РЕШЕНИЕ

№ 268

София, 30.04. 2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Попколева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

при участието на секретаря Р. С. като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 2463 по описа за 2025 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 5110 от 07.11.2025 г. е допуснато по жалба на И. Р. К., чрез пълномощника й адв. Д. Б., касационно обжалване на въззивно решение № 57/26.03.2025 г. по в. гр. д. № 71/2025 г. на Окръжен съд Разград. С последното е потвърдено решение № 672/07.11.2024 г., постановено по гр. д. № 1621/2023 г. по описа на Районен съд Разград, с което са оставени без уважение исковете на касатора с правно основание чл. 59, ал. 9 СК вр. чл. 127, ал. 2 и чл. 127а СК - за изменение на определеното местоживеене на детето при майката от Р. Б. [населено място], общ Р. в К. Б. Е., „Лангедам“ № 36 и за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, малолетното дете Н. С. И. да напуска пределите на Р. Б. и да пътува неограничено до страните-членки на ЕС, придружено само от майка си и са уважени насрещните искове на С. И. С. с правно основание чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 СК, като упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н. С. И. е предоставено на бащата С. И. С.; определено е местоживеене на детето при него – [населено място], общ.Р.; определен е режим на лични отношения на детето с майката, както следва: всяка първа и трета седмица от 17.00 ч. в петък до 17.00 ч. в неделя, на всяка четна година на К. за дните 25,26 и 27.12. и първата половина на В. празници и всяка нечетна година дните 30, 31.12 и 01.01., както и втората половина на В. празници, 30 дни през лятото и 10 дни през зимата по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; майката е осъдена да заплаща издръжка на малолетното дете в размер на 300,00 лв., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд, като поддържа, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че въззивният съд не е разгледал и не е изложил в решението си съображения по направените във въззивната жалба доводи и възражения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение и не е преценил всички обстоятелства, посочени в чл. 59, ал. 4 СК с оглед интереса на детето. В открито съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Насрещната страна – С. И. С., чрез адв. М. М., поддържа становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество на жалбата поддържа, че изложените в нея доводи за неправилност и необоснованост на решението, са неоснователни. Не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание.

Производството пред Районен съд Разград е образувано по искова молба, депозирана на 25.09.2023 г. от И. Р. К., с която на основание чл. 127, ал. 2 СК е направено искане за определяне местоживеенето на детето от Р. Б. в К. Б. където ищцата се е установила да живее и работи от м. август 2023 г., както и даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата С. И. С., детето Н. да напуска пределите на страната и да пътува неограничено до страните-членки на Европейския съюз, придружено само от майка си. В срока за отговор бащата С. И. С. е предявил насрещни искове с правно основание чл. 59, ал. 9 СК вр. чл. 127, ал. 2 СК – за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н. на бащата, за определяне на местоживеенето на детето при бащата – [населено място], [община], за определяне режим на лични отношения между детето Н. и неговата майка.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са уважени насрещните исковете на С. И. С. по чл. 59, ал. 9 СК вр. чл. 127, ал. 2 СК и са оставени без уважение исковете на И. Р. К. по чл. 59, ал. 9 СК вр. чл. 127, ал. 2 и чл. 127а СК, въззивният съд е приел за установено, че ищцата и ответника са били във фактическо съжителство до м. 07.2022 г., като от това съжителство имат дете – Н., [дата на раждане] ; детето е останало да живее при майката след фактическата раздяла между родителите; с влязло в сила определение от 28.09.2022 г. по гр. д. № 1294/2022 г. по описа на Районен съд Разград, упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, а по отношение на бащата е определен режим на лични отношения; с решение № 79/10.02.2023 г. по гр. д. № 2073/2022 г. по описа Районен съд Разград е дадено разрешение детето Н. да напуска пределите на страната и да пътува до страните-членки на ЕС, придружена от своята майка И. К. без съгласието на бащата С. С. за срок от пет години от влизане на решението в сила, без ограничения в броя на пътуванията, но при ограничение на тяхната продължителност, съобразно определения режим на лични отношения на детето с бащата, дадено е разрешение за извеждане на детето един път през лятото на всяка година за период от 30 дни, независимо от режима на лични отношения с бащата; през м. август 2023 г. майката И. К., заедно с детето са напуснали страната и са се установили да живеят в К. Б. Еверхем при нейните родители, където майката е започнала работа по трудов договор, а детето е записано в Общинско начално училище в [населено място]; с присъда от 18.01.2024 г. по н. ч.х. д. № 604/2023 г. на Районен съд Разград, И. К. е призната за виновна в това, че за периода от м. септември до м. октомври 2023 г. е осуетила изпълнението на съдебно решение относно режима на лични контакти между бащата С. С. и детето Н. – престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободена от наказателна отговорност и е й наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500,00 лв.

И двамата родители са изслушани от въззивния съд по реда на чл. 59, ал. 6 СК. Ищцата е изложила причините, поради които не се е върнала в България през м. 09.2023 г. – въпреки, че не е имала намерение да остава при родителите си, пред нея се е открила възможност да започне работа по трудов договор, по който да реализира много по-висок доход от този, който е имала в България, а детето да бъде записано на детска градина, както и да разчита на помощта на своите родители и брат, поради което се обърнала към адв. И. и адв. Б., да решат чрез съда въпроса как да се осъществяват контактите на бащата с детето занапред. Това нейно решение било продиктувано от обстоятелствата, че в [населено място], след раздялата с ответника, е живяла при баба си и дядо си, които са възрастни, в селото нямало детска градина, било й много трудно, нямала доходи, извън издръжката на детето и обезщетението за майчинство и тъй като трябвало да се грижи за детето, не е могла да започне работа. Заявила е, че никога не е пречила на бащата да контактува с детето, вкл. го е канила да дойде при тях в Белгия; че бащата и детето контактуват по телефон и чрез приложение „messenger“; че му е направила предложение тя и детето да дойдат в България за да се видят, но след предоставяне от негова страна на пълномощно за пътуване на детето, за да могат после да се върнат, но бащата е отказал. Бащата е заявил, че осъществява контакти с детето един-два пъти седмично чрез приложение „messenger“; че не желае да отделя детето от майката, но тя му обещала, че ще си намери работа в България и ще живеят с детето тук, а не в чужбина; заявил е, че ако тя и детето се върнат и останат в България, той ще ги подкрепя със средства, за училището на детето, за всичко. В същото съдебно заседание, майката е заявила, че е съгласна да води детето в България и то да остава при бащата през периода на всяка от ваканциите – през април, през лятото и през декември.

С оглед изложеното и от двете страни, че за тях е важно детето да има контакт и с двамата родители, тъй като има нужда както от майка си, така и от баща си и готовността им да седнат и да говорят за да постигнат съгласие по отношение на детето, въззивният съд е предоставил възможност на страните да постигнат споразумение. Такова обаче не е постигнато. По делото пред първата инстанция са представени социални доклади от Д.-Р. и от социалните служби на К. Б. При така установените факти, въззивният съд е приел от правна страна, че неизчерпателно посочените в чл. 59, ал. 4 СК критерии, спрямо които следва да се извърши преценката на кого да се възложи упражняването на родителските права, са възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможност за помощ от трети лица, социално обкръжение и материалните възможности. Тези критерии са посочени и в ППВС №1/1974 г. и представляват минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на §1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите, т. е. съдът следи служебно за най-добрия интерес на детето, като в този смисъл преценява всички относими обстоятелства при произнасяне относно родителските права. Въззивният съд е приел, че това е сторено от първоинстанционния съд. Посочил е, че от социалните доклади и събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, се установява, че и двамата родители имат подходящи социално – битови условия и притежават необходимите родителски качества за отглеждане и възпитание на детето и имат желание да бъдат пряко и непосредствено ангажирани с това. Отчетено е, че понастоящем от м. 08.2023 г. детето живее при майка си извън България - в К. Б. където майката се е установила да живее и от този момент детето не се е срещало с бащата. Въззивният съд е споделил доводите на ищцата, че Белгия е държава с висок стандарт на живот и с възможност за добро образование, поради което пребиваването на детето там би могло да му осигури добри условия за живот и образование, въпреки че и в [населено място] детето може да получи добро образование, но следва да бъде отчетено, че преместването на детето ще засегне интересите на бащата. Отчитайки факта, че майката е извела детето и го е задържала извън страната, без да е съобразила определения режим на лични отношения с бащата, за което е осъдена по образувано по частна тъжба на бащата н. ч.х. д. № 604/2023 г. на Районен съд Разград, както и че и към настоящия момент последната осуетява изпълнението на определения режим на лични отношения между детето и бащата, съдът е приел, че това й поведение сочи, че не може да бъде гарантирано изпълнението на решението, с което й е предоставено упражняването на родителските права и е определено местоживеенето на детето при нея при спазване на режима на лични отношения с бащата, т. е. че е налице изменение на обстоятелствата, при които са определени мерките по чл. 59, ал. 2 СК и е потвърдил решението на първата инстанция, с което са уважени предявените насрещни искове на бащата по чл. 59, ал. 9 вр. 127, ал. 2 СК, като е предоставил упражняването на родителските права на бащата и е определил режим на лични отношения на майката и детето, съответно са отхвърлени предявените от майката искове по чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а СК .

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, Т.1 ГПК по въпроса на касатора за съотношението между мерките относно местоживеенето на детето при родител, който се е устроил и живее в чужбина и осъществяването на личните отношения с другия родител, който живее в България, когато не е постигнато съгласие относно местоживеенето и пътуването на детето, както и служебно по въпроса за задължението на съда при разрешаване на спорните въпроси относно местоживеенето на малолетното дете, режима на лични отношения с неотглеждащия родител и пътуванията му в чужбина, да извърши комплексна преценка, предвид конкретно установените по делото обстоятелства, както на интересите на двамата родители, така и най-вече – съобразявайки се с най-добрия интерес на детето, преценен съобразно критериите, установени с разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, така и с разпоредбата на §1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, за да се провери дали въззивният съд е процедирал и съответно дал разрешение в противоречие с разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., т. 1 от ТР № 1/3.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК, както и с казуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 150/12.06.2013 г. по гр. д. № 765/2012 г. на IV г. о. и решение № 34 от 21.03.2018 г. по гр. д. № 3368/2017 г. на IV г. о.

На първо място следва да се посочи, че съгласно т. V от ППВС №1/12.11.1974 г. основание за изменение на определения режим за упражняването на родителските права са настъпилите след определянето му изменения на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето. Изменението може да се дължи както на промяна на обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим за упражняване на родителските права, така и на обстоятелства, които са изцяло нови и са настъпили след този момент, като във всички случаи съдът следва да обсъди дали тези обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. По първия повдигнат въпрос е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, според която детето не следва родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, а съгласно чл. 127, ал. 1 СК решението за местоживеенето на детето трябва да бъде взето от двамата родители. Родителят, който упражнява родителските права, не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания зад граница. Детето има право на свободно придвижване, но докато не навърши пълнолетие, то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, както и когато е в негов интерес да има постоянно местоживеене в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да даде разрешение за пътуване на детето в чужбина, само за определен период от време, в определена държава или в държави, чиито кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, но също до определени държави, както и да определи местоживеенето на детето в конкретна друга държава. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 1/3.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК, предприетата от родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права промяна на местоживеенето му в друга държава, различна от обичайното местоживеене на детето, сериозно засяга интересите на последното. Това обстоятелство сочи на бъдеща промяна на условията не само за детето, но и промяна във времето, мястото и честотата на контактите и отношенията му с другия родител. В тази хипотеза е налице конкуренция между правата на детето и родителите, съответно възниква нужда от въвеждане на баланс между тях от гледна точка на интересите на детето. В такава ситуация промяната в живота на детето е комплексна и се налага задълбочено изследване на интересите му. Преместването на детето ще засегне и интересите на родителя, при когото детето не живее, но с когото има определен режим на лични отношения. Този режим е необходимо да бъде променен и съобразен, или преместването - отказано, ако се прецени, че не е в интерес на детето, при спазване разпоредбите на чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 СК. По втория въпрос също е налице трайна съдебна практика на ВКС, според която най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по §1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, която по същината си отразява елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета на правата на детето в Общ коментар № 14 от 2013 г. към Конвенцията за правата на детето: желанията и чувствата на детето; запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режима на лични отношения между детето и неотглеждащия родител, както и при заместването на съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина по реда на чл. 127а, ал. 2 СК. Винаги когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, е задължително да се оцени възможното въздействие /положително или отрицателно/, което решението ще има върху него. Решението на съда трябва да вземе предвид в конкретната фактическа обстановка по случая кои елементи имат отношение към оценката на най-добрия интерес на детето и да се определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите. Съдебното решение следва изрично да посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите които са счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието на последните в конкретния случай и как те са претеглени за да се определи най-добрия интерес на детето. При тази преценка освен положението на детето се съобразява и дали твърдението за неговия-най-добър интерес от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за детето.

С оглед приетото по въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване, оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение, се явяват основателни. При разглеждането на предявените искове по чл. 59, ал. 9 СК вр. чл. 127, ал. 2 и чл. 127а СК, извън всяка преценка на най-добрия интерес на детето според посочените в отговора на втория правен въпрос критерии, е отречено правото му да пребивава в К. Б. и да има местоживеене там заедно с майка си, която се е установила да живее и да работи в тази държава. Правилно въззивният съд е приел, че в конкретния случай е налице промяна на обстоятелствата, доколкото от м. 08.2023 г. детето живее с майка си в К. Б. във връзка с която промяна е инициирано и настоящото производство от страна на майката през м. 09.2023 г. Неправилно и необосновано обаче е приел, че тази промяна на обстоятелствата налага упражняването на родителските права върху малолетното дете да се предостави на бащата, доколкото промяната на местоживеенето на детето в К. Б. където се установил майката, на която е предоставено упражняването на родителските права, засяга интересите на бащата. Този извод на съда е направен без оценка на възможното въздействие /положително или отрицателно/, което решението, с което упражняването на родителските права се предоставя на бащата, ще има върху детето и без да са съобразени твърденията за неговия най-добър интерес от страна на двамата родители. Този извод не е съобразен и със събраните по делото доказателства, че от раждането му и до настоящият момент, детето Н. се отглежда изцяло от майката; че между тях е налице силна емоционална връзка; че от м. 08.2023 г. детето живее с нея в Еверхем, К. Б. в жилище, собственост на нейните родители /къща с градина/, в която детето има собствена стая; че майката може да разчита на помощ от своите родители и брат; че последната работи на постоянен договор в здравноосигурителен фонд, като почива в сряда и в петък следобед и получава заплата около 1 800 евро; че тя е живяла в Белгия от 2008 г. и е завършила обучението си там, като е вписана в регистрите на населението от 2013 г.; че от есента на 2023 г. детето посещава детска градина първоначално по половин ден, а към 2024 г. - целодневно, изградило е връзка с учителката си и има положително развитие, въпреки трудностите, които среща с изучаването на нидерландски език. Така установените по делото релевантни факти, които не са изследвани от въззивния съд, обуславят извод, че промяната на местоживеенето на детето поради предприетата от родителя, упражняващ родителските права, промяна на местоживеенето му ще има положително въздействие върху детето, както и че неговите здравни, психологически, социални, жилищни и финансови потребности ще бъдат осигурени в най-пълна степен. Ето защо следва да се приеме, че исканата по делото промяна на местоживеенето на детето, е в негов интерес предвид критериите, установените с т. II от ППВС № 1/12.11.1974 г., с чл. 59, ал. 4 СК и с §1, т. 5 от ДР на ЗЗакр.Д, тъй като в негов интерес е и оставането му под непосредствените грижи на майката, която се грижи за него от момента на раждането му и за която не са ангажирани данни, накърняващи родителския й капацитет и способностите й като родител. Обстоятелството, че през м. 09.2023 г. майката не се е върнала в Р. Б. и така е осуетила определения режим на лични контакти на детето с бащата, следва да се преценява както с оглед изложените от нея мотиви за това й действие - че е успяла да започне постоянна работа и да запише детето на детска градина, така и с оглед незабавно предприетите от нея, чрез пълномощник действия по подаване на искова молба за промяна в местоживеенето на детето и относно даденото разрешение за пътуване в чужбина, поради което това й поведение няма правното значение, придавано му от бащата. При съобразяване на изложеното от ответника, че не желае да отделя детето от майката, но че тя му обещала, че ще си намери работа в България и ще живеят с детето тук, а не в чужбина и че ако майката и детето се върнат и останат в България, той ще ги подкрепя със средства, настоящият състав на ВКС приема, че в голяма степен категоричното противопоставяне на бащата срещу промяната в местоживеенето на детето в К. Б. е свързано не толкова с интересите на детето, колкото произтича от нагласата му и отношението към другия родител и възникналите между тях разногласия по отношение на детето. Промяната в местоживеенето на детето налага преразглеждане на определения режим на лични отношения на детето с неговия баща и даденото разрешение за пътуването в чужбина.

Гореизложеното налага отмяна на въззивното решение на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, като предявените от ищцата искове по чл. 59, ал. 9 СК вр. чл. 127, ал. 2 и чл. 127а СК следва да бъдат уважени, а предявените от ответника насрещни искове по по чл. 59, ал. 9 СК вр. чл. 127, ал. 2 СК - отхвърлени.

Изложеното по-горе налага извод, че интересът на детето ще е охранен най-добре, ако то продължи да живее с майка си, на която е предоставено упражняването на родителските права, с регламентиране на режим на лични отношения на детето с бащата, които трябва да бъдат определени така, че въпреки местоживеенето му в друга държава, да не се прекъсва добрата емоционална връзка между бащата и детето, която е необходима за правилното му развитие и възпитание.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 57/26.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 71/2025 г. по описа на Окръжен съд Разград, като вместо него постановява:

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Н. С. И., ЕГН [ЕГН] при майката И. Р. К., ЕГН [ЕГН], на която е възложено упражняването на родителските права с определение по гр. д. № 1294/2022 г. по описа на Районен съд Разград, в [населено място], К. Б.

РАЗРЕШАВА на основание чл. 127а СК детето Н. С. И., ЕГН [ЕГН] да пътува извън пределите на Р. Б. до К. Б. както и до страни членки на Европейския съюз, придружено от своята майка И. Р. К., ЕГН [ЕГН], без съгласието на бащата С. И. С., ЕГН [ЕГН].

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата С. И. С., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], общ.Р. и детето Н. С. И., ЕГН [ЕГН] както следва: пет последователни дни с преспиване през ученическата пролетната ваканция на детето от 10 ч. на първия ден до 19.00 ч. на последния ден, пет последователни дни с преспиване през ученическата зимна ваканция на детето от 10 ч. на първия ден до 19.00 ч. на последния ден, тридесет дни през лятото /м. юни, юли и август/, разделени на два периода от по 15 последователни дни от 10 ч. на първия ден до 19.00 ч. на последния ден, по време на ученическата ваканция на детето, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и на рождения ден на детето всяка нечетна година за времето от 10 ч. до 19 ч., като задължава бащата С. И. С. да уведомява писмено майката за периода през който ще осъществява контактите си с детето, както следва: до 15 февруари за съответната година за дните на лични отношения през пролетта, до тридесети октомври на съответната година за дните на лични отношения през зимата и до тридесети май на съответната година за дните на лични отношения през лятото. Бащата С. И. С. има право да осъществява три пъти седмично половинчасов контакт с детето по приложенията „Messenger“, „Viber“ или други, като задължава майката да осъществява техническа възможност за това. Задължава майката И. Р. К. лично да води детето в дома на бащата в [населено място], [улица], общ.Р. в първия ден от дните на лични отношения през пролетта, зимата и лятото, както и лично да взема детето от дома на бащата в последния ден от дните на лични отношения, като поема за своя сметка разходите по пътуването. Задължава бащата С. И. С. да взема детето от дома на майката в [населено място], К. Б. и да го връща там, когато осъществява контакта си с детето на рождения му ден.

ОТХВЪРЛЯ насрещните исковете на С. И. С., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], общ.Р. с правно основание чл. 59, ал. 9 СК вр. чл. 127, ал. 2 СК - за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н. С. И., ЕГН [ЕГН], за определяне на местоживеенето на детето при бащата – [населено място], [община] и за определяне режим на лични отношения между детето и неговата майка И. Р. К..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: