Определение по ч. гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр. 4

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2373

София, 08.05.2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 08.04.2026 г., в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 754 /2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Б. Н. С. срещу определение № 16 /07.01.2026 г. по в. ч.гр. д. № 3353 /2025 г. на Софийския апелативен съд, г. о., с което е потвърдено разпореждане № 1309 /07.11.2025 г. по гр. д. № 450 /2025 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е върната подадената от жалбоподателката искова молба и производството по делото е прекратено.

Частната жалба е допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес да обжалва срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното:

Ищцата е предявила иск за обезщетение на неимуществени вреди, причинени на ищцата от смъртта на нейната майка, която е настъпила в Дом за стари хора – Р. скоро след постъпването и поради неоказани медицински грижи.

Първоинстанционният съд е намерил исковата молба за нередовна и е указал на ищцата какви нейни нередовности да отстрани, включително да посочи дали домът е правосубектно юридическо лице.

След повторни указания за отстраняване на нередовности ищцата е поискала да и бъде предоставена правна помощ и окръжният съд и е предоставил такава и е назначил за неин процесуален представител посочения от нея адвокат С. Д., на когото е разпоредил да се съобщят повторните указания за отстраняване на нередовности.

След като се е уверил, че съобщението е връчено на адвоката лично и че в последвалия определен срок указанията не са отстранени, първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Въззивният съд е приел, че дори и да е вярно твърдението на частния жалбоподател и на процесуалния и представител, че съобщението не е връчено на адвоката, а на жалбоподателката – ищца (на страната), то уведомяването за дадените указания е редовно. Установил е също, че определеният едноседмичен срок е изтекъл преди първоинстанционният съд да върне исковата молба.

Въззивният съд е приел, че за да бъде върната исковата молба е необходимо да е била нередовна и на ищеца да са дадени съответни указания и е приел, че в случая исковата молба действително е била нередовна, тъй като ответник е била посочена управителят на дома при твърдения за противоправно бездействие на медицинския персонал на Дом за стари хора – Р.. Част от указанията са били неправилни, но указанието ищцата да посочи правосубектен ответник в производството е правилно, т. к. в ЗСУ е предвидено, че предоставянето на социални услуги се осъществява самостоятелно от общините, от специално създадени юридически лица или чрез възлагане на частни доставчици на социални услуги и съдът не може да знае какъв точно е статутът на Дом за стари хора Св. И. Р. – [населено място] и дали същият е самостоятелен правен субект.

Това само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че не са изпълнени указанията на съда и исковата молба следва да бъде върната.

Поради това въззивният съд е приел, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Обжалваното определение е подписано с особено мнение от член от въззивния съдебен състав, който е приел, че обикновена справка в Интернет, каквато е можело да бъде извършена служебно от първоинстанционния съдия, сочи, че собственик на Дом за стари хора Св. И. Р. – [населено място] е [община], поради което и съответните указания за отстраняване на тази нередовност не е следвало да бъдат давани.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Касационно обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато по посочения от частната жалбоподателка правен въпрос, за който тя твърди, че има значение за точното прилаган на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

Следва ли да се приема за редовно връчването на призовки и съобщения лично на страната, когато в тях съдът изрично е посочил същите да бъдат връчени на процесуален представител, назначен по искане за предоставяне на правна помощ?

Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът е обуславящ.

Настоящият съдебен състав намира, че в описаната във въпроса хипотеза и по аргумент от разпоредбата на чл. 259, ал. 3 ГПК съобщенията трябва да бъдат връчени на назначения от съда процесуален представител (на когото съдът е разпоредил да бъдат връчени).

Съображения за това: Самият съд е разпоредил връчването да бъде извършено на назначения от съда процесуален представител, поради което следва да прецени за редовно само такова връчване; Тези съобщения са предназначени именно за процесуалния представител, който е назначен от съда поради нуждата на страната от квалифицирана правна помощ, особено в случаи, в които съдът е дал указания на страна по делото за извършване на конкретни процесуалноправни действия в определен срок (каквито са указания за отстраняване на нередовности в исковата молба). Разпоредбата на чл. 259, ал. 3 ГПК предвижда именно такъв случай – съдебното решение следва да се съобщи на назначения процесуалния представител на страната, който има необходимата квалификация да изготви въззивна жалба срещу него, в случаите, в които прецени, че то страда от пороци.

Изключение следва да се приеме само за случаите, в които, въпреки, че съобщенията не са връчени на назначения от съда процесуален представител, а на страната, която той представлява, процесуалният представител е потвърдил своевременното получаване на съобщенията или е извършил в срок процесуални действия, от които може да се направи еднозначен извод, че е получил съобщенията.

В останалите случаи, в които съобщенията не са връчени на назначения от съда процесуален представител, следва да се приеме, че те не са надлежно връчени и съдът трябва да изпрати нови съобщения до него с указания за лично връчване.

От изложеното следва изводът, че е осъществено основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

По същество:

При дадения отговор на правния въпрос въззивният съд е следвало да обсъди доводите на частния жалбоподател и на назначения и особен представител, че видно от съдържанието на самото съобщение за отстраняване на нередовности на исковата молба, то не е било съобщено на назначения от съда процесуален представител на частния жалбоподател (ищцата), а на нея (ищцата), поради което назначеният процесуален представител не е извършил в срок процесуални действия за отстраняване на нередовностите в исковата молба съгласно указанията на съда.

Въззивният съд е следвало да поиска сведения от длъжностното лице – призовкар за лицето, на което е връчило съобщението и за обстоятелствата, при които е връчило съобщението. Въззивният съд е следвало да даде възможност на частната жалбоподателка да представи доказателства за твърдението си, включително като и укаже, че следва да поиска назначаването на съдебно - почеркова експертиза за установяване на авторството на положения върху съобщението подпис.

А в случай, че въззивният съд е приел, че по делото не е установено, че изпратените по разпореждане на първоинстанционния съд до назначения от съда процесуален представител съобщения за отстраняване на нередовности не са получени от него, а от страната (в случай че е допуснал такава възможност) и че в определения срок тези указания не са изпълнени, не е следвало да приеме, че са били налице предпоставките за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а че първоинстанционният съд е следвало да изпрати ново съобщение с указание да бъде връчено на назначения от съда процесуален представител на страната.

Поради това настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е основателна, а обжалваното въззивно определение е неправилно, както и потвърденото с него разпореждане за връщане на исковата молба, поради което те следва да бъдат отменени.

Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд, който да продължи извършването на съдопроизводствени действия, които следва да започнат с изпращането на ново съобщение до назначения процесуален представител на ищцата за отстраняване на нередовности в исковата молба с указание да бъде връчено на него лично.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на въззивно определение № 16 /07.01.2026 г. по в. ч.гр. д. № 3353 /2025 г. на Софийския апелативен съд, г. о.

Отменя въззивно определение № 16 /07.01.2026 г. по в. ч.гр. д. № 3353 /2025 г. на Софийския апелативен съд, г. о. и потвърденото с него разпореждане № 1309 /07.11.2025 г. по гр. д. № 450 /2025 г. на Пернишкия окръжен съд.

Връща делото на Пернишкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.