ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6050

гр. София, 31.12.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х.

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 3528 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото В. Р. Г., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. В. Р. срещу решение № 95/25.06.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 131/2025 г. на Кърджалийския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 145/04.04.2025 г., постановено по гр. дело № 81/2025 г. на Кърджалийския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу Театрално-музикален център (ТМЦ) – Кърджали, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконосъобразно и отмяна на уволнението на касатора, извършено със заповед № 10/15.01.2025 г. на директора на ответния ТМЦ, на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, считано от 15.01.2025 г.; за възстановяване на жалбоподателя на заеманата преди уволнението длъжност „координатор“ при ответния ТМЦ и за осъждане на последния да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа за шест месеца, ведно със законната лихва; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските за първоинстанционното и въззивното производство по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушения на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, на жалбоподателя-ищец Г., също чрез адв. Р., като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните материалноправни въпроси: 1) може ли по висящо съдебно производство за законосъобразност на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ съдът да разреши спора дали има подходяща длъжност за заемане от работника или служителя, или този спор, преди прекратяване на трудовото правоотношение, трябва да бъде разрешен от здравния орган по реда на чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване (НТ); и 2) дали работодателят следва да се ограничи само до свободните бройки, предвидени за трудоустроени лица в списъка по чл. 315, ал. 1 от КТ, и не следва ли да предложи на конкретния работник/служител подходящо работно място от свободните длъжности по общото му трудово разписание. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези въпроси били решени от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: първият въпрос – в противоречие с решение № 93/26.06.2020 г. по гр. д. № 3772/2019 г. на IІІ-то гр. отд. и цитираното в него решение № 188/23.01.2018 г. по гр. д. № 793/2017 г. на IІІ-то гр. отд., а вторият въпрос въпрос – в противоречие с решение № 252/21.01.2020 г. по гр. д. № 566/2019 г. на IV гр. отд. и решение № 266/24.03.2010 г. по гр. д. № 814/2009 г. на IІІ-то гр. отд.

Насрещната страна – Театрално-музикален център (ТМЦ) – Кърджали, в отговора на касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник адв. Н. В. излага съображения, че не са налице наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване, както и доводи за неоснователност на жалбата.

За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е приел, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ обединява две хипотези – невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа, поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания, въз основа на заключение на ТЕЛК. Съдът е приел, че законовото условие, за да се прекрати трудовия договор, е да е налице само едната от тези хипотези, като в случая това е първата от тях. В тази връзка съдът е цитирал и легалното понятие „намалена работоспособност“, установено в чл. 314 от КТ – когато работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но може без опасност за здравето си да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия. Въззивният съд е приел, че първа предпоставка по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ е налице, като в тази връзка е обсъдил приетото по делото експертно решение (ЕР) № 93686/228 от 25.11.2024 г. на ТЕЛК, с което на касатора-ищец е определена 100 % трудова неработоспособност с чужда помощ за обслужване и в бита, с водеща диагноза: „последици от мозъчен инфаркт“, при определено общо заболяване: „последици от мозъчен инфаркт“ и придружаващи заболявания: „други неуточнени психични разстройства, дължащи се на увреждания и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване“, с начало на инвалидизация от 03.04.2024 г., за срок от две години. Съдът е установил и че в експертното решение изрично е посочено, че здравословното състояние на ищеца, на длъжност „координатор“ при ответния ТМЦ-Кърджали, при изрично посочените правомощия по приетата от ищеца на 01.02.2018 г. длъжностна характеристика, не му позволява да я работи и е необходимо да се премести на подходяща длъжност от списъка на определените работни места и длъжности за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност.

Въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ обуславя законността на уволнението и от сбъдването на още една предпоставка – изпълнение от страна на работодателя на задължението му да предложи на работника или служителя друга, подходяща за здравословното му състояние работа. В тази връзка съдът е установил, че към датата на издаване на процесната заповед № 10/15.01.2025 г., съгласно приетия по делото списък от 13.01.2025 г. по чл. 315, ал. 1 от КТ, от определените съгласно чл. 1 от Нар. № РД-07-1/02.02.2012 г. и чл. 38, ал. 1 от ЗХУ осем работни места, три броя работни места на длъжност „актьор“ са били заети от здрави лица, т. е. били са подходящи (свободни) за заемане от трудоустроен. Съдът е приел обаче, че установените по делото обстоятелства, че ищецът е с образователна квалификационна степен –магистър и професионална квалификация – магистър-инженер, със специалност: „подемно-транспортни, пътни и строителни машини“ и с квалификация: „машинист-монтьор на строителни и пътно-строителни машини – челен товарач“, придобити във ВВТУ „Т. К. – [населено място], водят до извода, направен и от ответника-работодател, чрез нарочно назначена от него комисия, че ищецът не притежава необходимите изисквания по длъжностна характеристика за длъжността „актьор“, а именно – образование и квалификация – висше актьорско майсторство или театрален колеж, изисквания за музикалност, за владеене на техника на говора и др. С оглед това, въззивният съд е достигнал до извода, че работодателят е изпълнил и втората посочена кумулативна законова предпоставка. За този свой извод съдът се е позовал на практиката на ВКС, обективирана в решение № 72/26.06.2020 г. по гр. д. № 2831/2019 г. на IІІ-то гр. отд., с което е разяснено, че работодателят не е длъжен да предлага на служителя за заемане длъжност, за която той не притежава необходимото образование и квалификация, респ. не е задължен да иска становище от ТЕЛК относно това, дали тя е подходяща за здравословното състояние на трудоустроения.

Окръжният съд е обсъдил и поставения с въззивната жалба на ищеца, въпрос – дали работодателят е следвало да се ограничи само до свободните бройки, предвидени за трудоустроени лица в списъка по чл. 315, ал. 1 от КТ, и не е ли следвало да предложи на ищеца подходящо работно място от свободните длъжности по общото му трудово разписание, в частност – тези на „осветител“ и „оператор копирни светлини“. Въззивният съд е дал разрешение на този въпрос, като е приел, че на изследване и проверка в трудовия спор за законосъобразността на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ подлежи единствено въпросът, имало ли е свободна длъжност, определена в списъка по чл. 315, ал. 1 от КТ на работодателя, и дали е предложена от последния на конкретния работник. Приел е и че само наличието на такава свободна подходяща длъжност по предписаното трудоустрояване, която не е предложена на трудоустроения от задължения по решението работодател, води до извод за липсата на основание по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ за прекратяване на трудовия договор. Съдът е изтъкнал, че само длъжностите, определени в списъка на работодателя по чл. 315, ал. 1 от КТ, и при това – ако трудоустроеното лице отговаря на изискванията за образование и квалификация за тях, следва впоследствие да бъдат преценени като подходящи или неподходящи за здравословното състояние на трудоустроения работник от здравния орган по чл. 1 от НТ, по аргумент от чл. 317, ал. 1 от КТ и чл. 3 от наредбата.

В заключение въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е правилно.

При така мотивираното въззивно решение, по наведените от страна на жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното:

Вторият материалноправен въпрос, поставен от страна на касатора, е обуславящ правните изводи на въззивния съд, тъй като в мотивите на обжалваното решение той е дал разрешение на този въпрос, изрично поставен и с въззивната жалба на ищеца. Възприетото от окръжния съд разрешение на въпроса, че релевантни за законосъобразността на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ са само свободните длъжности, определени в списъка по чл. 315, ал. 1 от КТ на работодателя, обаче не е в противоречие с никое от двете посочени от жалбоподателя във връзка с този въпрос – решение № 252/21.01.2020 г. по гр. д. № 566/2019 г. на IV гр. отд. на ВКС и решение № 266/24.03.2010 г. по гр. д. № 814/2009 г. на IІІ-то гр. отд. на ВКС. Напротив – и в двете решения е прието, че задължението на работодателя да предложи на подлежащия на трудоустрояване работник или служител подходяща за здравословното му състояние работа обхваща само свободните длъжности, предвидени за трудоустроени лица в списъка по чл. 315, ал. 1 от КТ. В трайно установената практиката на ВКС по тълкуването и приложението на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ никога и не е имало колебания и съмнения, че работодателят няма задължение да предлага на трудоустроявания работа на длъжност, стояща извън списъка по чл. 315, ал. 1 от КТ. В тази връзка следва да се отбележи и че изводът на въззивния съд, че работодателят няма задължение да предлага на трудоустроявания и длъжност, за която той не притежава необходимото образование и квалификация, макар тази длъжност да е включена в списъка по чл. 315, ал. 1 от КТ, е в пълно съответствие с решение № 72/26.06.2020 г. по гр. д. № 2831/2019 г. на IІІ-то гр. отд. на ВКС, на което окръжният съд и изрично се е позовал в обжалваното решение. Поради това, вторият правен въпрос на жалбоподателя, освен че е разрешен в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС, е и без значение за изхода на материалноправния спор относно законосъобразността на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ на касатора-ищец. Следователно, този въпрос не удовлетворява както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, така и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.

Горното се отнася и за първия материалноправен въпрос, поставен от страна на касатора. Този въпрос е некоректно формулиран, тъй като визираният в него спор, който се разрешава от здравния орган по реда на чл. 3 от НТ, не е такъв, дали изобщо има подходяща длъжност при работодателя за заемане от подлежащия на трудоустрояване работник или служител, каквато е постановката на първата част от въпроса, а този спор чл. 3 от НТ е дали при работодателя има свободна длъжност от списъка по чл. 315, ал. 1 от КТ, която да е подходяща за здравословното състояние на трудоустроявания, което именно е и от компетентността на здравния орган по чл. 1 от НТ. В случая въззивният съд не е извършвал такава преценка – дали длъжността „актьор“ е подходяща за здравословното състояние на ищеца, респ. – съдът не е решавал спор по чл. 3 от НТ, а е извършил контрол за законосъобразност на преценката на ответнтика-работодател, дали ищецът притежава необходимите образование и квалификация, изисквани по длъжностната характеристика за длъжността „актьор“. Поради това, освен некоректно формулиран, първият въпрос нито е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, нито е от значения за изхода на материалноправния спор по делото. Посочената във връзка с този въпрос от касатора, практика на ВКС, обективирана в решение № 93/26.06.2020 г. по гр. д. № 3772/2019 г. на IІІ-то гр. отд. и решение № 188/23.01.2018 г. по гр. д. № 793/2017 г. на IІІ-то гр. отд., съгласно която, компетентен да разреши спора по чл. 3 от НТ е здравният орган по чл. 1 от наредбата, а не съдът – в исковото производство по чл. 344, ал. 1 от КТ при преценката относно законосъобразността на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, е напълно неотносима към настоящия случай, респ. – обжалваното решение не е в противоречие и с тази практика на ВКС.

В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от страна на касатора основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съдът намира, че не са налице и основания по чл. 280, ал. 2 от ГПК – за служебно допускане на касационното обжалване.

Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят-ищец дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника, претендираните от последния разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му в производството пред настоящата съдебна инстанция, в размер 1 100 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 95/25.06.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 131/2025 г. на Кърджалийския окръжен съд.

ОСЪЖДА В. Р. Г. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Театрално-музикален център – Кърджали с булстат №[ЕИК] сумата 1 100 лв. (хиляда и сто лева) – разноски за касационното производство по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: