ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1288

Гр. София, 07.05. 2026г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Н.

ЧЛЕНОВЕ: М. Ж. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 2441 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД чрез пълномощника му – адв. Н. И., срещу въззивното решение № 778/11.07.2025г., постановено по в. гр. д. № 1048/2025г. на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която е потвърдено решение № 3357/30.09.2024г., постановено по гр. д. № 7702/2023г. по описа на РС - Варна, 51-ви състав, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу Г. С. Г. за заплащане на сумата от 14 668,72 лева /левовата равностойност на 7 500 евро/, представляваща неустойка, уговорена в т. 7. 1 от договор за посредничество при покупко - продажба на недвижим имот от 06.06.2023г.

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Жалбоподателят счита, че въззивният съд не е тълкувал съответно уговорките между страните по процесния договор и неправилно е приел, че ответникът Г. не е бил длъжен да се съгласи и приеме предложението за продажба на имота на цена от 150 000 евро, а имало задължение за постигане на най-добра цена. Според касационния жалбоподател неоснователно е позоваването на нотариалните актове, тъй като продажбата на гаража, който е бил и съсобствен, е извършена в много по - късен етап, т. е. при значителна промяна на условията на пазара на недвижими имоти. Касаторът счита, че уговорената неустоечна клауза е действителна и не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, във връзка с чл. 146 ЗЗП. В жалбата се изтъква, че е неправилен изводът на съда, че неустойката е с необосновано висок размер спрямо вредите, съпоставяйки същите с неполучено възнаграждение от 2 %, тъй като комисиона му се дължала и от купувача на имота, т. е. вредите от неполучено възнаграждение са в размер на 4% от продажната цена и то без ДДС. Според касационния жалбоподател съдът необосновано е приел, че ответникът не е неизправна страна по процесния договор. По подробно изложените доводи касаторът претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, неговата отмяна и уважаване на иска му.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, като се поставят следните въпроси: 1. „Неравноправна ли е по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП клауза, включена в договор за посредничество при покупко - продажба на недвижим имот, сключен с потребител, предвиждаща задължение за плащане на неустойка от страна на потребителя в размер на 5% от продажната цена на недвижимия имот при неизпълнение на договора от страна на потребителя?“; 2. „Какви са обективните критерии, които съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД следва да бъдат приложени при тълкуването на действителната воля на страните?“; 3. „Докъде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се променя действителната воля на страните?“; 4. „Следва ли да се тълкуват всички уговорки между страните, в това число и ясните и еднозначни такива, или на тълкуване по смисъла на чл. 20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки?“; 5. „При тълкуване на договорна клауза, задължен ли е съдът да тълкува действителната воля на страните съгласно всички обективни критерии, регламентирани в чл. 20 ЗЗД или може да игнорира по собствена преценка част от тях?“; 6. „Задължен ли е съдът във всички случаи да изследва обстоятелствата, при които е постигната уговорката, последващото поведение на страните, да тълкува уговорката по аргумент за противното или по - силното основание, да изследва всички други обстоятелства, които са от значение за разкриване на действителната воля на страните, както и други сключени сделки?“; 7. „В случай на празнота и неуредени хипотези в сключен между страните договор за изработка, при тълкуването му допустимо ли е съдът да приложи директно относимата нормативна разпоредба за договора за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД?; 8. „Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди в своето решение всички релевантни, допустими и надлежно събрани доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи, като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с всички редовно и своевременно заявени от страните твърдения и възражения?“; 9. „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?“; 10. „Длъжен ли е съдът в мотивите на съдебното решение да посочи конкретните доказателства, въз основа на които аргументира крайния си извод, както и да изложи съображения защо кредитира едни доказателства за сметка на други, като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност?“; 11. „След като съдът е приел, че за решаване на делото са нужни специални знания и умения и е допуснал изготвянето на експертиза, следва ли да изложи ясни и конкретни мотиви защо не кредитира същата, когато крайният извод на съда по въпроса, по който е допусната експертизата е в противоречие с изводите на вещото лице?“; 12. „Действителна ли е клауза, включена в договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, сключен с потребител, предвиждаща задължение за плащане на неустойка от страна на потребителя в размер на 5% от продажната цена за недвижимия имот, при неизпълнение на договора от страна на потребителя?“; 13. „Противоречи ли на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД клауза, включена в договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, сключен с потребител, предвиждаща задължение за плащане на неустойка в размер на 5% от продажната цена на недвижимия имот при неизпълнение на договора от страна на потребителя?“; 14. „Какви са обективните и разграничителните критерии между противоречието с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и необосновано високия размер на неустойката по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, като различни основания за недействителност?“; 15. „Кога и при какви обстоятелства се прилага основанието за недействителност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и кога основанието по чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП?; 16. „Какви са обективните критерии за прилагането на предвидената в чл. 92, ал. 2 ЗЗД възможност за намаляване на уговорена между страните неустойка?“; 17. „На какви обективни критерии следва да отговаря клауза, създаваща задължение за плащане на неустойка от неизправната страна, за да отговаря едновременно на изискванията за действителност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, да не подлежи на намаляване по реда на чл. 92, ал. 2 ЗЗД и същевременно да изпълнява обезпечителната, обезщетителната и санкционната й функции?“; 18. „Какъв е допустимият размер на дължимата от потребителя неустойка в процентно съотношение спрямо възнаграждението по договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот при неизпълнение на договора от страна на потребителя?“.

По първия въпрос касаторът поддържа разрешаването му от въззивния съд в противоречие с решение № 115/03.12.2020г. по т. д. №559/2020г. на 2 т. о. на ВКС, по въпроси № 2 до 7 – в противоречие с практиката, обективирана в решение № 50083/06.10.2023г. по т. д. №1565/2022г. на 1 т. о. на ВКС, решение № 347/10.10.2011г. по гр. д. № 290/2010г., 4 г. о. на ВКС, решение № 50116/18.10.2022г. по т. д. №2347/2021 на 1 т. о., решение по т. д.№218/212г. на 2 т. о., решение по т. д. №761/2008г. на 1 т. о., решение по т. д. №666/2010г. на 1 т. о.; по въпроси от 8 до 11 – в противоречие с ППВС 1/53г., ППВС 7/1965г., ППВС 1/1985г., ТР №1/04.01.2001г. по гр. д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 212/01.02.2012г. по т. д. №1106/2010г., 2 т. о. на ВКС, решение № 17/23.07.2014г. по т. д. №811/2012г., 2 т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д.№1544/2014г., 2 т. о., решение № 136/06.11.2015г. по т. д.№ 2483/2014г., 2 т. о., решение №180/11.01.2016г. по т. д. №1618/2014г., 2 т. о. и др. описани. По въпроси от 12 до 18 се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – Г. С. Г. я оспорва чрез процесуалния си пълномощник – адв. Т. Г., по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 20.11.2025г. Поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е бил собственик в качеството си на наследник по закон на описания имот. Счел е, че на 06.06.2023г. между страните по делото е сключен договор за посредничество при покупко - продажба на недвижим имот, по силата на който Г. Г. като продавач, е възложил на дружеството – ищец като посредник, да посредничи за продажбата на недвижим имот - жилищен апартамент № 9, на трети етаж, с административен адрес: [населено място], [улица], подробно описан, с идентификатор № 10135.1506.904.2.7, и гараж с идентификатор № 10135.1506.904.3, като договорът е сключен за срок от един ден - до 07.06.2023г. Окръжният съд е установил, че в договора е посочено, че продавачът желае да продаде имота на цена, не по-ниска от 150 000 евро, както и че „Г. Х. ЕООД следва да извърши посредничество при продажбата на имота срещу възнаграждение в размер на 2% от договорената с краен купувач продажна цена. Съдът подробно е изложил какви са уговорените по договора задължения, констатирайки че в т. 7.1 от същия е предвидено, в случай на пълното му неизпълнение, неизправната страна следва незабавно да изплати на изправната страна неустойка за неизпълнение в размер на 5 % от цената по т. II от 150 000 евро, равняваща се на 7 500 евро или 14 668,72 лева.

Въззивният съд е приел, че на 06.06.2023г. е сключен договор за намерение с купувач между Я. М. и „Г. Х. ЕООД, съгласно който М. е предал на ищцовото дружество сума в размер на 4000 лева като гаранция за намерението му да закупи процесния апартамент. Подписването на договора от М. се установява от изслушаната експертиза и показанията му като свидетел, като същият сочи, че е дал депозита на фирмата, без да се среща с Г., и сумата му била върната после. Въззивният съд е установил, че на свидетеля М. е отпуснат ипотечен кредит на 25.01.2019г. в размер на 100 000 евро със срок на погасяване до 28.02.2039г., на 20.12.2022г. - ипотечен кредит за сума в размер на 50 000 евро и на 27.06.2023г. - ипотечен кредит за сума в размер на 197 000 лева, като всички задължения били обслужвани.

Окръжният съд е приел, че от представената кореспонденция по Вайбър се установява, че на 07.06.2023г. представителят на „Г. Х. ЕООД - Д. Е. е изпратил съобщение до ответника с искане да отговори на телефонните му обаждания, че купувачът го очаква да подпише предварителен договор, като му била изпратена по електронната поща на имейл и покана за сключване на предварителен договор в кантората на нотариус Тикова. Кредитирайки заключението на съдебно - техническата експертиза, съдът е счел, че не са налични данни или опити за манипулация на наличната кореспонденция на предоставените устройства - лаптоп и мобилен телефон – смартфон, а отразените повиквания /приети и не приети/ между страните Д. Е. и Г. Г. са отразени в адресната книга на телефонния номер на Г. Г., като всичките седем са в периода 06.06.2023г. - 07.06.2023г.

Въззивният съд е приел, че на 17.07.2023г. ответникът Г. е сключил предварителен договор за покупко - продажба на процесния апартамент с лицето Б. П. за сума в размер на 271 860,37 лева, като на 08.11.2023г. с нотариален акт е продал процесния апартамент, ведно с таванските помещения, за сума в размер на 139 000 евро. Въззивният съд е обсъдил и показанията на свидетеля Чиканчи – брокер в “H. 2 U”, с чието съдействие Г. впоследствие продал процесния апартамент, който сочи, че при среща на 07.06.2023г. той му казал, че може да продаде имотите му за по - висока цена от 150 000 евро, като това и станало, а гаражът бил продаден отделно и по-късно.

Въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от договор за посредничество, като още в деня на сключването му фирмата намерила клиент за имота, а ответникът е отказал подписване на предварителен или окончателен договор поради това, че желаел сделката да се осъществи на по - висока цена. Посочвайки критериите по чл. 20 ЗЗД и спецификите на договора за посредничество, окръжният съд е счел, че уговореното по т. II, а именно, че желанието на продавача е да продаде имота на цена, не по - ниска от 150 000 евро, следва да се разглежда с оглед задължението на посредника „да вземе предвид най-добрия интерес на продавача“ / по т. 2.1.1. изр. последно/ и да осъществи посредничеството „възможно най-бързо, целесъобразно и изгодно“ / по т. 4.2./. Предвид горното е приел, че договорът е сключен с оглед на най - добрия интерес на продавача, поради което ответникът не е бил длъжен да се съгласи на посочената минимална цена, а напротив – имал право да постигне и респективно е налице насрещно задължение на посредника да съдейства за постигането на най - добрата възможна цена. Въззивният съд е посочил, че съгласно представените доказателства купувачът е успял да реализира процесните имоти – апартамент и гараж на по-висока цена от посочената минимална, но и дори да не е могъл, не е бил длъжен да приеме сделката. С оглед горното е заключил, че не е налице твърдяното неизпълнение на задължения от страна на Г..

Окръжен съд - Варна е посочил, че дори и да е налице неизпълнение на договорно задължение от ответника, съгласно разрешенията по Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, така както е уговорена неустойката в случая, а именно като 5 % от цената по договора, или 5% от 150 000 евро, за всяко неизпълнение, което се явява всяко нарушение на договора, при уговорено възнаграждение при изпълнение на договора в размер на 2% от постигнатата цена, тя не отговоря на посочените критерии и присъщите й цели – да обезпечи изпълнението на поетото от ответника задължение и да обезщети ищеца за вредите от виновното неизпълнение на длъжника. Счел е, че не отговаря и на санкционната функция, целяща да накаже неизправната страна по договора, а води до създадена още при сключване на процесния договор възможност за несправедливо обогатяване на кредитора. С оглед горното въззивният съд е направил извод, че клаузата за неустойка не съответства на основния принцип за добросъвестност и справедливост в облигационните правоотношения и като накърняваща добрите нрави е нищожна съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Наред с това, посочвайки предпоставките по чл. 143 ЗЗП ( чл. 3, §1 от Директивата), окръжният съд е приел и че клаузата е неравноправна. Съдът е посочил, че в случая е налице потребителска защита, а дружеството посредник не е провело доказване на факта, че оспорваната клауза от процесния договор /т. 7.1/ е индивидуално договорена, а именно - да не е подготвена предварително и потребителят да може да й влияе. Приел е, че уговорката е във вреда на потребителя, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което е неравноправна. С така изложените мотиви, ОС – Варна е потвърдил първоинстанционното решение. В частта, с която е потвърдено решението на РС – Варна за отхвърляне на предявения насрещен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД от Г. С. Г. срещу „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД за заплащане на сумата от 7 500 евро /с левова равностойност 14 668,72 лева/, представляваща договорена неустойка, поради неизпълнение на задължения /по чл. 2 и чл. 4.2./, съгласно сключен между страните договор за посредничество при покупко – продажба на недвижим имот от дата 06.06.2023 г., решението е влязло в сила като необжалвано.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в тълкувателното решение, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни, но не и да го изведе от изложението.

Първият поставен въпрос - дали е неравноправна клауза по договор за посредничество, предвиждаща задължение за заплащане на 5% неустойка от страна на потребителя, не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е свързан с правилността на обжалваното решение. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода на спора по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В тълкувателното решение е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Подчертано е, че в стадия по селекцията на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно правилността на обжалваното въззивно решение, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290 ГПК/. Отговорът на въпроса изисква преценка на конкретната договорна клауза за неустойка и обсъждане на доказателствата по делото, поради което не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се отбележи, че и мотивите на въззивния съд за приложение на Закона за защита на потребителите са само допълнителни към основните му аргументи за нищожност на неустоечната клауза поради преценка, че излиза извън основните функции на неустойката съгласно Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, т. е. питането не касае решаващите мотиви на съда. Дори и въпросът да удовлетворяваше общия селективен критерий, не е налице допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на което се позовава касаторът, тъй като произнасянето на въззивния съд е съобразено с практиката на ВКС, обективирана в решение № 60050/07.06.2021г. по т. д. № 860/2020г., 2 т. о. на ВКС и други актове, в които се приема, че неустойка за неизпълнение, в размер нахвърлящ над два пъти дължимото възнаграждение по договор за посредничество, попада в хипотезите на чл. 143 ЗЗП. Решение № 115/03.12.2020г. по т. д. №559/2020г. на 2 т. о. на ВКС, на което се позовава касационният жалбоподател е постановено при различна фактическа обстановка. Със същото е разглеждана клауза за неустойка при заобикаляне на посредничеството на агенция при уговорено ексклузивно представителство и при друг размер на комисионната, дължима от продавача. Предвид горното този въпрос не може да обуслови допускането на въззивното решение до касационно обжалване.

Въпроси от втори до седми включително касаят тълкуването на договора по чл. 20 ЗЗД и следва да бъдат разгледани общо. Те са обусловили правните изводи на въззивния съд и удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 151/05.10.2010 г. по т. д. № 1035/2009 г. на ВКС, ТК, решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ІV г. о., и мн. др., критериите за тълкуване на договорите са: отделните договорни уговорки да не се тълкуват изолирано, а във връзка едни с други; всяка една уговорка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор; всички клаузи да се тълкуват с оглед целта на конкретния договор, обичаите в практиката и добросъвестността; при всяко тълкуване съдът трябва да изясни изявената воля на страните, а не предполагаемата воля и не може да подменя нейното съдържание, като следва да съобрази всички обстоятелства при постигане на уговорката. Съгласно решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о. решение № 89 от 17.17.2009 г. по т. д. № 523/2008 г., II т. о. на ВКС, решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г., I т. о. на ВКС, при тълкуване на конкретна клауза, за да изясни каква е действителната воля на страните, съдът следва да зачете обстоятелствата, при които е сключен договорът и поведението на страните; доколко отделна уговорка може да бъде тълкувана по аргумент за противното или на по-силното основание; каква е обичайно възприетата практика в отношенията между страните по договора и други обстоятелства, имащи значение за точното прилагане на критериите по чл. 20 ЗЗД. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС при тълкуването на договорените задължения на страните и неустоечната клауза. Прилагайки съответно критериите по чл. 20 ЗЗД за тълкуване и при преценка на всички уговорки в сключения договор, окръжният съд е приел, че не е уговорено сключване на окончателен договор при цена, възлизаща точно на сумата от 150 000 евро, а посредничество с цел постигане на най - добрата възможна цена за продавача. Окръжният съд е обсъдил всички свързани клаузи на договора и обстоятелствата при сключването му, като е изложил подробни мотиви относно тълкуването на уговорките. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал при тълкуването, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Следователно въпросите не удовлетворяват допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Поставените от касатора въпроси от осми до десети включително са свързани с процесуалните задължения на въззивния съд и удовлетворяват общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по т. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По същия въпрос е формирана съдебна практика на ВКС, обективирана в редица решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, включително посочени от касатора, както и служебно известните на настоящия състав решение №183/21.11.2018г. по т. д. №542/2018г. на ВКС, I т. о., решение №93/27.11.2020г. по т. д. №2013/2019г. на ВКС, I т. о., решение №125/15.01.2020г. по т. д. №1204/2018г. на ВКС, II т. о., решение №240/15.01.2019г. по т. д. №518/2018г. на ВКС, I т. о., решение №209/20.02.2018г. по т. д. №1096/2017г. на ВКС, I т. о., решение №112/28.10.2020г. по т. д. №2029/2019г. на ВКС, I т. о. и др./, с които е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението. Изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Съгласно последователната практика на Върховния касационен съд, съдът основава решението си на приетите за установени обстоятелства по делото; при спор относно фактите, в мотивите към решението обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. В настоящия случай обжалваното въззивно решение е постановено при обсъждане на доводите и възраженията на страните и на доказателствения материал, събран по делото. Окръжният съд е тълкувал клаузите на договора относно задълженията на продавача и посредника, като е съобразил и всички събрани гласни и писмени доказателства. Неоснователни са доводите на касатора, че не били обсъдени твърденията му, че договорът бил сключен за продажба на целия имот, че имал облигационно действие и било ирелевантно дали ответникът е самостоятелен собственик на гаража, с твърдения, че продажбата на чужда вещ не била нищожна. Решаващите изводи на въззивния съд са обосновани с нищожността на клаузата за неустойка, като са съобразени всички обстоятелства, свързани с уговорките по договора. Обсъдени са твърденията по въззивната жалба и отговора, а несъгласието на касатора с направените изводи от съда не може да обоснове допускането на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като е свързано с правилността на решението. Въззивният съд не е допуснал отклонение от задължителната практика на ВКС, като при осъществения от него анализ на доказателствения материал е обсъдил всички приети по делото доказателства и доводите на страните, а интерпретацията на събраните по делото доказателства и направените въз основа на горното фактически констатации не се обхващат от приложното поле на касационното обжалване.

Единадесети въпрос е свързан с тезата на касатора, че след като е допуснал експертиза, съдът без да се мотивира защо, не бил кредитирал заключението, а постановил акта си в пълно противоречие с изводите на вещото лице. Становището на касационния жалбоподател е несъответно на данните по делото, тъй като не се установява някои от решаващите изводи на въззивния съд да са в противоречие с установеното от вещите лица. По делото пред РС – Варна са изслушани две експертизи: съдебно-почеркова, в заключението по която се сочи, че подписът за възложител в оспорения договор за намерение от 06.06.2023г. е изпълнен от кандидат-купувача –Я. Р. М., и съдебно-техническа за потвърждаване на кореспонденцията между страните по договора по вайбър. Касаторът не е уточнил кое от заключенията касаят доводите му, но предвид решаващите мотиви на въззивния съд - за нищожност и неравноправност на неустоечната клауза, неизлагането на подробни мотиви във връзка с кредитирането на двете експертни заключения не би повлияло на изхода на спора. Следователно въпросът не се явява обуславящ за изхода на спора и не удовлетворява общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въпроси от 12 до 15 включително касаят доводите на жалбоподателя относно преценката на съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради което следва да бъдат обсъдени общо. Те са поставени с оглед приетото от въззивния съд, че уговорената неустойка е нищожна поради нарушение на добрите нрави, поради което удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. По тези въпроси касаторът поддържа наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторът не е обосновал допълнителното селективно основание съгласно задължителните указания в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/ 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е посочена непълна, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване да е предпоставило противоречива съдебна практика, съответно такава също не е посочена, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на еднозначна съдебна практика, явяваща се неправилна, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Наред с горното по питанията е налице практика на ВКС, с която въззивният акт е съобразен, което изключва горепосоченото допълнително селективно основание. В задължителните разрешения по т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че е нищожна поради накърняване на добрите нрави всяка неустойка, уговорена извън присъщите й функции /обезпечителна, обезщетителна и санкционна/ и нарушаваща принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Посочено е в тълкувателното решение, че преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като се съобразяват специфичните факти и обстоятелства, включително примерно посочени критерии като естеството и размера на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна, поради накърняване на добрите нрави. В този смисъл е налице и практика на ВКС, обективирана в решение № 60050/07.06.2021г. по т. д. №860/2020г. на ВКС, 2 т. о. и мн. др. В случая въззивният съд е отчел всички обстоятелства във връзка с уговорената неустойка, като въз основа на тях е направил извод за нищожност на клаузата за неустойка. Окръжният съд е съобразил, че така както е уговорена неустойката, а именно - 5 % от 150 000 евро за всяко неизпълнение, което се явява всяко нарушение на договора, а не само при пълно, и същевременно при уговорено възнаграждение при изпълнение на договора в размер на 2% от постигнатата цена, тя не отговаря на посочените критерии и присъщите й цели. Ирелевантни са доводите на касационния жалбоподател, че следвало да се съобразява и евентуално дължима комисиона от купувача на имота, тъй като той не е страна по конкретния договор и неговото неизпълнение не е относимо към уговорената неустойка и вредите, свързани с евентуално неизпълнение от продавача по договора. Предвид наличието на практика на ВКС, с която въззивният акт е съобразен, не е налице допълнителният селективен критерий, на който се позовава касаторът.

Поставените два въпроса за приложението на чл. 92, ал. 2 ЗЗД и обективните основания, при които неустойката може да бъде намалена поради прекомерност, не отговарят на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като разрешаването им не е от значение за изхода на спора. Въззивният съд не е обсъждал намаляване на неустойката, търсена от ищеца – търговско дружество, поради прекомерност и питането не касае решаващите му мотиви. Не е налице и допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се позовава бланкетно касаторът.

Последният поставен въпрос в изложението, а именно какъв е допустимият размер на дължимата неустойка от потребителя в процентно съотношение спрямо възнаграждението по договор за посредничество, е фактологичен и изисква преценка на конкретните фактически обстоятелства по делото, поради което не отговаря на изискването да е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на същия касационният жалбоподател не е изтъкнал и конкретни доводи относно наличието на допълнителното селективно основание, на което се позовава, съгласно задължителните указания в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/ 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Не е посочена непълна, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване да е предпоставило противоречива съдебна практика, съответно такава също не е посочена, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на еднозначна съдебна практика, явяваща се неправилна, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството.

Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на въззивното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Касаторът обосновава доводите си за очевидна неправилност с твърдения, че изводите на съда, че клаузата за неустойка в размер на 5% накърнява добрите нрави и същевременно е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, са явно необосновани. От мотивите на решението не се установява да е в нарушение на логическите правила, а изложените от жалбоподателя оплаквания могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като изискват анализ на доказателствата и обсъждане на доводите и възраженията на страните, което изключва хипотезата на очевидна неправилност.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение в обжалваната му част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. Ответникът Г. Г. е претендирал присъждане на направените разходи за заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие №431767/20.11.2025г., в който е отразена сумата от 1700 лв. като заплатена в брой за изготвяне на отговор на касационната жалба. Предвид горното на ответника следва да се присъди сумата от 869,20 евро / с левова равностойност 1700 лв./ - заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният касационен съд, Първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 778/11.07.2025г., постановено по в. гр. д. №1048/2025г. на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която е потвърдено решение № 3357/30.09.2024г., постановено по гр. д. № 7702/2023г. на РС - Варна, 51-ви състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу Г. С. Г. за заплащане на сумата от 14 668,72 лева /левовата равностойност на 7 500 евро/, представляваща неустойка по т. 7.1 от договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 06.06.2023г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Одесос“, [улица], ет. 2, представлявано от Д. Е., да заплати на Г. С. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 7, ап. 42, сумата от 869,20 евро - заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.