ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6 гр.София, 05.01.2026 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело № 3497 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Е. Д. М., чрез назначения му по реда на чл. 95 ГПК представител адв. Е. Я., срещу определение № 12147 от 24.06.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 3902/2025 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV-Е с-в, в частта му, в която е потвърдено определение № 5357 от 31.01.2025 год., постановено по гр. дело № 394/2025 год. по описа на Софийски районен съд, ГО, 173 с-в, в частта, в която е прекратено производството по делото на основание чл. 130 ГПК.

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основните доводи са, че въззивният съд неправилно приел, че е налице идентичност от обективна страна на предмета на настоящото дело и предмета на друго дело, висящо пред Софийски районен съд, както и че ищецът злоупотребява с права. По този начин била неправилно приложена разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК. В случая периодите на задържане, предмет на предявените претенции по двете дела, били различни. Исковете били за обезщетения за неимуществени вреди, но вземанията били възникнали от различни фактически обстоятелства. Съдебната практика приемала, че различните действия на държавата, довели до вреди, се разглеждат като отделни фактически основания, дори когато правното основание е едно...