ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1857

гр.София, 08.04.2026 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №77 по описа за 2026 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на адв. Д. Д. Н., в качеството му на процесуален представител на ответницата П. А. Е., срещу определение № 900 от 10.11.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 622/2025 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което, като е отменено определение № 480 от 23.04.2025 год., постановено по гр. дело № 1133/2023 год. по описа на Районен съд – Ловеч, е изменено на основание чл. 248 ГПК първоинстанционното решение № 39 от 27.01.2025 год. в частта му за разноските относно присъдено адвокатско възнаграждение на адв. Д. Н. по реда на чл. 38 от ЗА, като същото е отменено за разликата над сумата от 650 лв. до размера от 1300 лв.

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд.

В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост на обжалваното определение, тъй като въззивният съд бил определил адвокатското възнаграждение под минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въпреки че ищецът не бил направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Въззивният съд се бил позовал на решението на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С438/22 и неправилно счел, че доколкото в случая адвокатското възнаграждение не е договорено между страните, а е за безплатно представителство и се определя от съда, то за противната страна не съществува...