ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 721

Гр. София, 03.10.2023г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. ч. т.д. № 1433 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Кредит плюс“ ООД срещу определение № 94 от 17.05.2023г. по ч. гр. д. № 94/2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 155 от 21.02.2023г. по т. д. 488/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е прекратено производството по делото по отношение на ответника „Юпитер билд“ ЕООД.

Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че производството по предявения иск по чл. 135 ЗЗД следва да бъде прекратено по отношение на ответника „Юпитер билд“ ЕООД – приобретател по атакуваната сделка. Сочи, че определението е постановено в нарушение на нормата на чл. 735, ал. 2 ТЗ, която изрично предвижда, че не се прекратява производство по несъстоятелност, когато за обезпечаване задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица. Оспорва като неотносима цитираната с обжалвания съдебен акт съдебна практика. Изтъква, че при даденото с обжалвания съдебен акт разрешение ще бъде лишен от възможност да получи защита по предявения иск по чл. 135 ЗЗД, доколкото приобретателят, срещу когото трябва да изпълнява, няма да е обвързан от съдебното решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. „Следва ли да се прекрати производството по чл. 135 ЗЗД срещу приобретател - заличено юридическо лице, по атакуваната прехвърлителна сделка на основание чл. 135 ЗЗД, когато заличаването е настъпило след завеждане на иска?

2. Допустимо ли е съдебното производство, както и постановеното в хода му решение, с което се уважава иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, в случай че в хода на производството и след завеждане на делото юридическото лице приобретател е заличено от правния мир, при положение че при Павловия иск праводателят и приобретателят са задължителни другари?

3. При иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, при който е налице задължително другарство в процеса по отношение на ответниците – праводател и приобретател, в случай на заличаване на юридическото лице приобретател и прекратяване на производството спрямо него, какво ще е действието на решението в случай на уважаване на исковата претенция?

4. При прекратяване на производството по чл. 135 ЗЗД спрямо приобретател -заличено юридическо лице, по какъв начин и чрез какви правни способи ще може да се удовлетвори кредиторът ищец при евентуално уважаване на исковата претенция, след като дружеството приобретател и собственик на недвижимия имот не съществува в правния мир?“

Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите в противоречие с практиката на ВКС по т. 6 от ТР 1 от 09.12.2013г. по т. д. 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС, по ТР 7/2020г. по описа на ОСГТК на ВКС, решение № 135 от 04.07.2013г. по т. д. 230/2011г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 248 от 17.01.2011г. по т. д. № 224/2010г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 149 от 02.11.2011г. по т. д. № 1192/2010г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 187 от 19.03.2010г. по т. д. № 135/2009г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с което обосновава искане за допускане до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

При условията на евентуалност моли определението да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като поддържа, че отговорът на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Излага, че обжалваното определение е очевидно неправилно, с което обосновава допускане до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът, „Виктория декарт“ ЕООД, в предоставения му срок не депозира писмен отговор и не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд е приел, че ответникът по предявения иск по чл. 135 ЗЗД „Юпитер билд“ ЕООД е заличен търговец след вписано решение по чл. 632, ал. 4, вр. ал. 5 ТЗ, загубил е правоспособността си и не може да бъде страна в съдебния процес, който извод е обосновал с позоваване на чл. 27 ГПК. Посочил е, че цитираната от жалбоподателя норма на чл. 735, ал. 2, предл. 2 ТЗ не е относима към правилността на обжалвания съдебен акт, и е потвърдил като правилно обжалваното определение на ОС – Бургас, с което производството по делото е прекратено по отношение на неправоспособния ответник „Юпитер билд“ ЕООД.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и по отношение на частните касационни жалби, е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Формулираният от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК първи въпрос е обусловил изводите на въззивния съд, но по отношение на същия не е налице сочената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С цитираната от касатора практика на ВКС по т. 6 от ТР 1 от 09.12.2013г. по т. д. 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС, по ТР 7/2020г. по описа на ОСГТК на ВКС, решение № 135 от 04.07.2013г. по т. д. 230/2011г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 248 от 17.01.2011г. по т. д. № 224/2010г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 149 от 02.11.2011г. по т. д. № 1192/2010г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 187 от 19.03.2010г. по т. д. № 135/2009г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, не е даден отговор на поставения от касатора въпрос, което определя съдебната практика като неотносима.

С ТР 1 от 09.12.2013г. по т. д. 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС, т. 6, е даден отговор за неактуалност на постановките по т. 17 от ТР 1/2000г. по описа на ОСГК на ВКС. Изложени са мотиви за правомощията на въззивния съд при обжалване на първоинстанционно решение, постановено без участието на задължителен необходим другар, които са неотносими към поставения въпрос за допустимостта на съдебния процес срещу неправоспособен ответник.

С ТР 7/2020г. по описа на ОСГТК на ВКС е даден отговор, че страните по договор са задължителни необходими другари в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора, без да е обсъждан въпроса за допустимостта на съдебния процес срещу неправоспособен ответник.

С решение № 135 от 04.07.2013г. по т. д. 230/2011г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, е отменено като неправилно обжалваното въззивно решение, с което е обезсилено първоинстанционно решение по предявен иск по чл. 422 ГПК с мотиви за неправилност на преценката на съда кои страни са легитимираните да участват в процеса.

Решение № 248 от 17.01.2011г. по т. д. № 224/2010г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 149 от 02.11.2011г. по т. д. № 1192/2010г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 187 от 19.03.2010г. по т. д. № 135/2009г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, дават отговори на въпроси относно допустимостта на предявени искове по чл. 647 ТЗ, чл. 646 ТЗ и чл. 55 ЗЗД, без в никоя от разгледаните хипотези да е прието, че страна по делото е заличен търговец.

Обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с утвърдената и служебно известна на настоящия състав съдебна практика по поставения въпрос, намерила изражение в ТР 1/09.07.2019г. по т. д. 1/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 122 от 28.06.2017г. по т. д. 964/2015г., ТК, II ТО, с които е прието, че процесуалната правоспособност на страните е абсолютна процесуална предпоставка за възникването и развитието на гражданския процес, за която съдът следи служебно. Отпадането на гражданската правоспособност, а оттам на основание чл. 27, ал. 1 ГПК и на процесуалната правоспособност, в хода на делото е пречка за по –нататъшния му ход с участието на тази страна и съдът е длъжен да прекрати съдебния процес по отношение на процесуално неправоспособната страна.

Обжалваният съдебен акт е постановен в унисон с тази съдебна практика, като съдът е отчел, че с влязло в сила решение № 285 от 16.12.2022г. по т. д.н. 123/2021г. по описа на ОС – Бургас на основание чл. 632, ал. 4, вр. ал. 5 ТЗ е постановено заличаване на ответника „Юпитер билд“ ЕООД, вписано в ТР, с което последният е лишен от материална и процесуална правоспособност – чл. 27, ал. 1 ГПК, отпаднала е основна предпоставка за допустимостта на гражданския процес срещу тази страна и правилно производството по делото е прекратено по отношение на „Юпитер билд“ ЕООД.

Горните изводи на съда за утвърдена и непротиворечива съдебна практика по поставения от касатора първи въпрос изключват допускането до касация и по допълнително сочения критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Останалите поставени от касатора въпроси не покриват общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не са обусловили решаващата воля на съда по обжалваното определение и не са от значение за неговата правилност. Въззивният съд не е обсъждал дали ще е допустимо евентуално бъдещо решение по иска по чл. 135 ЗЗД, постановено без участието на приобретателя по сделката, дали ищецът има интерес от уважаване на иска само срещу прехвърлителя - негов длъжник, нито какви ще са правните последици на това решение, доколкото въпросите излизат извън предмета на сезиралата го частна жалба срещу първоинстанционния акт, с който е прекратено производството по делото срещу неправоспособния ответник „Юпитер билд“ ЕООД. Така поставените въпроси са относими към допустимостта на процеса и на евентуално бъдещо решение по предявения иск по чл. 135 ЗЗД срещу другия ответник – прехвърлител по сделката, по отношение на който производството не е прекратено с обжалваното определение, поради което не са относими към правилността на обжалвания съдебния акт.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице като касаторът е аргументирал искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на обжалваното определение.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 94 от 17.05.2023г. по ч. гр. д. № 94/2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.