ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2487

гр. София, 13.05.2026 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д. № 2652 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. В. Н., представляван от адвокат Г., против решение № 1074 от 24.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 7069/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 3462 от 06.03.2023 г. по гр. д. № 36248/2021 г. по описа на Софийски районен съд, с което е признато за установено по предявените от М. В. Г., Г. В. Г. и В. В. Г. срещу П. В. Н. искове с правно основание чл. 108 ЗС, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 07106.1430.143 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-28/03.04.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], Столична община, район Искър, с площ от 342 кв. м., на построената в имота жилищна сграда с идентификатор [№], със застроена площ от 80 кв. м., на един етаж, на построената в имота селскостопанска сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 26 кв. м., на построената в имота селскостопанска сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 19 кв. м. и е осъдил ответника да предаде на ищците владението върху описаните имоти.

В касационната жалба са изложени оплаквания, че решението е неправилно поради необосновани изводи на съда и неправилно приложениена материалния и процесуалния закон. Касаторът поддържа, че по делото е установено, че е манифестирал собственическото си отношение спрямо имота и съответно, че е придобил имота по давност.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят формулира въпроси с твърдението, че съдът в решението си се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на решението до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:

1. Какви следва да бъдат действията по отблъскване на съществуващото право на владение на собственика и представлява ли недопускането му да вземе лични вещи от имота за явна, конкретна и несъмнена проява на своене на целия имот?

2. При наличие на данни, както за извършени подобрения, така и действия на отблъскване съществуващото право на владение на собственика, следва ли това да се счита за достатъчно конкретно проявление за промяна на намерението от държане във владение?

3. Представлява ли изграждането на нова постройка в имота и превръщането й от паянтова в масивна такава, за проявление на действия за манифестиране на намерението за своене на имота?

По тези въпроси поддържа противоречие на решението на СГС с ППВС № 6/1974 г. и ТР № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК.

В общ писмен отговор на касационната жалба ищците - ответници по касация М. В. Г., Г. В. Г. и В. В. Г., представлявани от адвокат Ц., молят да не се допуска до касация обжалваното решение, а ако се допусне - същото да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Възразяват, че поставените въпроси са принципни и не са решени от съда в противоречие с практиката на ВКС. Оспорват по делото да е установено отблъскване на правата на собствениците на имота.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по осъдителен иск за собственост, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да постанови своето решение, въззивният състав е препратил по реда на чл. 272 ГПК към фактическата обстановка, установена в първоинстанционното решение и е споделил правните изводи на съда. Посочил е, че с оглед наведените оплаквания във въззивната жалба, спорът пред въззивната инстанция се е концетрирал относно направеното от ответника възражение, че е придобил процесните недвижими имоти на основание изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 1992 г. – 2021 г. Съдът е анализирал разпоредбата на чл. 79 от ЗС, позовал се е на практика на ВКС /решение №41 от 26.02.2016г., постановено по гр. д. №4951/2015г. на ВКС на РБ и решение №12/19.02.2014г., постановено по гр. д. №1840/2013г. на ВКС на РБ/ и е приел, че когато фактическата власт върху недвижим имот е придобита на правно основание и липсва уведомяване на собственика за промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл. 69 от ЗС не намира приложение. Приел е, че по делото се установява, че ответникът е бил допуснат до имота от своите родители и след прехвърлянето на правото на собственост през 1992 г. това фактическо положение е продължило. Посочил е, че за да се придобие имотът по давност, е необходимо намерението за своене на държателя да бъде противопоставено на собственика по категоричен начин, чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху вещта. Не се установявало ответникът да е извършил действия по отблъскване правата на собствениците, поради което е извел извод, че ответникът не е придобил по давност правото на собственост върху процесните имоти. Посочил е, че дори само ответникът се е грижил за спорния имот в продължение на период повече от 10 години и че същият през този период не е ползван и поддържан от ищците, сам по себе си този факт не може да доведе до изгубване на правото на собственост. В този смисъл са били и мотивите на първоинстанционния състав, към които въззивният съд е препратил. Съставът на СРС е приел, че от доказателствата за заплатени данъци за имота и за извършени подобрения в него не може да се изведе категоричен извод за преобръщане на държането във владение.

При тези изводи съдът е приел въззивната жалба за неоснователна и поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции въззивният съд е потвърдил изцяло обжалваното първоинстанционно решение.

При така изложените мотиви на въззивния съд Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива се установяват по делото.

Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационната жалба по реда на чл. 288 от ГПК. Касационно обжалване на решението се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.

Съдебният състав намира, че поставеният от касатора материалноправен въпрос под № 3/ Представлява ли изграждането на нова постройка в имота и превръщането й от паянтова в масивна такава, за проявление на действия за манифестиране на намерението за своене на имота?/ покрива общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените въпроси в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК и в частност този под № 3 имат за предмет питане кои действия демонстрират обръщането на държането на имот във владение. Въпросът е обуславящ изхода от спора, тъй като в мотивите на въззивният съд е коментирано именно дали извършени действия от ответника - държател, допуснат до имота от собственика, демонстрират владение върху имота и дали са от естество да бъдат възприети така от собственика. Поставеният въпрос има значение за правилността на постановения съдебен акт. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 6/1974 г., и решения, постановени след това постановление, в които е разяснено задължението на съда да проверява дали действия на държателя не представляват демонстрация на своене на имот и кои действия могат да обективират и манифестират превръщането на държане или на упражнявани търпими действия във владение. По останалите поставени въпроси в изложението към касационната жалба съставът ще се произнесе в решението си по делото.

Изложеното обосновава допускане на касационното обжалване за проверка за съответствие на въззивното решение с практиката на ВС и ВКС по поставения правен въпрос.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1074 от 24.02.2025 г. по в. гр. д. № 7069 /2023 г. на Софийски градски съд по касационната жалба на П. В. Н..

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 64.04евро/ шестдесет и четири евро и четири евроцента/, с левова равностойност от 125.26/сто двадесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/ лева по сметка на Върховния касационен съд.

При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: