ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2313

гр. София, 05.05.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети май, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваните от съдия Николаева ч. гр. дело № 1640 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. А. М. срещу определение № 205 от 02.04.2026 г. по ч. гр. д. № 159/2026 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1122 от 04.03.2026 г. по гр. д. № 426/2026 г. на Варненски окръжен съд, с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно. Поддържа, че преценката дали исковата молба, с която се предявява иск по чл. 2в ЗОДОВ, съдържа достатъчно твърдения за конкретни факти, представляващи съществено нарушение на правото на Европейския съюз (ПЕС), е по основателността на иска и следва да бъде извършвана при разглеждане на спора по същество. Моли атакуваното определение да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, във връзка с които поставя следните въпроси: 1. „Преценката на въззивния съд - дали иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ съдържа достатъчно твърдения за конкретни факти, представляващи съществено нарушение на ПЕС, представлява ли преценка относно допустимостта на иска, или е преценка относно неговата основателност?“; 2. „Когато в искова молба с искане за репариране на вреди, произтичащи от правораздавателната дейност на ответника, са наведени твърдения...