ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№6032
гр. София, 23.12.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 08.12.2025г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
БОРИС Д. ИЛИЕВ
разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №3868 по описа на съда за 2025г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „КешЛинк” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника му по делото адв. Я. М., против Решение №2535 от 24.04.2025г. по в. гр. д. №3484/2024г. по описа на Софийския градски съд, в частта му, с която след отмяна на Решение № 16310/29.08.2024г. по гр. д. № 11708 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 164-ти състав, е признато за незаконно и отменено на основание на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на А. Х. К.- С., ЕГН [ЕГН], извършено със Заповед № 1/10.01.2024г. на управителя на „КешЛинк” ЕООД, ЕИК[ЕИК]; възстановена е на основание на чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ А. Х. К.-С., ЕГН [ЕГН], на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър, акаунт: продажби/ информационни и комуникационни технологии/“ при „КешЛинк” ЕООД, ЕИК[ЕИК] и е осъдено „КешЛинк” ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на А. Х. К.-С., ЕГН [ЕГН], на основание на чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ сумата от 25469,64лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба- 01.03.2024г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 11.01.2024г. до 11.07.2024г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение - касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхъврлени. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна по нея А. Х. К.-С., ЕГН [ЕГН].
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните са подписали на 12.12.2023г. валиден писмен трудов договор, съгласно който ответното дружество „КешЛинк” ЕООД е възложило на ищцата да изпълнява от разстояние длъжността „мениджър, акаунт продажби/информационни и комуникационни технологии” при следните уговорки- основно месечно възнаграждение от 4245лв., платимо до 30-то число на следващия месец; работното място е домът на служителя; срокът е за неопределено време; постъпване на работа - на 13.12.2023г.; платен годишен отпуск- 20 работни дни; допълнителен платен годишен отпуск от 7 дни; работното време е 5 работни дни в седмица и 8- часов работен ден, като служителят сам организира работното време, така че да работи във времето, в което работодателя и търговските му партньори са в комуникационна връзка; срок на предизвестие за прекратяване на договора- 30 дни. За да направи този извод, въпреки липсата на представен по делото подписан от страните трудов договор, съдът се е позовал на съвпадащите твърдения на страните; на показанията на св. Й. С.; на обстоятелството, че ищцата е започнала да престира труд на 13.12.2023г., както и на установеното по делото извънпроцесуално поведение на ответното дружестно - същото е подало уведомление до НАП за сключен трудов договор с ищцата, заплащало е на ищцата трудово възнаграждение за периода до 11.01.2024г. съобразно постигнатото между страните съгласие, оформило е трудовата й книжка съобразно съществувало трудово правоотношение от 12.12.2023г. до 11.01.2024г.; прекратило е правоотношението със заповед на основание на Кодекса на труда; а в уволнителната заповед е признало вземане на ищцата за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по КТ и е платило такова. Съдът е приел, че по делото не е установено по несъмнен начин недобросъвестно поведение на ищцата при сключване на договора, доказателствената тежест за което носи ответника, а от посоченото извънпроцесуално поведение на ответника се налага изводът, че ищцата е действала добросъвестно при сключването му, поради което даже и при извод за липсата на сключен трудов договор отношенията между страните следва да се уреждат по правилата на трудово правоотношение. Подробно са били обсъдени и анализирани показанията на св. С., от които се установява, че ищцата е подписала два екземпляра на трудов договор, които е изпратила на работодателя заедно с трудовата книжка и с копие на дипломата си. Тези показания съдът е приел, че следва да кредитира въпреки обстоятелството, че свидетелят е съпруг на ищцата, тъй като са логични и последователни, отразяват личните впечатления на свидетеля и не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства, а се подкрепят от тях. Свидетелят е посочил, че през декември ищцата получила трудовия договор, подписан от работодателя в два екземпляра, че в разговор преди това с Н. Ч., който бил прекия й ръководител, уговорили условията и той й указал, че следва да върне подписани договорите, трудовата книжка и копие от дипломата, че след края на работното време свидетелят придружил ищцата до куриер „С.” и я видял как поставя двата екземпляра на договора и другите документи в плик и ги изпраща, че прекратяването на договора и оформената трудова книжка, както и екземпляр от трудов договор с клауза за изпитване, но без подпис на ищцата получили през януари. Приетите товарителници подкрепят тези показания, защото установяват, че 13.12.2023г. в 17:33ч. /след края на работното време/ ищцата е изпратила писмо с документи до Н. Ч. на адрес в [населено място], ул. Р.” № 41, а на 23.01.2024г. до ищцата е изпратено писмо от ответника с отбелязване на името му – „КешЛинк”ЕООД и името на Н.Ч. от адрес в [населено място]. Тези записвания според съда напълно съответстват на показанията на свидетеля, поради което и последните следва да се кредитират. Не е установено по делото в този период страните да си разменяли други писма, нито ищцата да е изпращала други документи на Н. Ч., поради което показанията на свидетеля и в частта за съдържанието на тези писма следва да се кредитират. Съдът е приел за установено, че Н. Ч. е бил лицето, с което ищцата е комуникирала по време на правоотношението си с ответника, като той е бил неин пряк ръководител, въпреки че от приетата справка от НАП се установява, че за процесния период Н. Ч. не е работел при ответника по трудов договор. Приетите по делото товарителници установяват, че до него ищцата е изпращала документи на 13.12.2023г., както и че той от името на ответника й е изпращал документи на 23.01.2024г. Не е установено ответникът по друг начин да е върнал оформената трудова книжка на ищцата с посочване на начало и край на трудовото правоотношение между страните, поради което съдът е приел за установено, че тези документи са били в държане на Н. Ч. и той от името на работодателя й ги е върнал. В тази връзка е съобразено и обстоятелството, че от платежните документи за платено от името на ответното дружество възнаграждение за адвокат по делото-както по делото пред СРС, така и по делото пред СГС, е видно, че Н. Ч. е платец на възнаграждението. На следващо място е отчетено и съдържанието на представената по делото от ответника оферта, която твърди, че е била неговото предложение до ищцата за сключването на трудовия договор, в която е посочено, че Н. Ч. е прекият й ръководител. Така събраните доказателства по делото, обсъдени в съвкупност, според съда обосновават извод, че Н. Ч. е бил лицето, с което ищцата е комуникирала по време на правоотношението си с ответника, като той е бил неин пряк ръководител, в какъвто смисъл са и показанията на св. С.. Св. С. е посочил, че от септември 2023г. до януари 2024г. той и ищцата работели от дома си в една и съща стая, че провежданите разговори от ищцата във връзка с работата й чувал, че когато ищцата получила трудовия договор той бил подписан от работодателя и по молба на ищцата свидетелят го прочел, като в него нямало клауза за изпитване, и ищцата го подписала. Отчитайки обстоятелството, че ответникът признава, че е изпратил на ищцата подписан от работодателя договор, съдът е приел, че следва да кредитира показанията на св. С. и в частта им за съдържанието на договора. Посочил е, че действително свидетелят е заинтересован от изхода на делото, но в същото време житейски оправдано е да се приеме, че най-близките на ищцата са се запознали със съдържанието на договора, а и показанията му не са опровергани. Действително показанията на свидетеля в частта за начина по който са получавани книжата - дали по Т., по куриер или по друг начин, не са категорични, което е обяснимо, защото само по себе си това обстоятелство не е съществено и е оправдано свидетелят да не му е обърнал внимание. В останалата им част, включително и за фирмите, за които ищцата е работила преди възникване на правоотношението с ответника, за съдържанието на договора и мотивацията да се сключи трудов договор без клауза за изпитване, на което специално обърнал внимание, показанията на този свидетел са последователни и категорични. Свидетелят е посочил, че през септември 2023г. ищцата е работила по трудов договор с „Имърчан пей”, след това за около месец и половина е работела по граждански договор с фирма на Н. Ч. и след това е възникнало правоотношението между страните по трудов договор без клауза за изпитване, за което били особено доволни поради плановете им за изграждане на семейство. Съдът е посочил, че показанията на свидетеля се подкрепят и от обективните данни - приетите по делото товарителници сочат тегло и съдържание на двете пратки, съгласно които изпратеното от ищцата писмо на 13.12.2023г. е било по-тежко от полученото от нея през януари 2024г., което съответства на показанията на свидетеля С., че ищцата е изпратила повече документи на ответника от тези, които са й върнати - изпратила е трудова книжка, копие от диплома и двата екземпляра на трудовия договор, а след това й била върната трудовата книжка и екземпляр от трудов договор. С оглед гореизложеното съдът е приел за установено, че на 13.12.2023г. ищцата е върнала на ищеца подписан от нея трудов договор, който преди това е бил подписан и от работодателя. При така възприетото непредставянето на този договор от ответника, въпреки че е бил задължен за това от съда /договорът е част от трудовото досие на ищцата/, следва да се цени по реда на чл. 161 от ГПК и за установени следва да се приемат обстоятелствата, че ищцата е подписала трудовия договор и на 13.12.2023г. го е върнала подписан на ответника, като в този договор е имало съдържание идентично с това на представения по делото подписан от ответника трудов договор, но без клауза за изпитване.
Съдът е приел, че в тежест на ответника е било да установи по делото, че в сключения между страните договор е имало валидно уговорена клауза за срок за изпитване в полза на работодателя от два месеца, но доказателства за това не са били ангажирани. Представеният от ответника по делото писмен трудов договор не може да бъде кредитиран, тъй като не съдържа подпис на работника, а по делото е установено, че работникът е подписал трудовия договор, от което следва, че приетият документ не е договорът, който е подписан между страните. Събраните и обсъдени гласни доказателства установяват, че в подписания от ищеца трудов договор, който е бил подписан преди това от работодателя, клауза за срок за изпитване не е съществувала. Приетите по делото оферта и отговор на същата не може да се приеме, че касаят процесните отношения, тъй като не сочат за автор или адресат ответното дружество /,логото „Н.” не е установено да е свързано с ответника/. По изложените съображения съдът е приел, че процесното уволнение, извършено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, е незаконно и иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен.
Доколкото в случая уволнението на ищцата е незаконно, а трудовото правоотношение е за неопределен срок, то за основателен е приет и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяването й на длъжността, заемана преди уволнението. е основателен. Тъй като по делото е било установено, че за периода от 6 месеца след уволнението ищцата не е работила по трудово правоотношение, то за основателна е приета и претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за заплащане на обезщетение на основание на чл. 225, ал. 1 от КТ за целия горепосочен период в размер на 25 469,64лв. съобразно заключението на приетата счетоводната експертиза. При определянето на размера му съдът е съобразил обстоятелството, че ищцата не е имала пълен отработен месец при ответника, поради което приложима е както разпоредбата на чл. 228 от КТ, така и тази на чл. 19 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /Наредбата/, съгласно която в хипотеза на липса на пълен отработен месец от работника, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като излага доводи че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:
1.Какви са правните последици при неспазване на законоустановената писмена форма при сключване на трудов договор по реда на Кодекса на труда, когато липсват подписите на работодателя и служителя? Какви са правните последици, ако за такъв договор бъде подадено уведомление по реда на Наредба № 5 от 2002г. във връзка с чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда до НАП?
2. Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява съдържанието на правни сделки, за които законът изисква писмена форма, какъвто е трудовият договор?
3. Допустимо ли е съдът да събира доказателства чрез свидетелски показания по реда на чл. 165, ал. 1 от ГПК, когато страната обективно знае при кого и къде се намира документът, чието съдържание се опитва да се докаже със свидетелските показания, въпреки че с недобросъвестното си поведение и проявена небрежност самата страна е довела до невъзможност за представяне на самия документ по делото? Как следва да процедира съдът при прилагането на чл. 165, ал. 1 от ГПК при наличието на такива данни по делото?
Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
В случая по първия въпрос от изложението, отнасящ се до правните последици от липсата на сключен писмен трудов договор и от подаването на уведомление за такъв до НАП съгласно чл. 62, ал. 5 от КТ, не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като същият няма обуславящо значение за изхода на спора. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е приел, че между страните е бил сключен писмен трудов договор.
Вторият въпрос е свързан с допустимостта на свидетелските показания за установяване наличието на писмен трудов договор, а третият е формулиран некоректно с оглед поддържаните от страната доводи и съдържа твърдения, каквито въззивният съд не е установявал, но следва да се приеме, че се отнася до допустимостта на свидетелските показания в хипотезата на чл. 165, ал. 1 от ГПК, когато работникът не разполага с екземпляр от сключения трудов договор. С оглед решаващите мотиви на решението, така уточнени, въпросите са от значение за изхода на спора, поради което отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Същите обаче не са били разрешени от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, поради което по отношение на тях не е налице допълнителния селективен критерий по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Във формираната практика на ВКС /Решение №943 от 22.02.2010г. по гр. д. № 4902/2008г., II г. о.; Решение № 467 от 31.01.2014 г. по гр. д. № 2392/2013 г., IV г. о.; Решение № 92 от 16.06.2020 г. по гр. д. № 421/2020 г., IV г. о.; Решение № 237 от 14.01.2020г. по гр. д. № 695/2019г., III г. о.; Решение № 190 отт 25.01.2021 г. по гр. д. № 4079/2019 г. IV г. о.; Решение № 206 от 17.07.2012г. по гр. д. № 824/2011г. , IV г. о.;и др., вкл. цитираното в изложението Решение №65 от 06.12.2018г. по гр. д.№181/2018г., III г. о./ обобщено се приема следното:
Когато ищецът твърди, че трудовият договор е бил сключен в писмена форма, но екземпляр от договора не му е бил предоставен от работодателя или съставеният документ е бил изгубен или унищожен, то твърдението е за валидно възникнало правоотношение, което не може да бъде доказано с удостоверяващия го документ поради последващата му липса, изгубване или унищожаване. В случаите, когато липсата, изгубването или унищожаването на документа не е по вина на работника, за установяване на съществуването му са допустими всички доказателствени средства, тъй като в противен случай действалата добросъвестно страна би била лишена от правата й по трудовия договор. Допустими за доказване на съществуването му са свидетелски показания, признания на работодателя, съдържащи се в други документи или други доказателства, установяващи съдържанието на съществувалия документ. Невъзможността да се представи документа в хипотезата на чл. 165, ал. 1 от ГПК не трябва да е настъпила поради умишлено действие на страната. Изгубването или унищожаването на документа поради небрежност на страната, вкл. груба такава, не я лишава от правото да установи съществуването му със свидетелски показания - да установи със свидетелски показания съдържанието на документа чрез възпроизвеждането му от свидетеля, което при диспозитивния документ включва и установяване на спорното волеизявление.
В случая обжалваното въззивно решение напълно съответства на така установената съдебна практика. Ищцата е изложила твърдения за сключен с ответника писмен трудов договор в два екземпляра, които след подписването им е изпратила по куриер на ответника чрез лицето, от което ги е получила от негово име - Н. Ч.. С оглед така изложените твърдения и при положение, че по делото не се установява невъзможността за представянето на трудовия договор да се дължи на умишлено действие или недобросъвестност на ищцата, съдът е приел за допустими свидетелските показания за установяване на съществуването и съдържанието му.
По така изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №2535 от 24.04.2025г. по в. гр. д. №3484/2024г. по описа на Софийския градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.