ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37

гр.София, 07.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 2608/2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юропласт“ ЕООД, [населено място], чрез адв. Н. А., срещу решение № 1202/21.10.2024г. по гр. д.№ 1023/24г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е осъдено дружеството да плати на В. Ц. К. и на В. К. Я., на основание чл. 200 КТ, обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на К. Д. Я. съответно от 120 000 лева и от 150 000 лева, ведно със законната лихва от 23.03.2023г. С въззивното решение е потвърдено и първоинстанционно определение по чл. 248 ГПК - № 1814/13.02.2024г. по гр. д.№ 4409/23г. на Пловдивски РС, с което е оставено без уважение искането на ответника „Юропласт“ ЕООД за изменение на първоинстанционното решение в частта по присъденото на адвокатския пълномощник на ищците възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Касаторът иска отмяна на решението изцяло с твърдение, че размерът на присъдените обезщетения е определен в нарушение на математическите правила при приспадане от справедливите размери на приетия процент съпричиняване – 40%, а последният е изключително занижен. Възразява и срещу обосноваността на приетото, че справедливият размер на претендираното от В. К. обезщетение е 170 000 лева. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се заявява очевидна неправилност на решението, видна от грешните математически изчисления и се поставят следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/ Следва ли съдът да посочи в решението си мотивиран алгоритъм, по който приема процента на допринасяне за настъпване на вредоносния резултат от пострадалия? 2/ Следва ли при обсъждане на съдебно психиатрична експертиза съдът да вземе под внимание и мотивите на вещото лице, на база на които е достигнало до крайното си заключение, данните от проведените от него психиатрични обследвания и беседи с пострадалото лице, особено при пълното им противоречие със свидетелските показания на очевидно заинтересовани от изхода на делото свидетели? 3/ Следва ли съдът, когато за първи път констатира съпричиняване на пострадалия за вредоносния резултат, което не е установено от първоинстанционния съд, да „потвърди решението на първата инстанция“ или следва да посочи, че „потвърждава по други мотиви“, с оглед на това, че мотивите са съществена част от съдебното решение? 4/ За задължението на въззивната инстанция да обсъди и да се произнесе по всички възражения и доводи във въззивната жалба и да мотивира отхвърлянето им и 5/ При посочване на адвокат на една от страните, че осъществява безплатно процесуално представителство на материално затруднено лице, следва ли да се докаже тази материална затрудненост или е преценка на адвоката, която съдът и насрещната страна трябва да приемат безусловно?

Насрещните страни по жалбата – ищците В. Ц. К. и В. К. Я., чрез адв. З. В., възразяват срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорват оплакванията по касационната жалба. Адв. В. претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Касационната жалба е допустима, не е оттеглена въпреки изпълненото извънсъдебно споразумение между страните по предмета на спора.

По искането за допускане на касационен контрол настоящият състав съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което на ищците са присъдени обезщетения по чл. 200 КТ за неимуществени вреди от смъртта на К. Я. в размер от 120 000 лева /за преживялата съпруга В. К./ и 150 000 лева /за детето В. Я./, въззивният съд е определил в приложение на чл. 52 ЗЗД справедлив размер на обезщетенията съответно от 170 000 лева и 220 000 лева. Намерил е за основателно оплакването по въззивната жалба на ответника, че пострадалият Я. е допринесъл за настъпване на леталния изход от трудовата злополука от 23.03.2023г. и при съпоставяне вините на работодателя и на пострадалия за този изход е определил на 40 % размера на съпричиняването. Изчислявайки дължимия от работодателя размер на обезщетенията, въззивният съд е приспаднал от 170 000 лева и от 220 000 лева по 40% и е заключил, че резултатът от тази аритметична операция възлиза на 120 000 лева за В. К. и 150 000 лева за В. Я.. С вляло в сила определение № 970/04.04.2025г. въззивният съд е оставил без уважение искането на ищците за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решението при пресмятане на дължимото им се при отчитане процента съпричиняване обезщетение.

По отношение на частната жалба на „Юропласт“ ЕООД срещу първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК въззивният съд е възприел мотивите му, според които при липса на възражение от насрещната страна /в случая ответника/ относно основанието за предоставената правна помощ, отразено в договора за защита и съдействие – материална затрудненост, въпросът за съществуването й не се изследва служебно.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение/ определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Прочитът на обжалваното въззивно решение позволява пряка констатация за нарушение на правилата на формалната логика, предвид допуснатата грешка при изчисляване на дължимото обезщетение – след приспадане на 40% от 170 000 лева се получава 102 000 лева, а от 220 000 - 132 000 лева т. е. различни размери от определените от първата инстанция обезщетения в потвърдената част от решението му. Или въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3то ГПК, а по поставените от касатора въпроси по т. 1 до 4, вкл. съдът ще вземе отношение при разглеждане на касационната жалба.

Частта от въззивното решение, с която се потвърждава първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК, има характер на определение и жалбата срещу него подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Произнасянето по този ред е в зависимост от изхода по съществото на спора, поради което на този етап не се дължи.

Касаторът дължи държавна такса в размер на 2760, 98 евро.

Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1202/21.10.2024г. по гр. д.№ 1023/24г. по описа на Окръжен съд Пловдив в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение.

УКАЗВА на „Юропласт“ ЕООД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационното обжалване в размер на 2760, 98 евро.

При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

Делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: