ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2406

гр. София, 11.05.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 2304/2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. И. от [населено място], В. област, срещу въззивно решение № 224 от 04.03.2025 г. по в. гр. д. № 2032/2024 г. на Варненския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради необоснованост – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 2776 от 19.07.2024 г. по гр. д. № 13400/2023 г. на Варненския районен съд и е отхвърлил предявените от касатора против Р. И. Д. искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 6850 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на претърпени загуби в собствения на ищеца имот – къща (източен близнак), находяща се в [населено място], [улица], изразяващи се в увреждане на вградена кухня на стойност 5000 лв., увреждане на стените и пода на кухненско помещение на първи етаж от къщата на стойност 1500 лв., 150 лв. – заплатени от ищеца за извършено термографско изследване и 200 лв. – за демонтаж на вградените в кухнята електрически уреди, в резултат на течове и влага в кухненското помещение на първия етаж в къщата на ищеца, причинени от теч на вода, проникваща при къпане в банята на първия етаж на къщата (западен близнак) на [улица], собственост на ответника Р. И. Д., през неизпълнена фуга около извода за студена вода на смесителната батерия на душа, компрометирани фуги на облицовката от плочки в ъгъла между пода и стените и неправилно монтиран подов сифон, както и за заплащане на сумата от 1000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически дискомфорт, причинени от гореописания теч в имота на ищеца.

Със същото решение е отхвърлен и предявеният от М. С. И. против Р. И. Д. иск по чл. 109 ЗС за осъждането на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] (в частност собственото на ищеца кухненско помещение), като извърши всички необходими ремонтни дейности за отстраняването на повредите, изразяваща се в компрометирани фуги на облицовката от фаянсови плочки в банята на първия етаж, в ъгъла между пода и стената към съседния имот на [улица], неизпълнен участък (фуга) около извода при студената вода на смесителната батерия на душа, както и неправилно монтиран подов сифон, в собствения си недвижим имот, находящ се в [населено място] [улица]. Въззивният съд е приел за установено, че ищецът в първоинстанционното производство М. И. е собственик по дарение и делба на еднофамилна двуетажна жилищна сграда (източна къща близнак), находяща се в [населено място], [улица], а ответникът Р. Д. е собственик на еднофамилна двуетажна жилищна сграда (западна къща близнак), находяща се в [населено място], [улица]. Съгласно констативен протокол от 12.05.2023 г., представен от ищеца, след извършена термографска диагностика в жилищната сграда на ищеца е констатиран теч в кухнята, идващ от съседен имот, а според констативен протокол от 11.03.2024 г., представен от ответника, след извършена термографска диагностика в жилищната сграда на ответника не е установено наличие на теч или влага от водопроводна или канализационна инсталация в стълбищната клетка, баня-тоалетна и коридор. От заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно-техническа и оценителна експертиза от 25.04.2024 г. и изявленията на вещото лице инж. В. К. в съдебно заседание е установено, че при извършените на 20.03.2024 г. и 22.04.2024 г. огледи на място в жилищната сграда, собственост на ищеца, и извършена термографска диагностика и техническо обследване на теча в къщите близнаци, е констатирано наличие на капилярна влага по стената и пода в кухнята на източната къща близнак. Влагата е достигнала височина 40 – 50 см от пода на стената към западната къща близнак. От термографската картина в спалнята на западната къща близнак, долепена до банята на западната къща близнак, е установено наличие на капилярна влага в ъгъла между пода и стената - под гипсокартона. В банята на западната къща близнак не са установени проблеми в хоризонталната разводка на тръбите за топла и студена вода, не са установени проблеми и в хоризонталните и вертикалните канализационни клонове ф50 и ф100, изградени в банята. Установени са компроментирани фуги на облицовката от фаянсови плочки в ъгъла между пода и стената към спалнята и към съседите на [улица], констатирано е наличие на незапълнен участък (фуга) около извода при студената вода на смесителната батерия на душа, както и неправилно монтиран подов сифон - след извършен ремонт в банята, подовите плочки са монтирани върху старите плочки, подовият сифон не е преместен на новото ниво, а е оставен на старата позиция. На новото ниво е монтирана декоративната решетка на сифона. Между сифона и декоративната решетка има 2 см разстояние, което не е подмазано добре и през микропукнатините и фуги водата навлиза между двата реда плочки, а те са с обратен наклон - към стената на душа и през недобре фугираните подови плочки се просмуква влагата към стената на кухнята на източната къща близнак. Според заключението установената капилярна влага по стените и пода на кухнята на източната къща близнак се дължи на вода, проникваща при къпане в банята на западната къща близнак, а именно през фуга около извода за студена вода на смесителната батерия на душа, компрометирани фуги на облицовката от плочки в ъгъла между пода и стените, неправилно монтиран подов сифон. Стойността на разходите за труд и материали за отремонтиране на повредите в кухнята - всекидневна в къщата на ищеца (източния близнак) е в общ размер на 1966,61 лв. с вкл. ДДС. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че банята в къщата на ответника (западния близнак) е долепена до кухнята на къщата на ищеца (източния близнак), т. е., стената е обща, а не е двоен зид. Ако зидът между двете къщи е двоен, включително между банята в западната къща близнак и кухнята - всекидневна в източната къща близнак, т. е. ако стената е двойна или пък стените са две отделни, то от установените компрометирани участъци в банята на ответника проникване на влагата, констатирана при огледите в кухнята на ищеца, нямаше да има, респ. източникът за влагата би бил друг. Според експерта, тъй като стената между горните две помещения (банята в къщата на ответника и кухнята-всекидневна в къщата на ищеца) не е двойна, то източникът на влагата в кухнята на ищеца е от течовете от компрометираните участъци в банята в къщата на ответника. От заключението на съдебно-техническата и оценителна експертиза от 18.06.2024 г. и от изявленията на вещото лице В. К. в съдебно заседание е установено, че общата стойност на увреденото имущество е в размер на 5958,37 лв. без ДДС, съответно – 7150 лв. с вкл. ДДС. От заключението на приетата във въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза и от изявленията на вещото лице инж. В. Г. в съдебно заседание е установено, че банята в къщата на ответника граничи само с кухнята в къщата на ищеца. Обща стена между двете къщи няма, а всяка къща има своя отделна външна стена. Налице са два отделни зида /две отделни стени/, всяка с дебелина от 25 см и 2 см мазилка върху тях, като между двете стени има фуга от 2 см. Батерията на душа, мивката и тоалетната в банята на ответника са допълнително хидроизолирани, а подовият сифон е повдигнат след ремонт и е недостатъчно хидроизолиран. В кухнята на имота на ищеца (източния близнак), която граничи с банята в къщата на ответника, е монтирана мивка с кранове за топла вода и отводняващи тръби, стената зад кухнята е скоро и добре измазана – няма следи от влага и теч, северно от кухнята се намира пристройка с баня и тоалет на източната къща близнак. Южно от кухнята е ситуиран „куфар“ от гипсокартон със следи от влага и теч. В проведеното открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че най-вероятният източник на влага в кухнята на ищеца е недостатъчно хидроизолираният подов сифон в банята на ответника – капките попадат до стената и в един момент избиват при съседите. Ако има теч от сифона и водата избива, това няма да попречи тази влага да отиде в най-близкото място, където няма фаянсови плочки и липсва хидроизолация – в случая това е кухнята на съседа. Подовият сифон в банята на ответника е останал на старото ниво на плочките, обикновено се циментира, като вещото лице не знае как и какво точно е изпълнено в случая, но това е предпоставка за течове и влагата си търси място къде да излезе. Съдът не е кредитирал заключението на изготвената по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза, изготвена в първоинстанционното производство, в частта му, в която вещото лице заключва, че установената капилярна влага по стените и пода на кухнята в източната къща близнак се дължи на вода, проникваща при къпане в банята в западната къща близнак през фуга около извода за студена вода на смесителната батерия на душа, компрометирани фуги на облицовката от плочки в ъгъла между пода и стените, и неправилно монтиран подов сифон, приемайки този извод за необоснован – направен въз основа на предпоставката, че стената между двете къщи, в които се намират описаните помещения, е обща, т. е. стената е една от тухла с дебелина от 25 см. От заключението на изслушаната във въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза обаче е установено, че всяка от двете къщи има своя отделна външна стена, тоест налице са две отделни стени, всяка с дебелина от 25 см и 2 см мазилка върху тях, а между двете стени има фуга от 2 см. С оглед на това и предвид категоричното изявление в съдебното заседание на 13.05.2024 г. на в. л. инж. В. К., изготвил заключението на съдебно-техническата и оценителна експертиза, а именно, че ако стената между двете помещения е двойна или има две отделни стени, констатираната влага в кухнята на ищеца би била от друг източник, респ. че причината за влагата не е от компрометираните участъци в банята в къщата на ответника, съдът е приел извода на вещото лице, че причината за влагата в кухнята на ищеца е водата, проникваща от компрометираните участъци в банята в къщата на ответника за необоснован, поради което и не е кредитирал заключението в тази му част. По отношение на заявеното в съдебното заседание на 27.01.2025 г. от вещото лице инж. В. Г., изготвил заключението по съдебно-техническа експертиза, че най-вероятният източник на влага в кухнята на ищеца е недостатъчно хидроизолираният подов сифон в банята на ответника, съдът е приел, че това е предположение, а не категоричен извод, като подобен извод е и извън възложените на експерта задачи по експертизата, поради което съдът не е приел заявеното от вещото лице за част от установената по делото фактическа обстановка.

От показанията на свидетеля М. Д. е установено, че ищецът е направил ремонт на къщата си преди около 4-5 години. По късно направил още един ремонт, тъй като имало влага на едната стена, деляща самата къща /представляваща къща близнак/, и влагата причинявала материални щети. Влагата идвала от стената в кухнята, която била облицована с гипсокартон, който е на метална конструкция, и от влагата профилите започнали да ръждясват. В кухнята на ищеца имало влага по стената и по пода, като кухненското обзавеждане било подменено и ремонтирано от ищеца, като същото и сега било за ремонт, респ. за подмяна, поради наличието на влага. Ищецът се чувствал ощетен – влагал пари в нещо, което не може да се използва. Изпитвал и безпокойство, породено от обстоятелството, че дълги години този етаж не можел да го ползва, поради миризми, влага и други такива. От показанията на свидетелката Д. Д. (съпруга на ответника), ценени съобразно чл. 172 ГПК, е установено, че след като узнали, че против тях се води дело, извикали човек с термокамера и изследването установило, че течове от банята им няма. Свидетелката е присъствала на двата огледа, извършени от в. л. инж. В. К., вкл. и на извършеното изследване с термокамера, по повод изготвяне на заключението на съдебно-техническата и оценителна експертиза, като е посочила, че при огледите е констатирано, че има влага в спалнята, която е долепена до банята – казали й, че от пода отивала към ъгъла и избивала към коридор в имота на ищеца. След огледите свидетелката и съпругът й изкъртили една част от стената и установили, че стените са две – по 30 см всяка.

От представената по делото разписка от 15.08.2022 г. е установено, че Т. И. (съпруга на ищеца) е заплатила на лицето К. Н. сумата от 6515 лв. „за проектиране, изработка, доставка и монтаж на кухненско обзавеждане по одобрен проект“. Съгласно фактура от 10.10.2023 г. ищецът е заплатил в полза на дружество „А. К. ООД сумата в размер на 200 лв. (без вкл. ДДС), с основание „демонтаж на кухненски шкаф (колона) с вградена фурна и микровълнова, демонтаж на електрическа фурна и микровълнова фурна и разкачване на лед осветление“.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че в резултат от продължителен теч в помещението, представляващо всекидневна с обособена кухненска част на първия етаж в източната къща, собственост на ищеца, на същия са причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на вградена кухня, увреждане на стената, на която е била монтирана кухнята, и увреждане на пода на кухненското помещение. Съдът е приел, че по делото не е налице пълно доказване на твърдението на ищеца, че влагата по стените и пода на кухнята на първия етаж в къщата му, в резултат на която са настъпили описаните по-горе увреждания, е причинена от теч (течове) от банята на първия етаж в къщата на ответника, с оглед установеното по делото, че всяка от къщите близнаци има своя отделна външна стена, всяка с дебелина от 25 см и 2 см мазилка върху тях, и фуга между двете стени от 2 см, и съобразно заявеното от вещото лице инж. В. К., че ако стената между двете помещения (между банята в къщата на ответника и кухнята/всекидневна в къщата на ищеца) е двойна или пък са изградени две отделни стени, причината за констатираната влага в кухнята на ищеца не е от компрометираните участъци в банята в къщата на ответника. Прието е, че в случая проведеното от ответника насрещно доказване, което не е необходимо да е пълно, е достатъчно да разколебае фактите, които ищецът се домогва да докаже. С оглед на това липсва един от кумулативните елементи от фактическия състав на деликта, а именно извършено от ответника противоправно деяние, от което да са причинени вредите на ищеца, т. е. вредоносното деяние не е извършено от ответника, което обуславя извод за неоснователност на исковете по чл. 45 ЗЗД. За неоснователен е приет и искът по чл. 109 ЗС, тъй като в случая не е установено ответникът да извършва действия или да е създал, или да поддържа създадено от друг състояние, с което да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота си или да смущава упражняването на това право, доколкото не е категорично установено, че причината за влагата в кухнята на ищеца е теч (течове) от компрометираните участъци в банята в къщата на ответника.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да посочи доказателствата, въз основа на които мотивира решението си, с приетото, че вредите, настъпили по стените и пода в кухнята на ищеца, не са в резултат на течове от мокрото помещение на ответника; 2. Следва ли въззивният съд да обоснове приетото от него в мотивите на решението, че заявеното от вещото лице инж. В. Г., че най - вероятният източник на влага в кухнята на ищеца е недостатъчно хидроизолираният подов сифон в банята на ответника, е предположение, а не категоричен извод, и защо счита, че така заявеното от вещото лице е извън възложените му задачи по допълнителната съдебно-техническа експертиза; 3. При формиране на вътрешното си убеждение и при обсъждане на доказателствата по делото, следва ли съдът да вземе предвид и да обсъди становищата на страните, както и направените възражения.

Ответникът по жалбата Р. И. Д. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуалноправенвъпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Посоченият от касатора правен въпрос определя обективните рамки, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1./. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Поставените от касатора свързани процесуалноправни въпроси, отнасящи се до задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и всички събрани по реда на ГПК доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, са от значение за всяко гражданско дело, но не са решени в противоречие с практиката на ВКС, включително със сочената от касатора - решение № 660287 от 0912.2021 г. по гр. д. № 85/2021 г., IV г. о.; решение № 134 от 08.12.2021 г. по гр. д. № 1081/2020 г., IV г. о.; решение № 93 от 15.07.2015 г. по гр. д. 138/2015 г., II г. о.; и решение № 120 от 04.04.2013 г. по гр. д. 964/2012 г., IV г. о. По тези въпроси е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, като съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и в казуалната практика на ВКС, след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно потвърди, отмени или измени първоинстанционното решение.

В случая мотивите на въззивната инстанция са формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните, а обстоятелството, че касаторът не е съгласен с извода на съда, че при наличие на две самостоятелни сгради със самостоятелни стени и разстояние между тях по делото не е установено по категоричен начин причинените му вреди да се дължат на теч от сградата на ответника или ответникът да извършва действия или да е създал, или да поддържа създадено от друг състояние, с което да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, респ. с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност и необоснованост на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по селектиране на касационната жалба. Съдът е изложил съображенията си защо не е кредитирал частично заключението на вещото лице, с което е изпълнил задълженията си по чл. 236, ал. 2, вр. с чл. 202 ГПК. Визираното в чл. 12 ГПК задължение на съда да прецени всички доказателства по делото не означава задължение за тяхното поименно посочване и изброяване, респ. за изрично изразяване на мотиви по всяко от тях, а необсъждането на конкретни аргументи и доводи на страната може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване, само ако това би имало значение за крайния извод на съда за основателността на предявения иск.

Разрешаването на обуславящите изхода на спора въпроси в съответствие с практиката на ВКС, която няма основание да бъде променяна, изключва приложението на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Наред с това, във връзка с него не са изложени и никакви доводи за наличието на визираните в т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, които по отношение на поставените въпроси не са налице.

Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касатора.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 224 от 04.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2032/2024 г. на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: