ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2277

гр. София, 30.04.2026г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №3290/2025г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №54163/05.05.2025г. на Д. Т. С., Д. С. С. и Д. С. С. /последните двама - конституирани на основание чл. 227 ГПК като наследници на починалия в хода на процеса ищец С. Т. С./, срещу решение №1888/28.03.2025г., постановено по въззивно гр. д. №11388/2022г. на Софийски градски съд, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете им с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН като погасени по давност. Според касаторите решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса относно началния момент, от който започва да тече давностния срок по претенция за възстановяване на запазена част от наследството и действията, които ползващото се от завещателното разпореждане лице следва да предприеме, за да може да се приеме, че е упражнило правата си по завещанието и с това е поставило началото на давностния срок. Поддържа се противоречие на въззивното решение със следната практика на ВС и ВКС: т. 3 г на ППВС №7/73г., решение №142/21.04.2012г. по гр. д. №988/2011г. на ВКС, решение №24/17.02.2012г. по гр. д. №407/2011г. на ВКС и решение №199 от 1997г. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба Д. Д. С., чрез...