ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2414

Гр. София, 11.05.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. д. № 282 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. Р., чрез адв. С., срещу решение № 271/23.10.2025 г. по гр. д. № 542/2025 г. на Окръжен съд – Стара Загора. С въззивното решение е потвърдено изцяло постановеното на 29.05.2025 г. решение по гр. д. № 12009/2024 г. от Районен съд – Чирпан, с което по иска на Д. Н. Д. е признато за установено на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че не дължи сумата 7221.52 лв., предмет на изп. дело № 780/2023 г. на ЧСИ М. Д. за издръжка на малолетното му дете Д..

Поддържа се, че въззивното решение е недопустимо, евентуално - неправилно, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 2 и 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 ГПК се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, както и това по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК, като се поставят следните въпроси: 1.Може ли съдът да кредитира експертиза, изготвена при лишаване на страна от участие и без да й е осигурена възможност за възражения, въпроси и доказателства? 2.Допустимо ли е съдът да приеме, че ответникът е редовно призован, когато призовката е получена от лице, което не живее на адреса, не е посочило в какво качество я получава и липсва доказателство за връзката му с адресата? 3.Длъжен ли е...