Р Е Ш Е Н И Е
№ 289
гр.София, 13.05.2026 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и седми април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев
ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев
Яна Вълдобрева
при секретаря Теодора Ставрева и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 4719/ 2025 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
С определение № 946/ 26.02.2026 г., постановено по настоящето дело, по жалба на М. П. П. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 110/ 13.06.2025 г. по гр. д.№ 72/ 2025 г., с което е отменено решение на Бургаски окръжен съд № 1001/ 25.11.2024 г. по гр. д.№ 1180/ 2024 г., след което по предявения срещу жалбоподателката от И. Г. И. иск М. П. П. е осъдена да заплати на И. Г. И. 26 450 лева главница, получена от нея без основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда 05.08.2024 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.
Обжалването е допуснато при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при противоречиви доказателства да посочи на кои от тях дава вяра и какви факти от кои доказателства се установяват, както и да изложи съображения по всички доводи и възражения на страните.
Според трайно установената съдебна практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. За да даде защита и санкция на спорните права,...