ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1310

гр. София, 10.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

като изслуша докладваното от съдия Христова ч. т.д. №237 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. М. Р., чрез адв. З.М. против определение №96/13.01.2026 г., постановено по т. д. №1862/2025 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от жалбоподателя искове за отмяна и прогласяване нищожност на основание чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ЗАрб. на арбитражно решение №88/07.03.2013 г. по арб. д. №88/2013 г. на арбитър Б. Г..

В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно - незаконосъобразно и немотивирано. Жалбоподателят оспорва изводите на съда, че е бил редовно уведомен за постановеното арбитражно решение чрез връчване на призовка за доброволно изпълнение по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК. Поддържа, че връчването по пощата е в нарушение на чл. 36, вр. чл. 6, ал. 3 Закона за пощенските услуги и Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети. Счита, че следва да се съберат доказателства за действителното получаване на пощенската пратка и нейното съдържание, както и за факта дали към датата на връчване „Т. Б. А. ЕООД му е било работодател. В същото време навежда доводи, че с управителя на бившия му работодател „Т. Б. А. ЕООД е бил във влошени отношения и не му е била предадена ПДИ и арбитражното решение. Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато за събиране на доказателства относно получаването на ПДИ и спазване на срока за подаване на молба по чл. 47 ЗАрб.

Ответникът „П. К. Б. ЕООД оспорва жалбата, като счита атакуваното определение за правилно, а депозираната частна жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд.

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. М. Р., чрез адв. З.М. за отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗАрб. и прогласяване на нищожност на основание чл. 47, ал. 2 ЗАрб. на арбитражно решение №88/07.03.2013 г. по арб. д. №88/2013 г. на арбитър Б. Г..

За да прекрати производството по делото, съставът на ВКС приема, че исковете по чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ЗАрб. са предявени след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок и са недопустими. Съдът намира, че на 22.01.2014г. на ищеца, чрез неговия работодател „Т. Б. А. ЕООД е връчена покана за доброволно изпълнение, като известието за доставяне е подписано от Д. Д. – администратор. Като приема, че в поканата изрично е посочено, че изпълнителното дело № 20148410400289/2014 г. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.10.2013 г. по гр. д. №5573/2013 г. на СГС, с който ищецът е осъден да заплати в полза на взискателя „П. К. Б. ЕООД посочените суми и е отразено, че с ПДИ се изпраща и препис от подлежащия на принудително изпълнение акт, т. е. процесното арбитражно решение, решаващият състав стига до извод, че от 22.01.2014 г. за ищеца тече законоустановеният срок по чл. 48, ал. 1 ЗАрб. Подчертава и факта, че с писмо на ЧСИ Н. М. от 19.11.2025 г. е изпратен и приет по делото заверен препис от изпълнителния лист по горепосоченото изпълнително дело с отбелязвания върху него за постъпили суми за погасяване на задълженията, последното от които е с дата 11.11.2025 г. С оглед изложеното, съставът на ВКС намира, че с осъщественото по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК връчване чрез работодател на покана за доброволно изпълнение и на препис от подлежащия на принудително изпълнение акт, ищецът е надлежно уведомен за арбитражното решение, като от този момент е започнал да тече и срокът по чл. 48, ал. 1 ЗАрб., изтекъл на 22.04.2014г., много преди предявяване на иска по чл. 47 ЗАрб. Предявяването на исковете по чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ЗАрб. след изтичане на преклузивния срок води до недопустимост на производството.

Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на процесното арбитражно решение е образувано изп. дело № 20148410400289/2014 г. по описа на ЧСИ Н. М.; че на 22.01.2014 г. по местоработата на жалбоподателя /длъжник/ е връчена покана за доброволно изпълнение с конкретно посочени суми, в която е удостоверено и връчване на подлежащия на изпълнение акт. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че от 22.01.2014 г. арбитражното решение, вече е било известно на Д. Р., поради което считано от тази дата е започнал да тече и срокът по чл. 48, ал. 1 ЗАрб.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за нарушение на Закона за пощенските услуги и Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети при връчване на поканата за доброволно изпълнение, тъй като същата е връчена лично на работодателя му. Не могат да бъдат споделени и възраженията относно предаването на пратката и качеството работодател на „Т. Б. А. ЕООД. На първо място, Д. Р. не е оспорил нито с писменото становище на отговора на исковата молба, нито в открито съдебно заседание на 10.12.2025 г. представените от ответното дружество покана за доброволно изпълнение и известие за доставяне, не е навел и възражения във връзка с качеството работодател на получателя на съобщението. На второ място, самият жалбоподател признава, че дружеството е било негов работодател, като навежда едва в частната жалба доводи за влошени отношения с управителя на дружеството и твърдение, че не му е била предадена получената покана за доброволно изпълнение, като прави и доказателствени искания. Жалбоподателят не оспорва и допълнително изложените от решаващия състав аргументи, че по изпълнителното дело до 11.11.2025 г. са постъпвали суми за погасяване на процесните задължения, т. е. длъжникът е знаел за тях.

Предвид изложеното, обосновано и законосъобразно с обжалваното определение е прието, че в случая преклузивният срок за предявяване на исковете по чл. 47 ЗАрб. е изтекъл преди подаването на исковата молба и на това основание производството по делото е прекратено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъди сумата 76 евро - юриск. възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №96/13.01.2026 г., постановено по т. д. №1862/2025 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.

ОСЪЖДА Д. М. Р., ЕГН [ЕГН] да плати на „П. К. Б. ЕООД сумата 76 евро разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: