РЕШЕНИЕ

№ 278

гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря А. Б. като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 2755 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Т. Н., чрез пълномощник адв. Ц. И. от АК - Видин срещу въззивно решение № 48/26.03.2025 г. по в. гр. д. № 406/2024 г. на Окръжен съд - Видин в частта му, с която след частична отмяна на решение № 513/15.08.2024 г. по гр. д. № 2310/2022 г. на Районен съд - Видин, е отхвърлен иска на З. Т. Н. срещу М. М. Ц., И. Т. Д. и М. Т. Д. с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъде обявен за окончателен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.07.2017 г., на апартамент № ..., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 73,69 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня, коридор и сервизни помещения, избено помещение № 24, с площ 4,20 кв. м, по отношение на 3/4 идеални части от правото на собственост върху имота.

Въззивното решение в частта му, с която е обявен за окончателен сключеният на 21.07.2017 г. между М. М. Ц., в качеството му на продавач и З. Т. Н., в качеството й на купувач, Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, за размера на притежаваните от М. М. Ц. 1/4 идеални части от правото на собственост върху недвижимия имот, не е обжалвано в срок и е влязло в сила.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение в отхвърлителната му част, иска се отмяната му и уважаване на предявения иск и по отношение на останалите 3/4 идеални части от правото на собственост върху имота. Твърди се, че въззивният съд не е зачел доказателствената сила на удостоверението за наследници на С. Ц. Д. /бивш собственик на имота, предмет на предварителния договор/ и неправилно е приел, че синовете на Т. М. /съпруг на Д./ са синове и на С. Д. и нейни преки наследници, което е довело до неправилен извод за неоснователност на иска по отношение на ответника М. М. Ц. в разликата над 1/4 идеална част до размера от 1/2 идеална част от имота. По отношение на останалата 1/2 идеална част от имота, се твърди, че неправилно съдът е уважил направеното от особения представител на ответниците И. Т. Д. и М. Т. Д. възражение за погасителна давност.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата М. М. Ц. не е подал писмен отговор и не е взел становище по жалбата. Ответниците И. Т. Д. и М. Т. Д. в писмен отговор, подаден чрез назначеният им особен представител, изразяват становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 5624/03.12.2025 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по уточнения от съда въпрос: за доказателствената сила на удостоверението за наследници, издадено от компетентен орган, в упражняване на удостоверителната му функция, по установените форма и ред, заради проверка за евентуално противоречие с практиката на ВКС.

Отговорът на поставения въпрос обусловил допускане на касационно обжалване се съдържа във формираната непротиворечива практика на ВКС, според която удостоверението за наследници, издадено по регламентираната в нормативните актове процедура, от длъжностното лице по гражданското състояние, след справка в регистрите на населението, е официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените обстоятелства /вписванията в регистрите на населението/, която може да бъде оборена и верността на съдържанието му да бъде проверена. До оборването й доказателствената му сила следва да бъде зачетена. В този смисъл са: решение № 1368/07.04.2004 г. по гр. д. № 1137/2002 г. на IV г. о.; решение № 100/02.03.2011 г. по гр. д. № 1820/2009 г. на I г. о.; решение № 234/18. 05.2012 г. по гр. д. № 1108/2011 г. на I г. о.; решение № 93/20.10.2020 г. по гр. д. № 136/2020 г. на I г. о. и др.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за частично основателна, по следните съображения:

В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че на 21.07.2017 г. между ищцата З. Т. Н., като купувач и Т. М. Д. и М. М. Ц., двамата като продавачи е бил сключен предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот по силата, на който Т. М. Д. и М. М. Ц. са се задължили да продадат на ищцата процесния недвижим имот, за сумата от 26 000 лв., платима както следва: предплата /капаро/ 9 000 лв. платени на Т. М. Д. в деня на подписване на предварителния договор, а остатъка от 17 000 лв. платими до 21.08.2017 г. да бъдат изплатени на М. М. Ц. при прехвърляне на имота в нотариална форма с нотариален акт пред нотариус. В чл. 8 от Договора било уговорено изповядване на сделката да се извърши в срок до 21.08.2017 г. Установено е, че ищцата е заплатила продажната цена при условията и сроковете уговорени в предварителния договор, но ответниците не изпълнили насрещното си задължение.

Установено е, че недвижимия имот, предмет на предварителния договор от 21.07.2017 г., е бил бивша собственост на С. Ц. Д., починала на 20.11.2016 г. Въззивният съд е приел, че при откриване на наследството на С. Д. на 20.11.2016 г. всеки от наследниците й, които според съда са: Т. М. Д. - съпруг, И. Т. Д. - син, М. Т. Д. - син и М. М. Ц. – син от предишен брак, е наследил и придобил по 1/4 идеална част от правото на собственост върху процесния имот. При откриване на наследството на Т. Д. на 14.08.2017 г. наследниците му М. Т.- син и И. Т.- син придобили и неговата 1/4 идеална част от правото на собственост върху процесния имот или по още 1/8 идеална част за всеки, т. е. заедно техният дял от имота възлизал общо на 3/4 идеални части.

Тъй като ответникът М. Ц. признал иска, въззивният съд е приел, че по отношение на собствената му 1/4 идеална част от имота, искът следва да бъде уважен. За да отхвърли иска за останалите 3/4 идеални части, за които съдът е прел, че са били придобити от ответниците М. Т. и И. Т., въззивният състав е посочил, че с оглед направеното от тях /чрез назначеният им по реда на чл. 46 ал. 7 ГПК особен представител/ възражение за изтекла погасителна давност, искът в тази му част е неоснователен, като погасен по давност. Уговорения срок за сключване на окончателен договор бил до 21.08.2017 г., от която дата започнал да тече давностния срок за предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, който изтекъл на 21.08.2022 г. Искът бил предявен на 11.11.2022 г., т. е. след изтичане на срока.

Решението в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата над 1/4 идеална част до размера на 1/2 идеална част от процесния имот е неправилно.

Същото в посочената част е постановено в нарушение на чл. 179 ГПК, при несъобразяване с необорената материална доказателствена сила на приетото като писмено доказателство удостоверение за наследници, издадено от длъжностно лице по гражданското състояние в Община - В., по регламентираната в нормативните актове процедура. Както бе посочено, същото е официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените факти. Самото удостоверение е издадено по правилата, регламентирани с издадената на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация - Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Съгласно чл. 11 ал. 5 от посочената Наредба, в удостоверението по чл. 9 длъжностното лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството. В удостоверението наследниците се вписват с пореден номер, като се посочва връзката им с наследодателя /съпруг или родство/. В случай че някой от наследниците е починал, неговите наследници се вписват с подномер, а в колона Съпруг/родство се вписва съпруг/а или родствената връзка между починалия наследник и неговите наследници /чл. 12 ал. 1 от Наредбата/.

Събраните по делото доказателства не съдържат индиция удостоверението за наследници да е неистинско или вписванията в регистрите на населението, въз основа на които е издадено, да са неточни или непълни. Липсват доказателства, опровергаващи верността на съдържанието му, поради което съдът е следвало да зачете материалната му доказателствена сила.

В случая като наследници по закон на С. Ц. Д. в удостоверението за наследници са посочени: с пореден номер 1- Т. М. Д. - съпруг и с пореден номер 2 - М. М. Ц. - син. Като такива не са посочени ответниците И. Т. Д. и М. Т. Д.. Последните са вписани в удостоверението за наследници съответно: с подномер 1.1 - И. Т. Д. с подномер 1.2 - М. Т. Д., единствено като наследници на починалия наследник Т. М. Д..

Съгласно чл. 9 ал. 1 ЗН наследствените дялове на двамата наследници на Д. са равни, т. е. след смъртта й ответникът М. М. Ц. е придобил 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот, а не както неправилно е посочил въззивния съд - 1/4 идеална част. Правото на собственост върху останалата 1/2 идеална част от имота е било придобито от Т. М. Д., като след смъртта му на 14.08.2017 г. тази идеална част е придобита от наследниците му - ответниците И. Т. Д. и М. Т. Д. по равно /по 1/4 идеална част от правото на собственост за всеки един/.

Предвид изложеното и при наличие на предпоставките за уважаване на исковата претенция по отношение на собствените на ответника - продавач М. М. Ц. идеални части от имота, въззивния съд в нарушение на материалния закон е отхвърлил иска в разликата над 1/4 идеална част до размера от 1/2 идеална част от имота, притежавани от този ответник. Това обуславя неправилност на въззивното решение и неговата отмяна в посочената част. Не са налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, а касационният състав е длъжен да разреши спора. Следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което предварителният договор да се обяви за окончателен и за още 1/4 идеална част от имота / т. е. общо до размера от 1/2 идеална част от същия/.

В останалата част, с която искът на З. Н. да се обяви за окончателен предварителния договор и по отношение на притежаваните от ответниците И. Т. и М. Т. Д. по 1/4 идеална част от имота, е отхвърлен, като погасен по давност, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е конститутивен и по отношение на него се прилага общата пет годишна погасителна давност. В случая страните са уговорили срок за сключване на окончателен договор - до 21.08.2017 г. /чл. 8 от договора/, от която дата е започнал да тече давностния срок за предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като срокът е изтекъл на 21.08.2022 г. Искът е предявен на 11.11.2022 г., т. е. след изтичане на петгодишния давностен срок. По делото не се събраха доказателства давността да е била спирана или прекъсвана. С оглед направеното от тези ответници, чрез особения им представител адв. Б., правопогасяващо възражение за давност, искът срещу тях по отношение на идеалните им части от правото на собственост, правилно е бил отхвърлен. Въпрос за приемане или отказ от наследство от страна на И. Т. и М. Т. не е бил предмет на правния спор. Такъв въпрос не е бил повдиган в първоинстанционното производство от назначеният им по реда на чл. 47 ал. 6 ГПК особен представител, нито пък ищцата е инициирала производство по чл. 51 ал. 1 ЗН.

Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта му за присъдените данъци, такси и разноски.

Съгласно чл. 364 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на [община] 510 лв. /с равностойност 260,76 евро/ местен данък за възмездното придобиване на 1/2 ид. част от имота /чл. 44, вр. чл. 47 ЗМДТ/, да заплати в полза на Върховния касационен съд нотариална такса в размер на 216,50 лв. /с равностойност 110,69 евро/ по прехвърлянето на 1/2 ид. част от имота, и такса за вписване в размер на 17 лв. /с равностойност 8,69 евро/ по сметка на Агенция по вписванията. С. З. за въвеждане на еврото в Р. Б. сумите следва да се присъдят в евро.

Настоящия състав като взе предвид, че адв. Б. Б. от АК-В. е назначена за особен представител на ответниците И. Т. и М. Т. на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, а ищцата е освободена от държавни такси и разноски по делото, намира, че е налице основание за определяне възнаграждение за особения представител платимо от бюджета на съда. Относно размера на възнаграждението настоящият състав намира, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, спорността на релевантните факти, поддържаните с отговора на касационната жалба доводи и възражения и извършената от адв. Б. работа по делото в касационното производство, чрез подаване на писмен отговор и без явяване в о. с.з., на особения представител следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 380 евро.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 48/26.03.2025 г. по в. гр. д. № 406/2024 г. на Окръжен съд - Видин в частта му, с която е отхвърлен предявеният от З. Т. Н. против М. Т. Д., иск с правно основание чл. 19 ал. 3ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 21.07.2017 г. Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, за разликата над 1/4 идеална част до размера от 1/2 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот: жилище /апартамент/, който по документ за собственост е апартамент № ..., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 73,69 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня, коридор и сервизни помещения, избено помещение № 24, с площ 4,20 кв. м. подробно описан в Нотариален акт № ..., том IV, дело № 1275 от 1980 г., както и в частта му за присъдените данъци, такси и разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключения на 21.07.2017 г. между М. М. Ц., с ЕГН [ЕГН], в качеството му на продавач и З. Т. Н., с ЕГН [ЕГН], в качеството й на купувач, Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот за още 1/4 идеална част /разликата над 1/4 идеална част до размера на 1/2 идеална част притежавана от М. М. Ц./ от правото на собственост върху недвижим имот: жилище /апартамент/, който по документ за собственост е апартамент № .., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 73,69 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня, коридор и сервизни помещения, избено помещение № 24, с площ 4,20 кв. м. подробно описан в Нотариален акт № ..., том IV, дело № 1275 от 1980 г.

ОСЪЖДА З. Т. Н., с ЕГН [ЕГН] да ЗАПЛАТИ по сметката на [община] сумата 260,76 евро - местен данък; да ЗАПЛАТИ по сметката на Върховния касационен съд нотариална такса в размер на 110,69 евро, като и да ЗАПЛАТИ по сметка на Агенцията по вписванията сумата 8,69 евро, представляваща такса за вписване.

НАРЕЖДА СЛУЖЕБНО ДА СЕ ВПИШЕ ВЪЗБРАНА върху 1/2 идеална част от описания по-горе недвижим имот до представяне на доказателства от ищцата за заплащане на дължимите данъци и такси.

Препис от решението не се издава, до доказване от ищеца, че не дължи публични държавни и общински вземания, и че са заплатени разноските по прехвърлянето и данъците за имота, както и данъците и другите задължения на праводателя му към държавата / чл. 115, ал. 3 ЗС и чл. 364, ал. 2 ГПК/.

На основание чл. 115, ал. 2 ЗС ДАВА 6-месечен срок на З. Т. Н. за извършване на отбелязване на влязлото в сила решение.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 48/26.03.2025 г. по в. гр. д. № 406/2024 г. на Окръжен съд - Видин в останалата му обжалвана част, с която е отхвърлен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на З. Т. Н. против И. Т. Д. и М. Т. Д., за обявяване за окончателен на сключения на 21.07.2017 г. Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, по отношение на притежаваната от всеки от двамата ответници по 1/4 идеална част от недвижим имот: жилище /апартамент/, който по документ за собственост е апартамент № .., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 73,69 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня, коридор и сервизни помещения, избено помещение № 24, с площ 4,20 кв. м. подробно описан в Нотариален акт № ..., том IV, дело № 1275 от 1980 г.

ОПРЕДЕЛЯ на адвокат Б. Б. от АК-В. възнаграждение за осъществената защита в касационното производство, в качеството й на особен представител на ответниците по касация И. Т. Д. и М. Т. Д., в размер на 380 евро, платимо от бюджета на съда.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.