РЕШЕНИЕ

№ 568

гр. София, 19.12.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Р. Б. Второ наказателно отделение,

в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

при секретаря И. Р. в присъствието на прокурора А. Б. изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно наказателно дело № 590 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е по реда на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК и е образувано по жалба на адвокат З. С. – защитник на подсъдимия Х. П. К. против въззивно решение № 70/12.05.2023 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 221/2022 г.

След постановено второ отменително решение на ВКС, І н. о. (№ 60247/20.05.20122 г. по к. д. № 862/2021 г.) и проведено трето по ред въззивно производство, с атакуваното понастоящем въззивно решение Пловдивският апелативен съд е потвърдил изцяло присъда № 54/05.12.2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик по НОХД № 325/2019 г., както и е осъдил подсъдимия да заплати направените пред тази инстанция съдебни разноски в размер на 227, 76 лв.

С първоинстанционната присъда по НОХД № 325/2019 г., подсъдимият Х. П. К. е бил признат за виновен в това, че в периода от 19.10.2017 г. до 08.11.2017 г., в [населено място] и в [населено място], при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение и е разпространил високорискови наркотични вещества както следва:

- на 19.10.2017 г. в [населено място] е държал с цел разпространение и разпространил на В. Т. амфетамин с нето тегло 2. 46 грама със съдържание на активен компонент 16. 3 тегловни %, на стойност 73. 80 лв.

- на 08.11.2017 г., в [населено място], държал марихуана с нето тегло 2. 087 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 11. 2 тегловни %, на стойност 12. 52 лв.

поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и 5, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, което за изтърпи при първоначален общ режим.

Подсъдимият е бил оправдан по обвинението на 08.11.2017 г. да е държал посоченото количество марихуана с цел разпространение.

На основание чл. 354а, ал. 6 от НК е било постановено унищожаване на вещественото доказателство марихуана с нето тегло 2.087 грама, както и електронна везна, предадени на ЦМУ София с приемопредавателен протокол № 51595/15.12.2017 г.

Подсъдимият е бил осъден да заплати направените по делото разноски – 89 лв. по сметка на ОД-МВР Пазарджик и 225.28 лв. по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.

В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от подсъдимия лично и от защитника му, се изтъкват мотивирани съображения за присъствие на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия за деянието на 19.10.2017 г. поради неустановеност на предмета на престъплението, а относно деянието на 08.11.2017 г. се претендира преквалифицирането му по чл. 354а, ал. 5 от НК и прекратяване на наказателното производство поради изтичане (на 08.05.2022 г.) на абсолютната давност за наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5, вр. чл. 81, ал. 3 от НК.

В лична защита подсъдимият моли да се отчете, че са изтекли шест години, през което време той има малко дете на две години и работи.

Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

В последната си дума подсъдимият моли за обективност.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 и съобразно правомощията си по чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е основателна.

В касационната жалба доводите за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК са били мотивирани с допуснати процесуални нарушения, свързани с допустимостта, проверката и оценката на доказателствените източници, касаещи деянието на 19.10.2017 г., както и неспазване на дадени от ВКС указания във връзка с отстраняването им. С особено значение се открояват възраженията, относими към установяването на предмета на престъплението.

Относно деянието на 19.10.2017 г. ВКС намира, че в голямата им част фактите по делото не са спорни, а и те са били изведени на базата на задълбочен анализ и съпоставка на допустимите за съдебна оценка гласни доказателствени средства (показанията на св. Т., св. З. и обясненията на подсъдимия К.), както и резултати от приложени СРС (подслушани разговори между св. Т., св. З. и подсъдимия К.). Въз основа на тях правилно е прието за установено, че на посочената дата св. Т. се свързал по телефона с К. и поискал да закупи амфетамин за около 60 лв., но подсъдимият нямал и затова се обадил на св. З., който се съгласил да го донесе в [населено място], където живеел подсъдимия. З. пристигнал с автомобил в [населено място] и му предал поръчания амфетамин, а К. му заплатил сумата от 60 лв. Срещата била осъществена на пресечка близо до дома на подсъдимия, като след това К. предал амфетамина на св. Т.. Той употребил част от количеството и си тръгнал, като бил задържан от полицейски служители, на които предал доброволно остатъка от веществото.

По този повод било образувано ДП № 343/2017 г. на РУ – Панагюрище, приключило със споразумение, одобрено с определение от 21.09.2018 г. от Панагюрския районен съд по НОХД № 247/2018, съобразно което Т. се признал за виновен на 19.10.2017 г. да е държал наркотичното вещество амфетамин с нето тегло 2, 46 гр., със съдържание на активния компонент 16, 3 тегловни %, на стойност 73,80 лв. – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

Във връзка с поведението на З. и К. на същата дата - 19.10.2017 г., е било образувано ДП № 224/2017 г. на РУ – Пазарджик (на 20.10.2017 г.). С постановление от 12.02.2018 г. на прокурор от ПЗоП към него е било обединено и ДП № 237/2017 г., касаещо деяние на К. на 08.11.2017 г., като в рамките на обединеното производство е разследвана и друга дейност на З.. На 30.07.2018 г. е бил внесен обвинителен акт срещу двамата, като е било образувано НОХД № 545/2018 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

В разпоредителното заседание на 14.09.2018 г. е било представено споразумение между прокурора и защитата на подсъдимия З. и съдът е дал възможност друг съдебен състав да се произнесе по него. Поради това е било образувано ново НОХД № 667/2019 г., като с протоколно определение от 02.10.2018 г. съдът е одобрил споразумението, според което подсъдимият З. се е признал за виновен да е държал с цел разпространение и да разпространил на К. амфетамин с нето тегло 2, 46 гр., със съдържание на активния компонент 16, 3 тегловни %, на стойност 73, 80 лв.

Съдебното производство по НОХД № 545/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд е продължило да се води единствено спрямо подсъдимия К.. Постановената по него присъда е била отменена с решение № 83/07.05.2019 г. на Пловдивския апелативен съд по ВНОХД № 103/2019 г. и делото е било върнато за ново разглеждане на пъроинстанционния съд поради незаконен състав.

След връщането, пред Пазарджишкия окръжен съд е било образувано НОХД № 325/2019 г., по което е била постановена присъда № 54/05.12.2019 г., във връзка с която са проведени общо три въззивни производства (с постановени актове, отменени от ВКС два пъти), по последното от които е постановеното въззивно решение № 70/12.05.2023 г. на Пловдивския апелативен съд по ВНОХД № 221/2022 г, явяващо се предмет на третата по ред касационна проверка.

В хода на производството по НОХД № 545/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд и конкретно относно деянието на 19.10.2017 г. като свидетели са били разпитвани В. Т. и Т. З., по отношение на които наказателното производство е било прекратено след одобряване на споменатите по-горе споразумения с прокуратурата. Тези свидетели, както и св. Г. Л., са били преразпитани в последното въззивно производство, като апелативният съд подробно е обсъждал показанията им, съпоставял е същите с дадените пред първата инстанция и по този повод е проверил тяхната достоверност по надлежен процесуален начин. Изложил е конкретни съображения поради какви причини не се доверява на еволюцията в показанията им за това, че веществото амфетамин, (което Т. е поръчал, а подсъдимият К. му е предоставил след донасянето му от св. З.) е било частично употребено и заплатено от св. Л. и К.. По този въпрос анализът е пълен и не дава основание за възприемането на по-различни фактически заключения от направените във въззивния акт.

Коректно са обсъдени и обясненията на подсъдимия К. (единствено дадените пред апелативния съд), като от обхвата на съдебните преценки са били изключени тези от ДП пред съдия (разпит, проведен по друго обвинение, без участие на защитник и без на К. да са били разяснени правата му, вкл. да не се самоинкриминира). По този начин са изпълнени указанията на ВКС, дадени още в първото му отменителното му решение във връзка с констатирани съществени процесуални нарушения.

Изложеното дотук е предназначено да информира не само относно историята на съдебното производство срещу подсъдимия К., както и правилността на част от направените в последния въззивен акт фактически изводи, но и да открои по недвусмислен начин съществени особености относно предмета на престъплението по настоящото дело. Първата е, че в гласните доказателствени средства действително се говори за амфетамин, който св. Т. е поръчал на подсъдимия и такъв му е предоставен след донасянето му от св. З. в [населено място], както и че след като употребил известна част от него, св. Т. си тръгнал, бил задържан от полицията и предал доброволно тази част. Само на базата на гласни доказателства за вида наркотик обаче е невъзможно да се постигне осъждане, като е нужна сигурна и убедителна информация, която да потвърждава това, както и неговото количествено и качествено съдържание. Провеждането на експертно химическо изследване е неизбежен етап от доказването на престъплението, каквото становище е изразил и въззивният съд в мотивите си. Експертно изследване на наркотика, предмет на настоящото обвинение срещу К., обаче не е извършвано поради неговата липса, като е направен опит съществуването му да бъде установено по друг път и именно по този повод се проявява втората особеност по делото – доколко това е възможно въз основа на допустими доказателствени средства и експертни изследвания.

Всъщност, единственото физическо изследване на веществото, което се твърди да е държал св. Т. при задържането му на 19.10.2017 г., е било проведено по ДП № 343/2017 г. на РУ – Панагюрище - ФХЕ по протокол № 18/НАР-537/12.06.2018 г., където са отразени данни за нето тегло 2, 46 гр. със съдържание на активен компонент 16, 3 тегловни процента амфетамин. В посоченото дело се съдържат протокол за доброволното му предаване, както и протокол за оглед на веществено доказателство - с вписване, че е предадено найлоново топче с тегло 2, 39 гр. с опаковката и 1, 76 гр. без опаковката. Св. Т. е сключил споразумение с прокурора и е бил признат за виновен да е държал 2, 46 гр. със съдържание на активен компонент 16, 3 тегловни процента амфетамин, на стойност 73,80 лв. Безспорно установено е по настоящото производство, че след споразумението веществото е било унищожено – на 26.10.2018 г. (вж. л. 68 от НОХД № 9/20121 г. на Пловдивския апелативен съд). Съответно, по делото на Т. не е провеждан стандартен съдебен процес, поради което не е проверявано несъответствието в грамажа и начина на установяване на процентното съдържание на наркотика. По същия начин, поради сключването на споразумение и одобряването му по отношение на св. З., този въпрос не е обсъждан. Поставен е обаче в производството срещу подсъдимия К., когато защитата му за първи път е имала възможност да оспори доколко е налице от една страна сигурност относно идентичността между предаденото от Т. вещество и изследваното, както и от друга, доколко е възможно изобщо да се проведе изследване по настоящото дело при липсата на веществото поради унищожаването му.

В двете отменителни решения на ВКС и във връзка с направени от защитата възражения този въпрос е разгледан на плоскостта на процесуални нарушения, свързани с допустимостта на използваните доказателствени материали, гарантиращи валидността на отговорите по тези въпроси.

Още с първото отменително решение на ВКС (№ 178/06.01.2020 г. по н. д. № 795/2020 г.) е констатирано, че материали от ДП № 343/2017 г. (делото срещу Т.) не са обединявани с производството по настоящото дело (срещу К., водено първоначално и срещу З.), като няма отговор „защо (съдът) приема за възможно материали от едно наказателно производство, вкл. протоколи за следствени действия и веществени доказателства, да могат да бъдат ползвани в рамките на друго наказателно производство, без за това да е бил спазен логичния ред, изискващ обединяване на наказателните производства“. Указал е при новото разглеждане „да се отговори задължително на направените възражения относно процесуалната стойност на използваните доказателствени средства способи относно вещественото доказателство по пункт първи от обвинението…“

С второто отменително рещение на ВКС (№ 60247/20.05.2022 г. по н. д. № 862/20121 г.) е констатирано неизпълнение на тези указания и допълнителни процесуални нарушения, свързани с липсата на убедителни отговори по възраженията на защитата „за отсъствието въобще на предмета на престъплението, предвид отсъствието и на допустими доказателствени източници, които да го изясняват като количество, вид и качествено съдържание“, като конкретно това се отнася до това, че „протоколът за доброволно предаване от св. В. Т. на бялото прахообразно вещество е в копие, а не в оригинал, че е извършено по друго ДП № 310-ЗМ-343 по описа за 2017 г. и на РПУ – Панагюрище) и че същото не е било обединено с настоящото наказателно производство“. ВКС не е приел аргументацията за допустимост изготвената в първоинстанционното производство химическа експертиза по писмени данни да препотвърждава заключението на химическата експертиза по ДП № 343/2017 г., доколкото „допустимостта на подобно изследване е предпоставена от формалното изискване предходната информация (която всъщност е предмет на препотвърждаване от новата експертиза по писмени данни) да е законосъобразно приобщена (чрез някои от способите за събиране на доказателства)“, като е направена препратка към решение на ВКС по н. д. № 690/2006 г., на 3 н. о. Намерил е още, че въззивният съд не е представил задълбочен отговор по оплакването „за отсъствие на качествени признаци на назначената от съда химическа експертиза по писмени данни, така че тя да бъде не само обозначена, но и действително да бъде дефинирана като експертно проучване – неизвършването на собствен научен анализ в областта на химията и липсата на собствени наблюдения и използвани методи в научното изследване, предпоставящи и даването на обосновано научно защитено и компетентно становище по поставените въпроси“. По достатъчно ясен начин ВКС е приел, че „По-важното е, че приобщената и ползваната за основа на осъдителните изводи химическа експертиза по писмени материали на практика е „препотвърдила“ заключението на експертиза, изготвена по друго наказателно производство, което не е било обединено с настоящото и следователно, заключението й условно може да се дефинира като такова с производен характер“. Указано е на въззивния съд да проведе „ясно проследяване законсоъбразното приобщаване на материали по делото, касаещи предмета на престъплението на 19.10.2017 г., които са били събрани по различно наказателно производство и съответно – доколко е допустимо те да са единствено обосноваващи експертното становище, което е кредитирано от инстанциите по фактите“.

При настоящото трето по ред касационно разглеждане, ВКС намира, че посочените указания не са изпълнени, като въззивният съд е направил несполучлив опит да ги заобиколи и по същество да избегне задълбочен отговор на въпроса за допустимостта на доказателствените средства и експертни изследвания, които имат потенциала да обосноват изводите за вида, количественото и качественото съдържание на предмета на престъплението.

Съвсем ясно е, че данните за наркотичното вещество, предадено доброволно от св. Т., което впоследствие е било експертно изследвано, са се съдържали в ДП № 343/2017 г. по описа на РУ – Панагюрище – това са протокола за доброволно предаване и за оглед на веществено доказателство. Тези материали не са обединявани с настоящото производство въобще, а след споразумението с Т., веществото е било унищожено. Въззивният съд е счел, че след като е приложил към настоящото дело онова, по което е водено разследването срещу Т. и съдебното производство по одобряване на споразумението (НОХД № 247/2018 г. на Панагюрския районен съд), то с това се осъществява приобщаване на материалите от тях, които могат да се ценят като „писмени данни“.

Такъв процесуален механизъм няма предвиден в НПК. Ако прокурорът е искал да разчита на доказателствени материали, събрани в производство, различно от настоящото, вкл. такива удостоверяващи надлежно оглеждане и проверка на веществени обекти, в случая наркотично вещество и опаковка, то е следвало да използва процесуалната възможност по чл. 217 от НПК за обединяване на дела, което очевидно не е сторено. Поради това не е могъл да настъпи и ефекта за запазване на процесуалната стойност на извършените действия по разследването и другите процесуални действия, за които са съставяни протоколи. Отделно от това, чрез такова валидно приобщаване на доказателствени средства и материали от другото производство, би се постигнала и разумна възможност на защитата за запознаване с тях и формиране на линия на защита, което при настоящото положение е без реално покритие. Поради това приложеният по делото на Т. протокол за оглед на ВД, който е имал предназначението да инкорпорира вещественото доказателство като годно събрано и документирано, а поради това и допустимо за експертно изследване, не би могъл да се ползва в настоящото производство срещу К..

По отношение на протокола за доброволно предаване от св. Т. отговорът поначало не би могъл да бъде по-различен. Но дори да е възможно същият да се отчита като писмен документ тип разписка („...и други документи…“ според текста на чл. 127, ал. 1 от НПК), при това под условие, тъй като съдържа данни за мерене и първоначално тестване на веществото, което той очевидно не е извършвал, то същият само информира за предаване и приемане на вещество, което е с различен грамаж с опаковката (2, 39 гр.) и без нея (1, 76 гр.) и съществено се различава от количеството, за което е осъден подсъдимия К. (2, 46 гр.). Още по-малко от съдържанието на протокола за доброволно предаване е възможно извеждане на данни за качественото му съдържание в тегловни единици на вида наркотик амфетамин.

Съответно, при липсата на веществото поради неговото унищожаване, (като няма данни да са изземвани и пазени представителни проби съгласно чл. 111, ал. 5 от НПК), невъзможността да се ползва протокола за оглед на веществено доказателство от ДП № 343/2017 г.(което не е обединявано с настоящото), както и противоречивата първоначална информация относно количеството по протокола за доброволното му предаване, е нереалистично да се очаква експертиза по писмени данни и допълнителната такава, назначена от въззивния съд, да препотвърждава изводи за количествените и качествените характеристики на наркотичното вещество, за което свидетелите са съобщавали, че е било амфетамин. Следвайки линията на разсъждения на предходния състав на ВКС, няма как да се счита за допустимо експертно химическо изследване, когато предходната информация (която всъщност е предмет на препотвърждаване от новата експертиза по писмени данни) не е била законосъобразно приобщена (чрез някои от способите за събиране на доказателства).

Всъщност, новата експертиза по писмени данни, вкл. относно допълнително поставените от въззивния съд задачи, не е била в състояние да препотвърди каквато и да е начална информация, която да е била легитимно приобщена. Вещото лице И. А. – Х. не би могла да прави собствено научно изследване на вещество, което го няма, а индикациите за неготовото съществуване да извежда от експертизата, изготвена от друго вещо лице по различно дело, материалите от които не са били надлежно присъединени. Освен това, нито проверката на лабораторният дневник, нито тази на хроматограмите, изискани и приложени по делото от въззивния съд, не предоставят информация за количествените и качествените характеристики на веществото, предмет на обвинението по настоящото дело. При подробния разпит на експерта в с. з на 31.03.2023 г. е пояснено, че изводите за количеството на изследваното вещество са направени на база записванията в дневника и в софтуера, въведени от предишното вещо лице, а процентното съдържание на амфетамин не може да се определи от хроматограмите – независимо, че такова съдържание се изписва на компютъра, но пък не може да се разпечати и представи, за да може да бъде проверено.

Поради изложените дотук съображения ВКС намира, че по настоящото дело предметът на престъпление не може да бъде установен с допустими доказателствени средства, които да служат като база за експертно проучване и проверка, поради което и подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за деянието на 19.10.2017 г., в какъвто аспект е искането на защитата Съответно, следва да бъде отменено и приложението на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като същото е било включено в обхвата на твърдяната продължавана престъпна дейност, квалифицирана по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и 5 от НК.

Относно извършването на деянието на 08.11.2017 г. в [населено място], фактологията е изяснена въз основа на непротиворечива доказателствена съвкупност, подробно анализирана от въззивния съд. В тази връзка правилно е било прието, че на посочената дата подсъдимият К. е държал наркотичното вещество марихуана, преди да го изхвърли в близост до автомобила (с който се возел заедно със свои приятели), което сторил след като бил спрян за проверка от полицейските органи. При направения оглед наркотикът е бил намерен и иззет, а експертното химическо изследване (по протокол № 158/04.12.2017 г.) показало, че представлява марихуана с нетно тегло 2, 087 гр. с активен компонент тетрахидроканабинол 11, 2 тегловни процента, а стойността му е 12, 52 лв.

При посочените факти ВКС намира, че деянието, извършено на 08.11.2017 г. е поначало съставомерно по текста на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, доколкото е било безспорно установено, че подсъдимият е държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество. Случаят обаче е очевидно маловажен, като са налице всички предпоставки за преквалифициране на деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК. Държаното количество марихуана е минимално и с твърде ниска стойност, като по същество липсват каквито и да са вредни последици. Подсъдимият, макар и осъждан, е с относително положителни характеристични данни, трудово и семейно ангажиран, а продължителността на наказателното производство за това деяние (обусловена от неудачите във връзка с първото, за което беше оправдан) се явява неразумен и несъвместим с понасянето на интензивна наказателна репресия. Затова ВКС намери, че са налице условията за преквалифицирането му по по-леко наказуемия състав по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.

Основателно се явява и искането на защитата да прекратяване на наказателното производство по това обвинение. Предвиденото по този текст наказание е до 1000 лв. глоба, като давността за наказателно преследване съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е 3 години, а абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК настъпва с изтичането на 4 години и 6 месеца и този срок е изтекъл на 08.05.2022 г.

Поради оправдаването на подсъдимия за първото от деянията, обхванати според обвинението от чл. 26, ал. 1 от НК, се налага ревизия и на въззивното решение в частта относно разноските. Такива се дължат само по повод деянието на 08.11.2017 г. Поради това дължимият размер на разноските следва да бъде редуциран до сумата от 119 лв. платими по сметката на ОД МВР – Пазарджик (89 лв. за изготвянето на ДП на ФХЕ по протокол № 158/04.12.2017 г. и 30 лв. за явяване на вещото лице Б. в с. з. на 24.10.2019 г. по НОХД № 325/2019 г.). Във връзка с явяването на същото вещо лице по негова сметка е разпоредено заплащане на 8 лв. пътни и 10 лв. дневни, но по делото не се открива документи за направен такъв превод, поради което и ВКС не ги присъжда.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 5, изр. 2, вр. чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 1, т. 2 и т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ въззивно решение № 70/12.05.2023 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 221/2022 г. като

ОПРАВДАВА подсъдимия Х. П. К. по обвинението по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и 5 от НК – за деянието на 19.10.2017 г., да е държал с цел разпространение и да е разпространил на В. Т. високорисково наркотично вещество амфетамин с нето тегло 2. 46 грама със съдържание на активен компонент 16. 3 тегловни %, на стойност 73. 80 лв. И ОТМЕНЯ приложението на чл. 26, ал. 1 от НК.

ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието, извършено на 08.11.2017 г., по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство за същото поради изтичане (на 08.05.2022 г.) на абсолютната давност за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

ИЗМЕНЯ въззивното решение в частта относно разноските, като ОСЪЖДА подсъдимия да заплати само сумата от 119 лв. по сметка на ОД МВР – гр. Пазарджик, (касаеща деянието на 08.11.2017 г.), като останалите направени разноски остават за сметка на държавата.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение в останалата му потвърдителна част относно приложението на чл. 354а, ал. 6 от НК.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: