ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2302

Гр. София, 04.05.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. д. № 663 по описа за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), представлявано от министъра, чрез главен юрисконсулт С. Д., срещу решение № 385 от 03.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 746/2025 г. на Окръжен съд – Хасково. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 309 от 28.04.2025 г. по гр. д. № 534/2024 г. на Районен съд – Хасково, с което на основание чл. 74, ал. 4 вр. ал. 2 КТ е обявена за недействителна клаузата за срок по т. 1 от допълнително споразумение към трудовия договор от 01.04.2010 г., сключен между ищеца И. Н. Д. и МРРБ. Със същото решение уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, е признато за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и е отменено, като ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и ответното Министерство е осъдено да му заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за оставане без работа за времето от 06.01.2024 г. до 06.07.2024 г., в размер на 6568.41 лв.

Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т....