ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6037/29.12.2025 г.Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3477 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1235/04.03.2025 г. по гр. д. № 12410/2025 г., с което Софийски градски съд, изменяйки решение № 20098523/26.07.2023 г. по гр. д. № 12410/2023 г. на Софийския районен съд, е осъдил „Рекон – Р“ ЕООД със седалище [населено място] да заплати на С. С. С. на основание чл. 200 КТ 18 000.00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука от 21.10.2019 г., ведно със законните лихви от 21.10.2019 г., отхвърлил е иска до пълния предявен размер за 20 000.00 лв. и е определил отговорността за разноските по делото.

Решението се обжалва от „Рекон – Р“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси – първите два материалноправни, а третият процесуалноправен: 1. Критерият за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, който съгласно чл. 212 КТ се прилага за обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, изисква ли при сходство в случаите съдът да определи близки размери на обезщетенията по чл. 200 КТ? 2. След като установи, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност, длъжен ли е съдът да намали отговорността на работодателя като отчете конкретния принос на пострадалото лице за вредоносния резултат? и 3. При прилагането на чл. 200, ал. 3 КТ как се разпределя доказателствената тежест между страните по спора по чл. 200 КТ и може ли да се приеме, че искането за намаляване на обезщетението работодателят е следвало да направи в срока по чл. 131 ГПК, когато до изтичането му той не е знаел...