РЕШЕНИЕ

№ 223

гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Валя Рушанова

Членове: Елена Каракашева

Виолета Магдалинчева

при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова

в присъствието на прокурора К. Б. Н.

като разгледа докладваното от В. Р. Н. дело за възобновяване ВКС № 20268002200282 по описа за 2026 година Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане на осъдения С. Х. А. за възобновяване на наказателното производство по НЧД № 3655/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

В искането се твърди, че той не е участвал в съдебното производство пред градския съд, както и че не е бил уведомен надлежно за наличието и правото си на защита в развилото се пред Софийският градски съд производство по чл. 12 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС).

В съдебно заседание защитникът на осъдения А. заявява, че поддържа молбата и моли за възобновяване на производството. Осъденият поддържа становището на защитника си.

Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че са налице основания за възобновяване на производството. Подчертава, че осъденият не е бил уведомен за датата на провеждане на съдебното заседание, като отсъстват обективни данни за осигуряване на правото му да участва в производството и да организира защитата си.

Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, становищата на страните и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното:

Искането е процесуално допустимо - в срока както по чл. 423, ал. 1 НПК, така и по чл. 420, ал. 2 НПК, от процесуално легитимиран субект и срещу акт, който е в предметния обхват на подлежащите на проверка по реда на глава ХХХІІІ НПК съдебни актове по чл. 419, ал. 1 НПК (вж. Р. № 60122 от 01.07.2021 г. по н. д. № 346/2021 г., н. к., III н. о. на ВКС, Р. № 2 от 07.02.2022 г. на I н. о. на ВКС).

По същество е основателно, макар и не по всички посочени в него съображения. Развитите в него доводи се споделят, но единствено по повод на изтъкнатите възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Производството пред СГС е било образувано във връзка с изпратено от страна на съдебните органи на К. Б. удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС относно решаване на въпросите, свързани с приемането и изпълнението на Решение на Наказателния съд на провинция Лиеж, К. Б. № 2019/3620, преписка № LI30.LA.26895-17, постановено на 10.10.2019г., влязло в сила на 02.09.2020г., с което българският гражданин С. Х. А. е осъден на общо наказание „доживотен затвор“. С атакуваното по реда на възобновяването на наказателни дела решение № 304/16.04.25г., Софийският градски съд признал и приел Решение на Наказателения съд на провинция Лиеж, К. Б. № 2019/3620 г., преписка № LI30. LA. 26895/-17, постановено на 10.10.2019 г., влязло в сила на 2.09.2020 г., с което българският гражданин С. Х. А. е бил признат за ВИНОВЕН, в това, че в нощта на 15-ти срещу 16-ти март 2017 г., в гр. Лиеж, К. Б. преднамерено, с цел причиняване на смърт и с умисъл, е извършил убийство на лицето К. Л. и в нощта на 15-ти срещу 16-ти март 2017 г., в гр. Лиеж, К. Б. преднамерено и с умисъл е причинил нараняване или е нанесъл удари, които са довели до лично заболяване или неработоспособност на лицето М. Ш. - престъпления по чл. 392, чл. 393, чл. 394, чл. 398 и чл. 399 от Наказателния кодекс на К. Б. за които на С. А. му е наложено едно общо наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, съответстващи на престъпления, съответно по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. с чл. 115 и по чл. 128, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК на Р. Б. Градският съд квалифицирал деянията съответно като престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. с чл. 115 НК на РБ, за което наложил на С. А. наказание „доживотен затвор“ при първоначален „специален режим“ на изтърпяване.

Второто деяние квалифицирал като престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК на РБ, за което наложил на С. А. наказание "Лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/ години при първоначален "строг" режим.

С решението, съдът на осн. чл. 23, ал. 1 от НК, наложил на С. А. едно общи най-тежко наказание, а именно „доживотен затвор“ при първаначален „строг“ режим на изтърпяването му.

Приспаднал, на осн. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, при изпълнението на наказанието, предварителното задържане, изтърпяната в К. Б. от С. А., част от наказанието „доживотен затвор“, както и времето, през което лицето ще е задържано във връзка с предаването му на компетентните органи на Р. Б. считано от 17 март 2017 г. до влизане на настоящото решение в сила.

В развилото се пред Софийски градски съд производство по чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС са проведени съдебни заседания на 26.06.2024г.; 11.07.24г.; 26.11.2024г.; 29.11.24г.; 05.03.25г. и 16.04.2025 година.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че българският гражданин С. А. е бил редовно уведомен за провеждането на заседанието, състояло се на 26.06.2024г., в което не е бил даден ход на делото поради отсъствието на защитник на засегнатото лице и делото е било отложено. За всички последващи дати на провеждане на съдебните заседания, българският гражданин С. А. не е бил уведомен, както и не му е осигурена възможност да ангажира защитник по свой избор в производството по признаване и приемане на чуждата присъда.

Ход на делото е даден в съдебно заседание на 16.04.25г., когато са изслушани пледоариите по същество, а засегнатото лице е било представлявано от служебен защитник, определен от САК. Съдът е счел, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото и неговото приключване, след като е докладвал комуникация между съдията-докладчик и съдията-контактна точка на съдебните мрежи в Европа, при която е била получена информация за това, че: а) българският гражданин е бил уведомен за предходните дати на насрочените съдебни заседания; б) компетентния съдебен орган на К. Б. е поел ангажимент за препращане на призовката за 16.04.2025г.; в) поради проблем със служебната поща на съдията -контактна точка, последната е изразила предположение, че „..най-вероятно е получен от К. Б. със съобщения за връчени призовки на осъденото лице, но най-вероятно имейла е попаднал сред загубените документи“; г) до часа на съдебното заседание докладчикът не е получил информация от съдията-контактна точка дали е успяла да се свърже с компетентните белгийски власти.

Нито преди постановяване на решението, нито след неговото обявяване е постъпила официална информация от съдебните органи на К. Б. че българският гражданин е бил редовно призован за проведеното на 16.04.25г. съдебно заседание, както и че му е било разяснено правото на защитник, който да го представлява в производството по чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Преди всичко, искането за възобновяване на производството на осн. чл. 423, ал. 1 от НПК – поради неучастието на засегнатото лице в производството - е неоснователно. Нито специалния ЗПИИСАННЛСМВЛС, нито Рамково решение 2008/909/ПВР, предвиждат възможност за временно предаване на осъденото лице с цел неговото лично участие в производството по приспособяване на присъдата му или пък производството да протече чрез видеоконференция. Известно е, че производството по ЗПИИСАННЛСМВЛС е особено по своя характер съдебно производство, с чийто акт се уреждат единствено всички въпроси, свързани с продължаване на изпълнението на наложеното в друга държава - членка наказание лишаване от свобода съобразно националното ни законодателство. Затова решението по чл. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС не може да се приравни на влязла в сила присъда, каквато е една от предпоставките за наличие на основанието за възобновяване по чл. 423, ал. 1 НПК.(вж. Р. № 50190 от 14.02.23г. по н. д. № №682/22г., І н. о.).

Налице са основанията за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Прегледът на осъществените от Софийски градски съд съдопроизводствени действия показва допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалното право на осъдения А. да организира защитата си в развиващото се в Р. Б. производство. Съгласно чл. 12 , ал. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът разглежда делото еднолично със задължително участие на прокурор при призоваване на осъденото лице, т. е. лицето задължително следва да е уведомено за датата на съдебното заседание, а с оглед предвиденото в чл. 12, ал. 4 от ЗПИИСАННЛСМВЛС задължение на съда да назначи служебен защитник, ако лицето няма такъв – и да му е надлежно разяснено правото да бъде защитаван от защитник по свой избор. Осъденият в чуждата държава български гражданин не е лишен от правото си да организира защитата си и да упълномощи защитник, независимо от обстоятелството, че не участва в производството. В конкретния случай градският съд не само не е призовал засегнатото лице за производството, но и не е обезпечил правото на осъдения по чл. 55, ал. 1 от НПК. Тези нарушения на процесуалните правила са довели до ограничаване на правото на защита на осъдения А., поради което е налице касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. н. д. № 3655/2024 година по описа на Софийски градски съд.

ОТМЕНЯ решение № 304/16.04.2025г. по ч. н. д. № 3655/2024 година на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ВЗЕМА мярка за неотклонение на С. Х. А. "Задържане под стража". Решението е окончателно.