ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3612

[населено място], 18.12.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на 04. 12. през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: В. Х.

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ т. дело №1935 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по КЖ от страна на назначения с определение №44/06.01.2025г. по т. д. №2519/2024 г. на СГС особен представител на „ЕКО ВЕДИ“ ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу решение № 406 / 09.07.2025 г. по в. търг. дело №493/25 г. на САС-ТО , с което е потвърдено решение № 601 от 28.04.2025 г. г. по т. д. № 2519 /24 на СГС, ТО с което на основание чл. 155 т. 3 ТЗ е било прекратено същото дружество по иск на Прокуратурата на РБ, както и в съответната част за присъдените в тежест на ответника съдебни разноски .

Навеждат се оплаквания за недопустимост на въззивното решение като произнесено по нередовна ИМ и противоречие с материалния закон-чл. 272а ТЗ и чл. 155 ал. 1, т3 ТЗ.

Ответникът по КЖ Прокуратурата на РБ не изпраща писмен отговор .

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като констатира, че решението е въззивно и подлежи на обжалване намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да се произнесе, въззивният съд е изложил следните съображения:

Предмет на разглеждане е иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, която разпоредба урежда специален конститутивен иск за прекратяване на ООД по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител. Искът е предявен и във връзка с чл. 157, ал. 1 ТЗ, според който едноличното ООД се прекратява със смъртта на едноличния собственик на капитала, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. Съгласно задължителните постановки в т. 1 от ТР № 1/31.05.2023 г. на ВКС – ОСТК, прекратяването на осн. чл. 157, ал. 1 ТЗ се извършва по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, т. е. по иск на прокурора.

В конкретния случай спрямо ответното ЕООД тези формални предпоставки са налице, доколкото от доказателствата се установява, че едноличният собственик и управител Б. Б. Д. е починал на 2307.2015 г.След тази дата и понастоящем липсва вписан нов управител, което е видно и от служебно извършената от въззивния съд справка в търговския регистър. В учредителния акт на дружеството, обявен в ТР, не е предвидено, че дейността му ще продължи и след смъртта на едноличния собственик, а същевременно – повече от осем години липсва заявено от наследниците на същия продължаване на дейността, което следва да се извърши чрез предприемане на действия по вписване на нов ЕСК /или нови съдружници/ и нов управител. Причините, поради които подобно продължаване на дейността и вписване на нов управител не е заявено в търговския регистър, са ирелевантни при преценката по чл. 157, ал. 1 и чл. 155, т. 3 ТЗ. Противно на доводите в жалбата съдът не е длъжен да издирва наследниците на починалия собственик на капитала, за да им предоставя възможност да заявят дали желаят да продължат дейността на дружеството. В случая липсва заявено по партидата на дружеството в ТР искане продължаване на дейността на дружеството от наследниците. Според изложеното от въззивния съд, стопанската и социална целесъобразност на запазването на дружеството не може да преодолее настоящия му незаконен вътрешен статут -липсата на каквито и да било органи на управление и членски състав, който опорочава съществуването му като правен субект, лишен напълно от представителен орган и е пречка да изразява правновалидна воля и да бъде страна по каквито и да било сделки в оборота. Това именно е и основното съображение на закона в подобна хипотеза да бъде прекратена дейността на дружеството и да бъде назначен представляващ го ликвидатор. Ето защо, съставът на САС е приел, че искът е основателен.

Противно на доводите в жалбата, съдът приема, че исковата молба не е нередовна с оглед чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК относно формулирания петитум.Според същия, изискването на закона е да има формулирано искане към съда, каквото в процесната искова молба е налице – да бъде прекратено ответното дружество на осн. чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ. Вярно е, че в петитума не е посочено наименованието на дружеството, но това не е и нужно, доколкото подобна индивидуализация се съдържа в останалото съдържание на исковата молба – заглавната част и обстоятелствената част, в които ясно е посочено кой е ответникът по иска, спрямо когото е насочено и искането за прекратяване. Посочено е, че петитумът на исковата молба винаги се тълкува във връзка с останалото й съдържание. Не е нужно и в петитума да се посочен правопораждащия фактически състав, доколкото подобно предназначение има обстоятелствената част на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, в която такива данни се съдържат.

Неоснователно, според въззивния съд, е и възражението за предявяване на иска след изтичане на преклузивен срок. Подобен преклузивен срок не е предвиден за подобен конститутивен иск по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ – по този въпрос съдебната практика и правната теория са единодушни. Изцяло неприложим е срокът по чл. 70, ал. 2 ТЗ, който се отнася само до предявяване на иск за обявяване недействителност на дружество при допуснати нарушения при учредяването му по чл. 70, ал. 1 ТЗ. Този срок не може да се прилага по аналогия към исковете по чл. 155 ТЗ, тъй като не е налице непълнота в закона по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗНА. Самата волята на законодателя е била такъв срок за исковете по чл. 155 ТЗ да няма, т. е. липсата му не се дължи на пропуск, а е съзнателна.

Неотносимо към допустимостта на иска е възражението, че исковото производство било образувано по повод подаден сигнал от НАП до СГП, в който се сочело наличие на публични задължения на дружеството, в която ситуация следвало да се иска откриване на производство по несъстоятелност, за което и НАП е легитимирана. Прекратяването на дружеството по реда на чл. 155 ТЗ и несъстоятелността не са взаимозависими процедури, а са самостоятелни. Възможността да се поиска откриване на производство по несъстоятелност не препятства възможността да се предяви иск по чл. 155 ТЗ, нито да се уважи този иск. Прекратяването на дружеството не е равнозначно на неговото заличаване, а е начало на ликвидационна процедура, която може да финализира и чрез обявяване на дружеството в несъстоятелност съобразно чл. 272а ТЗ. Ето защо предявеният иск е допустим.

С оглед изложеното така предявения иск е счетен за основателен и първоинстанционното решение е потвърдено като правилно.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на така постановеното въззивно решение от страна на касатора се сочи вероятна недопустимост като основание по чл. 280 ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и основанието по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК относно приложимостта по аналогия на срока по чл. 70 ал. 2 ТЗ за предявяването на иска по чл. 155 т. 3 ТЗ и въпросът относно допустимостта на иска от страна на Прокуратурата на РБ при положение, че дружеството-ответник е в невъзможност да изпълнява своите задължения към НАП. Твърди се, ме отговорите на тези въпроси се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Настоящият състав на ВКС, Първо т. о. намира следното по искането за допускане на касационно обжалване поради евентуална недопустимост:

Съдебният иск, който се инкорпорира в конкретна ИМ, представлява единство от посочените в чл. 127 ал. 1 ГПК реквизити и след като от тях става безусловно ясно с какъв спор и с какъв тип защита е сезиран правораздавателния орган, то правилно въззивният съд е приел, че е надлежно сезиран с конкретния спор, по който се е и произнесъл. Липсата на наименовонаието на ответното дружество в самия петитум на ИМ не опорочава същата, след като същото е налично в титулната част и в обстоятелствената такава.

Относно допускането на касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият съд намира следното: Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

В случая, нито една от горните хипотези не се обосновава да е налице по отношение на разпоредбите, уреждащи специалния конститувен иск по чл. 155 т. 3 ТЗ . Касае се за правна разпоредба, в която фактическият състав на нормата в нея, и свързаните с неговото изпълнение последици са ясно посочени и липсва основание да се приеме, че отговорите на двата въпроса в изложението към КЖ на „ЕКО ВЕДИ“ ЕООД ЕИК[ЕИК] биха допринесли за развитие на правото.

С оглед всичко изложено следва да се приеме, че не е налице някое от основанията за допускане на касационно обжалване, на които се позовава касаторът.

С оглед изхода по делото ответното дружество следва да понесе разноски пред ВКС както следва-30 лева държавна такса за произнасяне на ВКС по реда на чл. 288 ГПК и 500 лева-възнаграждение за особен представител.

Водим от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 406 / 09.07.2025 г. по в. търг. дело №493/25 г. на САС-ТО.

ОСЪЖДА „Е. В. ЕООД с ЕИК –[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], район „Средец“,[жк], [жилищен адрес] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 30 лв., представляваща държавна такса за произнасяне на ВКС по реда на чл. 288 ГПК и сумата 500 лв., представляваща разноски за заплатеното от бюджета възнаграждение на назначения му особен представител.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.