ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1091

Гр. София, 09.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на десети март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т. д. № 2415 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Юробанк България“ АД срещу решение № 1061 от 09.08.2025 г. по т. д. № 2134/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 112 от 27.03.2024 г. по гр. д. № 353/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд са отхвърлени предявените от „Юробанк България” АД субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430 ТЗ за признаване за установено, че М. Г. К., Г. К. К., С. Р. К. и Надежда П. К. дължат на ищеца солидарно сумата над 1 756, 46 евро до 26 705,59 евро - претендирана главница по сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 56287/08.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.08.2022 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 885/2022 г. по описа на PC - Е. П..

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно и е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, включително при пълно незачитане на приетите по делото заключения по съдебно – счетоводни експертизи. Излага, че въззивният съд е посочил, че с оглед неравноправния характер на част от клаузите на договора за кредит и допълнителните споразумения към него ще определи дълга при първоначално уговорените клаузи на договора, но е кредитирал заключението във вариант, при който дългът...