2012 г. на РУ в [населено място] и н. о.х. д. 3837/2019 г. на Пловдивския районен съд (ПРС), за което касаторът-ищец е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 19.07.2023 г. до окончателното изплащане, като този иск е отхвърлен за разликата над сумата 20 000 лв. до пълния му предявен размер от 200 000 лв.; отхвърлен е изцяло искът на жалбоподателя срещу ПРБ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер 500 лв. – разходи за платен адвокатски хонорар по същото наказателно производство.

При извършената служебна проверка съдът намира, че касационната жалба на ищеца Д. е процесуално недопустима в частите й срещу тези части на въззивното решение, с които искът му за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 20 000 лв. ведно с присъдената законна лихва върху нея и е отхвърлен изцяло искът му за обезщетение за имуществени вреди за сумата 500 лв. Касаторът-ищец няма правен интерес да обжалва въззивното решение в частта, с която му е присъдена сумата 20 000 лв. ведно със законната лихва върху нея. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта му по иска за сумата 500 лв., тъй като цената на този иск е до 5 000 лв. По тези съображения касационната жалба следва да се остави без разглеждане в посочените части, като касационното производство по делото следва да се прекрати в същите части.

В останалата й част касационната жалба на ищеца Д. е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение. В жалбата се навеждат касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Поддържа се оплакване за недопустимост на въззивното решение в частта му, с която първоинстанционното решение е отменено в частта му, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е бил уважен за разликата над сумата 20 000 лв. до сумата 26 000 лв., като се излагат доводи за нередовност на въззивната жалба на ответната ПРБ. Поддържа се и оплакване за неправилност на останалата част от въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна – ответната ПРБ не е подала отговор на касационната жалба.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ищеца Д., също чрез адв. С., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) длъжен ли въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото; 2) дали обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ следва да включва репарация за вредите от нарушеното право на приключване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС и въз основа на какви критерии следва да се извърши преценката за нарушение на това изискване на Конвенцията; 3) как следва да се тълкува изразът „обвинение в извършване на престъпление“, не следва ли да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл; и 4) допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страните, и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства относно тези релевантни обстоятелства. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по тези правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: по първия процесуалноправен въпрос – в противоречие с т. 3 от тълкувателно решение (ТР) № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК; по втория материалноправен въпрос – в противоречие с т. 1 от ТР № 1/2022 от 27.11.2023 г. на ОСГК, т. 19 от ТР № 1/2000 от 04.01.2001 г. на ОСГК, т. 2 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК и решение № 249/08.05.2025 г. по гр. д. № 2658/2024 г. на ІV-то гр. отд.; по третия материалноправен въпрос – в противоречие с решение № 50009/08.02.2023 г. по гр. д. № 932/2022 г. на ІІІ-то гр. отд.; и по четвъртия процесуалноправен въпрос – в противоречие с решение № 63/17.07.2015 г. по търг. д. № 674/2014 г. на ІІ-ро търг. отд., решение № 210/08.10.2018 г. по гр. д. № 4971/2018 г. на ІV-то гр. отд., решение № 80/02.06.2020 г. по гр. д. № 4031/2019 г. на ІV-то гр. отд., решение № 212/01.02.2012 г. по търг. д. № 1106/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. и решение № 200/23.12.2019 г. по гр. д. № 3779/2018 г. на ІV-то гр. отд. Предвид оплакването си за частична недопустимост на въззивното решение, жалбоподателят навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, като във връзка с него се позовава на определение № 6058/27.12.2024 г. по ч. гр. д. № 4831/2024 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.

В изложението се поддържа и че третият материалноправен въпрос е включен в предмета на тълкувателно дело № 2/2025 г. на ОСГК на ВКС, предвид което касаторът моли съда да спре производството по настоящото дело до произнасяне на ОСГК.

Съдът намира, че третият материалноправен въпрос, поставен от страна на жалбоподателя (как следва да се тълкува изразът „обвинение в извършване на престъпление“, не следва ли да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл), макар и недотам прецизно формулиран, е включен в предмета на спора по делото, от значение е за крайния изход на същия и е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, тъй като последният е приел при преценката си относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, че не следва да се включва периода (около 5 години) от образуването на досъдебното производство срещу неизвестен извършител до привличането на касатора-ищец като обвиняем.

На настоящия съдебен състав е и служебно известно, че с разпореждане от 14.04.2025 г. на председателя на ВКС е образувано и не е приключило тълк. дело № 2/2025 г. на ОСГК на ВКС, по което предмет на разглеждане е следният материалноправен въпрос: налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем. В предметния обхват на този въпрос действително попада третият материалноправен въпрос, поставен от страна на касатора по настоящото дело. С оглед това и тъй като по посоченото тълкувателно дело все още не е постановено тълкувателно решение, то и по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 288 от ГПК към настоящия момент (в този смисъл са и имащите задължителен характер, разяснения, дадени в мотивите към тълкувателно решение № 8/2013 от 07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо, касационното производство по настоящото гражданско дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК, до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Г. Д. срещу решение № 87/19.05.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 116/2025 г. на Пловдивския апелативен съд, – в частта, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да му заплати сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.07.2023 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен искът му за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер 500 лв.; и ПРЕКРАТЯВА в същите части производството по гр. дело № 2898/2025 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

СПИРА в останалата част производството по гр. дело № 2898/2025 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2025 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд.

Определението – в частта, с която касационната жалба частично се оставя без разглеждане и частично се прекратява касационното производство по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него на жалбоподателя, а в останалата част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: