ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2368

гр.София, 08.05.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. №1225 по описа за 2026 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Вилерой Бох България“ АД против решение №296 от 17.11.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №194 по описа за 2025 г. на Габровския окръжен съд, I състав, с което е обезсилено решение № 19 от 15.01.2025 г. по гр. д. № 985 по описа за 2021 г. на Габровския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от В. П. Г. против „Идеал Стандарт –Видима“ АД искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за заплащане на 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от професионална болест и по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на 3 916 лв. обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.05.2020 г. до 4.3.2021 г.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение-основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. По кой ред следва да бъде реализирана отговорността на работодател за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от професионална болест, довела до трайно намалена работоспособност, включително до 50%- чл. 200 или чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД?

2. Какво е решението, постановено при неправилна правна квалификация на претендираното спорно право-недопустимо или неправилно?

3. Длъжен ли е въззивният съд да разреши спора по същество...