ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5963/19.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Р.

ЧЛЕНОВЕ: Г. М.

З. Р.

като разгледа, докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 1737 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от З. К. С., чрез процесуалния представител, срещу въззивно решение № 1138/26.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 14745/2021 г. от Софийски градски съд, Въззивно отделение, II – Д състав, с което е потвърдено решение № 20203690/27.10.2021 г., постановено по гр. д. № 43050/2020 г. по описа на СРС, ГО, 157 състав, с което е отхвърлен изцяло предявеният от З. К. С. против К. С. С. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 74 ЗЗД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 15 625,62 лв. - представляваща вземане по обратен изпълнителен лист, издаден на 23.02.2016 г. по гр. д. № 2865/2015 г. на ВКС, Четвърто ГО.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради противоречие с материалния и процесуалния закони и поради необоснованост.

Насрещната страна К. С. С. с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на обжалваното решение.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси:

1. Допустимо ли е превеждане на постъпили суми по изпълнително дело по сметката на ЧСИ, без да се извърши разпределение на сумите съгласно ГПК чл. 460 – 464?

2. Допустимо ли е да не се даде възможност от ЧСИ на взискателите по изпълнителното дело да оспорят разпределението на постъпилите суми, преди да се извърши превеждането им по постъпили запори спрямо единия от взискателите, като другият-взискател –държавата се ощетява, защото остава без погасяване на дълга, а е с предимство за удовлетворяване на вземането си като присъединен взискател?

3. Допустимо ли е да не се даде възможност, (като не се известяват, за превеждане на сумите без разпределяне) от ЧСИ, на взискателите по делото, да искат отмяна на разпределянето на постъпилите по изпълнителното дело суми, и извършване на ново разпределение, особено при наличие на нови обстоятелства и доказателства, възникнали в процеса на производство по изпълнителното дело?

4. Представляват ли неизвършването на разпределение на постъпилите суми по сметка на ЧСИ и приключването на изпълнителното дело (възможност за кражба на пари), съществено нарушение на закона и носи ли отговорност ЧСИ за това, като следва да възстанови вредите съгласно ЗЗД (ответникът К. С. да търси парите от него, а не от касатора въз основа на обратен изпълнителен лист), на пострадалите от тези закононарушения?

Касаторът счита, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /не сочи конкретни решения, на които обжалваното въззивно решение противоречи/. Сочи, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с въззивна жалба срещу решение, с което е отхвърлен предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 74 ЗЗД от З. К. С. против К. С. С. за недължимост на сумата от 15 625,62 лв. - представляваща вземане по обратен изпълнителен лист, издаден на 23.02.2016 г. по гр. д. № 2865/2015 г. на ВКС, Четвърто ГО.

Посочил е, че основният спор във въззивно производство е съсредоточен върху въпроса - дали събраните в изпълнителното производство от ответника парични суми са били събрани и преведени за погасяване на вземането по изпълнителния лист на ищеца.

От фактическа страна е приел, че между страните не е спорно, а и е видно от приетите по делото писмени доказателства, че: по гр. д. № 13100/2014 г. по описа на СГС на 12.01.2015 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ищеца – З. С. въз основа на невлязло в сила съдебно решение № 19445 от 29.12.2014 г. за сумата 10 000 лв., представляваща продажна цена на недвижим имот, подробно индивидуализиран в изпълнителното основание; по молба на ищеца от 14.01.2015 г. въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 9/2015 г. по описа на ЧСИ Г. Д.; по изпълнителното дело на 21.01.2015 г. е постъпило запорно съобщение от ЧСИ М. П., с което се налага запор на вземанията на ищеца З. С. до сумата 3378 лв. в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 157/2015 г. с взискател ответникът по настоящото дело – К. С. и се прави искане за превеждане на сумата; по делото е постъпило запорно съобщение и от ЧСИ Д. Д. на 22.01.2015 г., с което се налага запор върху вземанията на ищеца до сумата 12 427.98 лв., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 168/2013 г., с взискател С. Н. К.. От приложените доказателства въззивният съд е констатирал, че с молба от 24.01.2015 г. ответникът К. С. е уведомил съдебния изпълнител, че е заплатил доброволно сумата от 14 072.70 лв., за която е бил осъден с невлязлото в сила осъдително решение по гр. д. № 13100/2014 г. Установил е, че съдебният изпълнител на 06.02.2015 г. е превел изцяло сумата по първия запор в размер на 3378 лв., а по втория частично сумата 10 735.79 лв. От съдържащите се по делото доказателства въззивният съд е констатирал, че на 23.02.2016 г. е издаден обратен изпълнителен лист в полза на К. С. С. срещу З. К. С. за сумата в размер на 15 625,62 лв., събрана въз основа на предварително изпълнение на обезсилено решение на СГС № 19445/29.12.2015 г. по гр. д. № 13100/2014 г.

От правна страна въззвният съд е приел, че съгласно чл. 245, ал. 3 ГПК при допуснато предварително изпълнение на невлязло в сила осъдително решение, постановено от въззивен съд и последващо отхвърляне на иска, на длъжника по изпълнението се издава обратен изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните такси и разноски в изпълнителното производство. Съдът е посочил, че сумата от 15 625,62 лв. е била събрана в рамките на принудителното изпълнение, а след събирането й е било отменено изпълнителното основание, въз основа на което е бил издаден изпълнителният лист. Направил е извод, че щом чрез осъществените запори са били погасени задължения на З. К. С. към трети лица (или към ответника по друго изпълнително дело), то това плащане „облагодетелства“ самия ищец, защото погасява неговите дългове. Пояснил е, че за предявения в производството отрицателен установителен иск е от значение дали с принудителното изпълнение по отмененото решение са погасени задължения на ищеца към други лица за сметка на ответника, а не дали трети лица (други кредитори) са имали или не валидни вземания, доколкото изпълнителното производство е било законосъобразно като водено по редовно издадени изпълнителни основания към момента на извършването на изпълнителните действия. Приел е за правилни мотивите на първоинстанционния съд, като на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях и е възприел изцяло извода, че след издаване на обратния изпълнителен лист е отречено качеството кредитор на ищеца за вземането, което ответникът доброволно е платил, поради което той дължи да го върне. В заключение е приел, че ищецът се явява длъжник на ответника за вземането му по издадения обратен изпълнителен лист и предявеният иск за установяване недължимост на това задължение е неоснователен, както е приел и първостепенният съд.

При тези мотиви на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не следва да се допуска до касационно обжалване атакуваното решение. Поставените от касатора въпроси, по начина, по който са формулирани, не удовлетворяват изискването за наличие на общо основание за допускане на касационния контрол, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, тъй като въпросите са общи и не са обуславящи за решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение. Пред въззивния съд въобще не са стояли за разглеждане въпроси свързани с разпределението в изпълнителното производство, поради което и съдът не е бил длъжен да излага мотиви в този смисъл. Решаващите мотиви на въззивния съд са в смисъл, че след издаване на обратния изпълнителен лист е отречено качеството кредитор на ищеца за вземането, което ответникът доброволно е платил, поради което ищецът дължи да го върне. Ищецът е единствен длъжник на това задължение, доколкото извършените плащания са предприети и завършени законосъобразно в негова полза по време на изпълнителното производство. Направил е извод, че ищецът е длъжник на ответника за вземането му по издадения изпълнителен лист и предявеният от ищеца иск за установяване недължимост на това задължение е неоснователен.

В случая въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, според която обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК се издава на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснато предварително изпълнение на решение, впоследствие отменено и постановено ново решение за отхвърляне на съответната искова претенция. За издаването на обратния изпълнителен лист е от значение дали въз основа на предварителното изпълнение на първоначално постановено осъдително решение са събрани суми или предадени вещи от длъжника, както и дали тези суми или вещи подлежат на възстановяване на длъжника, с оглед последващо отричане на правото по изпълнителното основание, въз основа на което е бил издаден изпълнителен лист. В настоящия случай по принудителното изпълнение, предхождащо издаването на обратния изпълнителен лист са били събрани суми от длъжника К. С.. След последващо отричане на правото по изпълнителното основание, въз основа на което е бил издаден изпълнителния лист, привидният кредитор /ищецът З. С./ не може да запази правата, придобити в материалнонезаконосъобразния изпълнителен процес. Той дължи връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. В този смисъл е и тълкувателно решение № 4/11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ВКС. Постановявайки обжалваното решение, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК.

Настоящият състав намира, че не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Касаторът З. К. С. е изложил доводи за наличие на очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

В случая не е налице очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. трето от ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1138/26.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 14745/2021 г. от Софийски градски съд, Въззивно отделение, II – Д състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.