ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1314София, 11.05.2026 година
Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 2525/2025 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Дигеста - СИП“ АД, [населено място] срещу решение № 335 от 16.06.2025 г. по в. т. д. № 845/2025 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд решение № 948 от 03.07.2024г. по т. д. № 2057/2021 г., е уважен предявеният от Български лекарски съюз срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 87, ал. 3 вр. ал. 2, пр. 2 ЗЗД за разваляне на сключения между страните договор за учредяване на право на строеж върху урегулиран поземлен имот срещу задължение за строителство, обективиран в н. а. № 89 от 08.09.2015 г., том III, н. а. № 89 от 08.09.2015 г., том III, рег. № 5268, дело № 389 от 2015 г. на Нотариус С. Ф., както и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение досежно отхвърлянето на предявения от Български лекарски съюз срещу дружеството-касатор евентуален иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че дружеството не е собственик на правото на строеж, учредено със същия договор, поради погасяването му по давност.
В частта, потвърждаваща първоинстанционното решение по отношение отхвърлянето на предявения от Български лекарски съюз срещу дружеството-касатор инцидентен установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване за недействителна упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно от 16.05.2017г., въз основа на което е подадено заявление вх. № САГ17-ГР00-1054 /17.05.2017 г. от името на Български лекарски съюз за даване на разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план – изменение на план за регулация и изменение на план за застрояване и работен устройствен план, касаещи имота на Български лекарски съюз, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържа, че в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ГПК за разваляне на процесния договор за учредяване на право на строеж, въззивното решение е недопустимо, евентуално – неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Оплакването за недопустимост е аргументирано с твърдението, че съдът се е произнесъл при нередовност на исковата молба, произтичаща от несъответствието между обстоятелствената част и петитума й, тъй като в обстоятелствената част правото за разваляне на договора е основано на неизпълнение на задължението на търговското дружество по т. VI в срок от 4 месеца да изготви технически проект на сградата по всички специалности, да го внесе за одобряване пред компетентните органи и да внесе искане за издаване на разрешение за строеж на сградата, без обаче в нито един момент от развитието на производството ищецът да е твърдял, че поради забавата на длъжника „Дигеста - СИП“ АД изпълнението на договора е станало безполезно, нито е обосновал тази безполезност, докато в петитума искането е за разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД във връзка с ал. 2 на същия член, една от хипотезите на която е именно безполезност на изпълнението.
Като неправилен касаторът счита извода на въззивния съд, че с издаването на заповед № РА50-73/10.02.2021 г. на Главния архитект на Столична община за прекратяване на започнатата по заявление вх. № САГ17-ГР00-1054/15.05.2017 г. на Български лекарски съюз процедура по изменение на подробния устройствен план относно УПИ, в който е предвидено изграждането на сградата, са отпаднали обективните пречки за изпълнение на задължението на „Дигеста - СИП“ АД по т. VI, б. „а“ от договора, поради което неизпълнението на това задължение е виновно и поражда правото на ищеца-възложител за разваляне на договора. Според касатора, този извод е резултат от допуснато нарушение на чл. 302 ГПК и чл. 177, ал. 1 АПК, тъй като съдебният състав не е зачел определение № 5107 от 12.07.2021 г. по адм. д. № 4047/2021 г. на АССГ, оставено в сила с определение № 11782 от 18.11.2021 г. по адм. д. № 9876/2021 г. на ВАС, с което заповедта на Главния архитект е отменена, а това означава, че обективните пречки за изпълнението продължават да съществуват и следователно не е налице забава на длъжника, пораждаща право на възложителя да развали договора. В касационната жалба са изложени подробни доводи и срещу преценката на въззивния съд за недобросъвестно изпълнение на договорните задължения от страна на търговското дружество, изразяващо се в предприетото от него обжалване на заповедта единствено с цел да бъде осуетено влизането й в сила, за да може да се ползва от предписанието на чл. 135, ал. 6 ЗУТ, което го освобождава от отговорността за допуснатата забава.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, наред с твърдението за недопустимост на въззивното решение в частта относно иска по чл. 87, ал. 3 ГПК (по съображенията в касационната жалба), касаторът моли за допускането му до касационно обжалване и поради очевидна неправилност (чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК), тъй като въззивният съд е приел, че заповед № РА50-73/10.02.2021 г. на Главния архитект на Столична община е била отменена, но същата има правно действие, изразяващо се в премахване на обективните пречки за изпълнение на задълженията му по т. VI, б. „а“ от процесния договор.
Освен това, като релевантни за допускане на касационния контрол, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, са поставени и въпросите: „1. Какви са правомощията на въззивната инстанция при преценката за правилността на първоинстанционното решение; 2. За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните в тяхната взаимна връзка; 3. При какви условия безполезността на изпълнението е основание за разваляне на двустранния договор“.
В подкрепа на заявеното основание са посочени съответно: по първия въпрос – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2012 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС; по втория въпрос – решение № 460 от 09.07.2024 г. по гр. д. № 1719/2023 г. на ВКС, II г. о. и решение № 468 от 10.07.2024г. на III г. о. и по третия въпрос – решение № 4 от 23.06.2017г. по гр. д. № 50183/2016 г. на ІV г. о.
Ответникът по касация – Български лекарски съюз – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 16.10.2025 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че:
На 07.05.2015 г. между страните е сключен предварителен договор, с който ищецът Български лекарски съюз се е задължил да учреди в полза на ответника „Дигеста - СИП“ АД в урегулиран поземлен имот с площ 1 760 кв. м, съставляващ УПИ III - „за Български лекарски съюз - администрация и хотел“ от кв. 387, по плана на [населено място], [улица] част, м. „Медицинска академия“ (предоставен му от Държавата с договор от 04.04.2006г. за безвъзмездно прехвърляне на право на собственост по реда на ЗДС и ППЗДС) право на строеж за сграда при параметри, съгласно действащия подробен устройствен план, както и при максимално използване (усвояване) на възможностите за застрояване, като запази за себе си правото на строеж за имотите, подробно описани и при условията на чл. 2 от договора;
На 08.09.2015 г., с нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство № 89 от 8.09.2015 г., т. III, рег. № 5268, н. д. № 389/2015г. на нотариус С. Ф., Български лекарски съюз е учредил в полза на „Дигеста - СИП“ АД възмездно право на строеж върху описания имот за построяване на „обществена сграда и подземен гараж“ със застроена площ 828.36 кв. метра и разгъната застроена площ 6 626.88 кв. метра при спазване на съотношение в собствеността на обектите, които ще бъдат придобити: не по-малко от 31 % от общата площ на надземното и подземното застрояване с общите части – за учредителя, който си е запазил правото на строеж за същите, и не повече от 69 % от общата площ на надземното и подземно застрояване с общите части – за приемателя;
Със заявление за съгласуване и/или одобряване на инвестиционен проект вх. № АП-70-00-213/30.12.2015 г. на НАГ-София страните са отправили до Главния архитект на Столична община искане да бъде одобрен инвестиционен проект и да бъде издадено разрешение за строеж на Офис-сграда с подземен гараж в УПИ-II, кв. 387, м. „Бул. България - кв. 387 - Медицински комплекс - Медицинска академия“, район „Триадица“;
С. З. № РА50-530/11.08.2017 г. на Главния архитект на Столична община, издадена по заявление вх. № САГ17-ГР00-1054/17.05.2017 г. от Български лекарски съюз, е дадено разрешение да се изработи проект за изменение на подробен устройствен план – изменение на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ) и Работен устройствен план (РУП) в следния териториален обхват: ИПР на УПИ I – „за болничен комплекс“ и създаване на нова улица от [улица]до [улица], образуване на нов кв. 387в и свързаното с това преномериране на УПИ II - „за Български лекарски съюз – администрация и хотел” и УПИ III - „за озеленяване” и ИПЗ и РУП на УПИ II – „за Български лекарски съюз - администрация и хотел”, поземлен имот с идентификатор по КККР 68134.1001.895, кв. 387, м. „Бул. България - кв. 387 - Медицински комплекс - Медицински университет - София“, район „Триадица“;
С. З. № РА50-73/10.02.2021 г. на Главния архитект на Столична община, с оглед подаденото от Български лекарски съюз заявление с вх. № САГ17- ГРОО- 1054-(16)/18.11.2019г., на основание чл. 56, ал. 1 АПК, вр. с чл. 129, ал. 2 ЗУТ, административното производство във връзка с проекта за изменение на подробния устройствен план е прекратено; Впоследствие, тази заповед е отменена с определение № 5107 от 12.07.2021 г. по адм. д. № 4047/ 2021 г. на Административен съд - София град, оставено в сила с определение № 11 782 от 18.11.2021 г. по адм. д. № 9876/2021 г. на Върховен административен съд.
За да се произнесе по главния иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е взел предвид, че претенцията на ищеца е основана на твърдението му, че в уговорения в т. VI, б. „а“ от договора четиримесечен срок от датата на сключването му ответникът не е изпълнил поетото задължение да изготви технически проект на сградата по всички специалности, да го внесе за одобряване при компетентния орган, да внесе искане за издаване на разрешение за строеж на сградата и да се снабди с такова, вследствие на което към деня на подаването на исковата молба строителството на сградата още не е започнало, а генералното възражение на ответника е, че забавата се дължи единствено и само на обективни причини – висяща и към момента административна процедура по одобряване на изменението на подробния устройствен план, която е пречка за реализирането и на действащия устройствен план.
Въз основа на доказателствата по делото, в т. ч. и заключението на техническата експертиза, решаващият състав е приел, че ответникът е изпълнил задължението си да изготви технически проект на сградата по всички специалности и десет дни преди изтичането на уговорения в договора срок, със заявление с вх. № АП-70-00-213/30.12.2015 г., е сезирал компетентния орган по чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗУТ с искане за одобряването му и за издаване на разрешение за строеж, като неснабдяването с такова до 09.01.2016г., когато изтича четиримесечният срок, е резултат от неспазването на установения в закона едномесечен срок от страна на административния орган и поради това не следва да се възприема като виновно неизпълнение на задължението на строителя и не е основание за ангажиране на отговорността му.
Като освобождаващо ответника от отговорност за забавата за изпълнение на посоченото задължение за времето от деня на изтичането на срока по чл. 141, ал. 8 ЗУТ до 21.02.2021 г. съдът е преценил и едно друго обстоятелство, а именно – предприетите със съгласието на възложителя действия за изменение на договорните условия и образуваното в тази връзка административно производство по изменение на подробния устройствен план, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 6 ЗУТ, издаденото на 11.08.2017 г. разрешение да се изработи проект за изменение на плана е спряло прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които то се отнася.
Според съдебния състав, издаването на заповедта на Главния архитект на Столична община за прекратяване на производството по изменение на плана (независимо от последващата й отмяна от съда) е премахнало съществуващата нормативна пречка за осъществяване на строителството съгласно уговорените в договора от 08.09.2015г. условия и след получаването на отправените от ищеца-възложител покани в писмото му от 01.03.2021 г. и в нотариалната покана от 18.03.2021 г. ответникът е следвало да предприеме действия по снабдяването с разрешение за строеж съобразно предвижданията на действащия план, но вместо това същият е предприел обжалване на заповедта, което не е било мотивирано от защитата на признат от закона негов интерес, а е извършено с единствената цел да осуети влизането й в сила, за да може да се ползва от предписанието в чл. 135, ал. 6 ЗУТ, което го освобождава от отговорността за забава.
За да приеме, че обжалването на заповедта е в нарушение на установения в чл. 63, ал. 1 ЗЗД принцип за добросъвестно изпълнение на договорните задължения, въззивният съд е взел предвид предприетите от ответника действия, а именно – представянето пред административния орган на собствен проект за изменение на подробния устройствен план, различен от този на ищеца-възложител и то без да е доведен до знанието му и да е съгласуван с него, както и предложението му до ищеца от 08.09.2020 г., отправено след подадената от него молба от 18.11.2019 г. за прекратяване на процедурата по изменение на подробния устройствен план, за „нов вариант за реализация на проекта за Дом на лекаря“, предвиждащ „замяна на недвижими имоти, като имотът, който БЛС ще придобие, е част от офис сграда с подземни паркинг нива, находяща се на [улица], м. „Манастирски ливади“, изградена в момента на етап „груб строеж“ с частични довършителни работи“, което предложение е преценено от съда като неоспорима индиция за дезинтересирането на строителя както от успешното провеждане на процедурата по чл. 134 и сл. ЗУТ, така и от изпълнението изобщо на задължението, поето с договора от 8.09.2015 г.
При така установените факти и обстоятелства въззивният съд е формирал извод, че в конкретния случай поради забавата на ответника изпълнението на задължението му по т. VІ, б. „а“ от договора е станало безполезно за ищеца, поради което последният е легитимиран да упражни своето субективно потестативно право да развали договора чрез едностранно волеизявление, в хипотезата на чл. 87, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като в случая това право е реализирано с подаването на исковата молба, по която е образувано настоящото производство. Ето защо, след отмяна на първоинстанционното решение, предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ГПК за разваляне на процесния договор е уважен.
С оглед уважаването на главния иск, е постановено обезсилване на първоинстанционния акт и прекратяване на производството по делото в частта за евентуалния иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че дружеството не е суперфициарен собственик на правото на строеж, учредено със същия договор, поради погасяването му по давност.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, не може да се счете, че съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо в частта по главния иск с правно основание чл. 87, ал. 3 вр. ал. 2 ЗЗД. Неоснователно е твърдението на касатора за нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума й досежно този иск. Както в исковата молба, така и в последвалите я две уточнителни молби (вх. № 28195 от 19.11.2021 г. и вх. № 3106 от 20.01.2022 г.), депозирани с оглед изрични указания на първоинстанционния съд, ищецът ясно и недвусмислено е посочил обстоятелствата, на които основава претенцията си за разваляне на процесния договор, а именно – неизпълнение на поето от ответното дружество конкретно задължение (това по т. VI, б. „а“). Напълно съответстващ на така изложените обстоятелства е формулираният петитум – сключеният между страните договор да бъде развален поради виновното му неизпълнение от ответника, като поддържането на искането за разваляне в хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, т. е. без предоставяне на длъжника на подходящ срок за изпълнение, е аргументирано с твърдението, че и до настоящия момент строителството на сградата не е започнало, нито дори е издадено разрешение за строеж. Преценката за това към коя от трите хипотези на чл. 87, ал. 2 ЗЗД следва да бъде отнесено посоченото твърдение, е изцяло в компетентността на съда, а не е задължение на ищеца. Ето защо, не е налице твърдяната от касатора нередовност на исковата молба. Този извод напълно кореспондира и с изрично изразеното от него становище в депозирания по делото отговор на исковата молба от 07.03.2022 г., в който същият е заявил възражение за нередовност на исковата молба поради това, че „липсва изложение на обстоятелствата, на които се основава“ единствено в частта й, касаеща евентуалния иск, но не и в частта за главния иск по чл. 87 ЗЗД.
На второ място, не може да се счете, че въззивното решение е и очевидно неправилно.
Макар да няма легална дефиниция на понятието „очевидна неправилност“, същото е изяснено във формираната от Върховен касационен съд практика, която е в смисъл, че очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, очевидната неправилност е аргументирана с неправилност на становището на съда относно действието на отменената заповед на Главния архитект на Столична община за прекратяване на административното производство за изменение на подробния устройствен план. В основата обаче на извода на решаващия състав за виновно неизпълнение на договорното задължение на ответника, пораждащо правото на ищеца да развали процесния договор, е преценката за допуснато от ответника нарушение на установения в чл. 63, ал. 1 ЗЗД принцип за добросъвестно изпълнение на договорните задължения, едно от проявленията на което е именно обжалването от него на посочената заповед, предприето единствено с цел да бъде осуетено влизането й в сила, макар предходните му действия (представянето на свой проект за изменение на плана и предлагането на съществена промяна на предмета на договора – замяна на недвижими имоти, вместо реализиране на договореното строителство) да сочат недвусмислено за дезинтересирането му както от процедурата по изменение на плана, така и от изпълнение на сключения договор. Следователно, твърдяната от касатора неправилност не може да бъде квалифицирана като очевидна съгласно практиката на касационната инстанция, а подлежи на установяване в рамките на самото касационно производство.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по поставените от касатора въпроси.
Първият въпрос, касаещ правомощията на въззивната инстанция при преценката за правилността на първоинстанционното решение, отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият обаче не е разрешен в противоречие с посочената задължителна съдебна практика – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2012 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователно е твърдението на касатора, че въззивният съд е излязъл извън пределите на въззивната жалба, тъй като е уважил иска за разваляне на договора в хипотезата на безполезност на изпълнението поради допуснатата от ответника забава, без изобщо в жалбата да е било заявено изрично оплакване за неправилност на първоинстанционния акт поради това, че съдът не е взел предвид, че в резултат от забавата на ответника изпълнението е станало безполезно за ищеца. Видно от мотивите на първоинстанционното решение, Софийски градски съд е отхвърлил иска поради погасяване по давност на правото на ищеца за разваляне на договора (чл. 87, ал. 5 ЗЗД). С оглед на това, в мотивите на акта не е обсъждан въпросът дали допуснатата от ответника забава, която е преценена от първата инстанция като виновна, има за последица безполезност на изпълнението по смисъла на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Следователно, за ищеца не е съществувало основание да заявява оплакване в този смисъл срещу първоинстанционното решение. При решаването на спора по същество обаче, след като не е споделил извода, че правото за разваляне на договора е погасено по давност, въззивният съд е бил длъжен да обсъди всички доводи и възражения на страните във връзка с наличието на предпоставките за разваляне на договора, в т. ч. и относно наличието на хипотезите на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Ето защо, решаващият състав не е действал в нарушение на цитираната задължителна съдебна практика.
По отношение на втория поставен от касатора въпрос – за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните в тяхната взаимна връзка, също не може да се счете за осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същият е основан на твърдението, че изводът на въззивния съд за липса на признат от закона интерес на ответника да обжалва заповедта на Главния архитект за прекратяване на производството по изменение на плана е направен, без въззивният съд да е взел предвид всички доказателства по делото и по-конкретно – акта на административния орган за конституирането на ответника в производството като втори заявител и определенията на Административен съд – София град и на Върховен административен съд за отмяна на цитираната заповед. Това твърдение обаче не съответства на мотивите на въззивното решение. Решаващият състав е съобразил както факта, че ответното дружество е било конституирано като втори заявител наред с Български лекарски съюз, така и посочените съдебни актове, но е формирал извод, че обжалването на заповедта за прекратяване на административното производство по изменение на подробния устройствен план е действие, нарушаващо принципа за добросъвестно изпълнение на договорните задължения, съобразявайки други факти, преценени от него като значими. Правилността на тази преценка е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по третия въпрос. От една страна, във въззивното решение липсва произнасяне по този въпрос. Решаващият състав е приел, че поради забавата на ответника изпълнението на задължението му по т. VІ, б. „а“ от договора е станало безполезно за ищеца (въз основа на анализа на отношенията между страните след започване на процедурата по изменение на подробния устройствен план и предприетите от страна на ответника конкретни действия, сочещи на липса на интерес да изпълни договора в първоначалния му вариант), без да обсъжда „при какви условия безполезността на изпълнението е основание за разваляне на двустранния договор“, в какъвто смисъл е поставеният въпрос. От друга страна, отговор на такъв въпрос не се съдържа и в цитираното от касатора решение № 4 от 23.06.2017г. по гр. д. № 50183/2016 г. на ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. При мотивиране на отговорите на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, съдът е посочил само, че в хипотезата на безусловно разваляне на договора поради безполезност на изпълнението „кредиторът следва да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника“. В случая въззивният съдебен състав е приел безполезността от изпълнението за доказана. Що се отнася до липсата на аргументи за това, защо частичното неизпълнение само на едно от договорните задължения на ответника обосновава безполезност на изпълнението на целия договор (в каквато насока са съображенията на касатора в обосноваване на въпроса), същата не може да бъде съобразена при преценката по чл. 288 ГПК, тъй като в тази връзка в изложението не е поставен процесуалноправен въпрос.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 335 от 16.06.2025 г. по в. т. д. № 845/2025 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд решение № 948 от 03.07.2024г. по т. д. № 2057/2021 г., е уважен предявеният от Български лекарски съюз срещу „Дигеста - СИП“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 87, ал. 3 вр. ал. 2, пр. 2 ЗЗД за разваляне на сключения между страните договор за учредяване на право на строеж върху урегулиран поземлен имот срещу задължение за строителство, обективиран в н. а. № 89 от 08.09.2015 г., том III, н. а. № 89 от 08.09.2015 г., том III, рег. № 5268, дело № 389 от 2015 г. на Нотариус С. Ф., както и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение досежно отхвърлянето на предявения от Български лекарски съюз срещу „Дигеста - СИП“ АД, [населено място] евентуален иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че дружеството не е суперфициарен собственик на правото на строеж, учредено със същия договор, поради погасяването му по давност.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: