ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2332

гр.София, 07.05.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и шеста година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 975/ 2026 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България /ПРБ/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1547/ 29.12.2025 г. по гр. д.№ 318/ 2025 г., с което служебно е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от същия съд по същото дело съдебно решение № 401 от 03.04.2025 г., като в диспозитива на решението вместо „считано от 2.05.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.“ се чете „считано от 01.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.“

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК ПРБ повдига правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да мотивира решението си съгласно изискванията на чл. 236 ал. 2 ГПК; и материалноправен въпрос как се определя началният момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от нарушението на правото за разглеждане и решаване на дело в разумен срок. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/.

Ответната страна С. Ш. М. оспорва жалбата като недопустима съгласно чл. 280 ал. 3 ГПК, доколкото вземането за законна лихва за периода 02.05.2019 – 01.10.2019 било в размер под 5 000 лв. В условията на евентуалност излага съображения за правилност на обжалваното въззивно решение, без да взема изрично становище по...