Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Д. М. Членове:

К. А.

В. А. при секретар

А. И. и с участието на прокурора

Д. П. изслуша докладваното от съдията

К. А. по административно дело № 3512/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. А. С. срещу Решение № 42179 от 16.12.2025 г. на Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело № 5830/2025 г.

С обжалваното решение е обявена нищожността на волеизявлението на началника на отдел Пътна полиция при Столична дирекция на вътрешните работи ([Фирма 2]) за издаване на Свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство (СУМПС) № [номер] от 07.06.2024 г. на М. А. С. ([Наименование]), роден на [дата]. в Сирия, [ЛНЧ], [ЕГН].

Касационният жалбоподател - М. А. С. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел наличието на основания за обявяване на нищожност на процесното волеизявление, като е изградил фактическите си изводи единствено въз основа на експертна справка, изготвена в рамките на досъдебно производство, която не представлява годно и допустимо доказателствено средство в административното и съдебното производство по АПК. Поддържа, че съдът не е обсъдил направените възражения относно доказателствената стойност на този документ, нито е събрал необходимите доказателства по надлежния ред, включително чрез назначаване на експертиза.

Излага, че съдът е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви съгласно изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК не са обсъдени становищата на страните, не са анализирани събраните доказателства в тяхната съвкупност, нито са изложени ясни фактически и правни изводи.

Касаторът счита, че при наличие на висящо наказателно производство съдът е следвало да спре делото до неговото приключване, доколкото изходът му е от значение за правилното решаване на спора. Прави искане съдебното решение да бъде отменено.

Ответникът - прокурор при Софийската градска прокуратура, не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът - началникът на отдел Пътна полиция при Столичната дирекция на вътрешните работи, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена е от страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна следното:

На 13.05.2024 г. М. А. С., роден на [дата]. в Сирия, [ЛНЧ], [ЕГН], е подал пред служител в отдел Пътна полиция (ОПП) -[Фирма 2] Заявление за издаване на СУМПС, вх.№ 163237. В заявлението е посочен номер на лична карта [номер], издадена на 05.08.2022 г. без да е посочен номер на разрешение за пребиваване.

С декларация от 13.05.2024 г. М. А. С. е декларирал, че притежава чуждестранно СУМПС издадено на 17.01.2024 г. от Р. И. № [номер] и валидно до 16.01.2034 г., категория B.

Въз основа на подаденото заявление е издадено българско СУМПС [номер] от 07.06.2024 г., което е връчено лично на М. А. С. на 10.06.2024 г.

Образувано е досъдебно производство № 158/2024 г. по описа на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП), пр. пр. № 16805/2024 г. по описа на СГП, в което се съдържат данни, че на 101 чужди граждани, между които и на М. А. С., са издадени СУМПС с невярно съдържание.

На 31.07.2024 г. по цитираното досъдебно производство е издадена Експертна справка, № 138/2024 г., от вещо лице специалист в областта на техническите изследвания в сектор Експертно-криминалистическа дейност (ЕКД) при ГДНП, гр. София за извършено технико-експертно изследване, заведена с рег. № 3286р-41167 от 01.08.2024 г. В нея е посочено, че: Представеният за изследване документ СУМПС № [номер], издадено на 17.01.2024 г. на името на M. A. S., роден на [дата]., [ЕГН], [ЛНЧ] (Сн.№ 1) е неистински /фалшив/ и не може да се използва по предназначение.

При тези фактически установявания, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че подаденият протест е процесуално допустим, тъй като е депозиран от надлежен субект прокуратурата, при упражняване на правомощията ѝ по чл. 16, ал. 1, т. 1 АПК, насочен е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК и съдържа искане за прогласяване на нищожност, което съгласно чл. 149, ал. 5 АПК не е ограничено със срок.

Съдът е приел, че в АПК липсва изрична законова регламентация на основанията за нищожност на административните актове. Теорията и съдебната практика приемат, че основанията за нищожност съвпадат с тези за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но само когато пороците са с особено съществен характер. Нищожен е този административен акт, който е засегнат от толкова тежък порок, че не поражда правни последици още от момента на издаването си.

В процесния случай съдът е счел, че административният орган е бил материално и териториално компетентен да се произнесе по заявлението за издаване на СУМПС, доколкото е установено, че лицето има обичайно пребиваване на територията на Р. Б. по смисъла на приложимото европейско право.

Съдебният състав на АССГ е приел, че сезирането на административния орган е извършено въз основа на неистински документ, което изключва възможността за валидно упражняване на предоставеното му правомощие. Налице е пълна липса на законово основание за издаване на акта, тъй като не са изпълнени предвидените в материалния закон предпоставки.

От събраните по делото доказателства, включително заключението на изготвената експертиза, съдът е установил, че представеното чуждестранно СУМПС е неистински документ, който не отговаря на изискванията на приложимите международни стандарти. При това положение липсва основната материалноправна предпоставка за извършване на подмяна на свидетелството съгласно действащата нормативна уредба.

Съдебният състав е развил подробни съображения, че невалидността на представения чуждестранен документ сочи на пълна липса на предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма за подмяна на СУМПС, респ. липсва възможност за постановяване на акт с такова съдържание. Допуснатото нарушение на материалния закон е преценено с достатъчен интензитет, за да обуслови прогласяването на нищожността на волеизявлението на органа, разпоредил преиздаването на СУМПС.

Решаващият съд е посочил, че съществуването на свидетелство, удостоверяващо правоспособност, без придобиването й да е действително доказано е правно нетърпимо, като това следва да бъде поправено чрез обявяване на волеизявлението на административния орган по издаване на българско СУМПС за нищожно.

Въз основа на горното, съдът е обявил нищожността на акта.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС. Текстът на чл. 159, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) изрично оправомощава министъра на вътрешните работи да определя условията и реда за издаване на СУМПС, което, в изпълнение на тази законова делегация, е сторено с Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № І-157 ОТ 01.10.2002 г./Наредбата). Изискването СУМПС да се издава и подновява от държавата-членка по обичайното пребиваване на лицата е регламентирано в чл. 7, 1, б. д и 3, б. б от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства (Директива 2006/126/ЕО). Същото е транспонирано в нормата на чл. 151, ал. 5 ЗДвП, според чието предписание СУМПС се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Р. Б. за което обстоятелство подписват декларация. Нормата на чл. 17, ал. 1, т. 1 Наредбата предвижда, че признаване и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС се допуска, ако страната, издала съответното свидетелство, е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 г.) и свидетелството отговаря на приложение № 6 към конвенцията. Следователно, наличието на валидно СУМПС е основна и задължителна материалноправна предпоставка за преиздаване на СУМПС. Липсата й във всеки един момент прави съществуването на СУМПС юридически неоправдано, а в този смисъл и нетърпимо от действащия правен ред.

Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на порока, допуснат от административния орган, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а във втория - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК.

Теорията и съдебната практика приемат за нищожни онези актове на администрацията, които поради радикални, основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, поради формата, в която се издават или съдържанието, което трябва да имат, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи. Те от гледна точка на закона не могат да породят, изменят или погасят каквито и да било правни последици. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува. При констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Преценката за незаконосъобразност в смисъл на нищожност е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция (както е при липсата на компетентност) водят до нищожност на акта. Административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред, когато е изцяло лишен от законово основание, или при пълна липса на предпоставките на материалния закон. Само в описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали случаи, до неговата унищожаемост.

При данните по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че при произнасянето си компетентният административен орган е допуснал съществено нарушение на материалния закон, което обуславя извод за нищожност на волеизявлението. Българското СУМПС удостоверява придобита правоспособност за управление на МПС и доколкото се касае за правнорегламентирана дейност за чието упражняване законодателят е поставил редица изисквания към водачите на МПС, издаването на СУМПС, без да са налице условията за това е правно нетърпимо, тъй като дава възможност на лице без надлежно удостоверена правоспособност да упражнява дейност, съставляваща източник на повишена опасност. В допълнение, волеизявлението е засегнато и от друг порок непреодолимо несъответствие с целта на закона, придаваща акцент на опазването живота и здравето на участниците в движението по пътищата.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати нарушения при преценка на доказателствената стойност на събраните в производството доказателства и поддържаното в тази насока възражение, че експертното заключение на вещо лице е недопустимо доказателствено средство за установяване на правнорелевантните за спора факти. Същото има характер на писмено доказателство, съдържанието на което не е оборено н хода на съдебното производство и не е опровергано с други доказателства. В тежест на ответника е било да опровергае заключението, каквото насрещно доказване не е проведено. При проявената процесуална пасивност пред първостепенния съд и при наличието на забрана за нови фактически установявания (чл. 220 АПК), наведените пред касационната инстанция доводи е недопустимо да се разглеждат от настоящия състав. Заключението е обосновано, обективно и компетентно изготвено и правилно е кредитирано от съда.

Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения на правораздавателната дейност на първоинстанционния съд. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и при верен анализ на относимата нормативна уредба, след обсъждане доводите на страните и правнозначимите факти, първоинстанционният съд е постановил решението си при точно приложение на материалния закон. В тази връзка е изложил законосъобразни мотиви, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. Липсата на законово основание за издаване на административен акт го опорочава до степен на невалидност, поради което волеизявлението на органа, обективирано в издаденото национално СУМПС, е нищожно, а решението на съда за прогласяване на нищожността му е правилно.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Това прави решението му правилно и съдът следва да го остави в сила.

Разноски от ответниците не са претендирани и поради това не следва да им бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42179/16.12.2025 г. на Административен съд София - град по адм. дело № 5830/2025 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Д. М.

секретар:

Членове:

/п/ К. А.

/п/ В. А.