ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2361

София, 08.05.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 4500/2025 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Р., [населено място], подадена чрез процесуалния представител адвокат П. Г., против въззивно решение № 596 от 11.05.2025 г. по в. гр. д. № 1908/2024 г. на Апелативен съд – София, с което след частична отмяна на решение № 2375 от 19.04.2024 г. по гр. д. № 7889/2023 г. на Софийския градски съд искът на жалбоподателката срещу Прокуратурата на Република България за заплащането на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за незаконно повдигнатото и поддържано от ответника обвинение е отхвърлен за разликата над 7500 лв. до първоначално присъдените 15 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът - Прокуратура на Република България - не взема становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта , Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

От събраните по делото доказателства е установено, че срещу ищцата е водено наказателно производство за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4 НК, приключило с оправдателна присъда, постановена от Софийския градски съд на 25.02.22 г. по НОХД № 973/2019 г., влязла в сила на 31.01.2023 г. Въззивният съд е посочил, че спорен между страните е въпросът за справедливия размер...